ГЛАВА ДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: „Шрӣмад Бхгаватам“ разглежда десет теми: сътворяването на вселената, вторичното сътворение, планетарните системи, покровителството на Бога, движещата сила на творението, смените на Ману, науката за Бога, завръщането вкъщи, при Бога, освобождението и сумум бонум.

ТЕКСТ 2: За да се открои трансценденталната природа на сумум бонум, останалите теми са описани чрез позоваване на ведическите заключения, чрез непосредствени обяснения или чрез кратките обяснения на великите мъдреци.

ТЕКСТ 3: Сътворението на шестнайсетте елемента, от които се състои материята: петте стихии (огън, вода, земя, въздух и небе), звука, формата, вкуса, мириса, осезаваното, а също и очите, ушите, носа, езика, кожата и ума, – се нарича сарга, а взаимодействието на гуите на материалната природа, което идва впоследствие, се нарича висарга.

ТЕКСТ 4: Живите същества заемат правилна позиция, когато се подчиняват на законите на Бога. Тогава под покровителството на Върховната Божествена Личност те постигат пълно умиротворение. Манувците и техните закони са създадени, за да насочват живота на хората в правилна посока. Стимулът на всяка дейност е желанието на живото същество да се наслаждава на резултатите от нея.

ТЕКСТ 5: Науката за Бога описва инкарнациите на Божествената Личност и нейните разнообразни дейности, както и дейностите на великите ѝ предани.

ТЕКСТ 6: Когато живото същество заедно с присъщата му склонност към обусловеност се слее с битието на потъналия в мистичен сън Мах-виу, това се нарича край на космическото проявление. А освобождението е връщане на живото същество в неизменната му форма, която то постига, след като напусне постоянно променящите се груби и фини материални тела.

ТЕКСТ 7: Върховният, който е възславян като Върховното Същество или Върховната Душа, е изначален източник на материалния космос, негово вместилище и причина за неговото унищожение. Затова Той е Върховният извор, Абсолютната Истина.

ТЕКСТ 8: Индивидуалната личност, която притежава различни сетивни органи, се нарича адхтмика, а индивидуалното божество, което управлява сетивата, се нарича адхидаивика. Видимото въплъщение се нарича адхибхаутика.

ТЕКСТ 9: Трите споменати по-горе състояния на живите същества са взаимно зависими. При отсъствието на едно от тях другото не може да бъде възприето. Но Върховният Бог вижда всяко от тях, защото не зависи от никого. Затова Той е върховното убежище за всичко съществуващо.

ТЕКСТ 10: След като отдели вселените една от друга, гигантската вселенска форма на Бога (Мах-виу), която се появи от Причинния океан – рожденото място на първата пуруа-аватра, влезе във всяка една от тях, пожелавайки да легне в сътворената трансцендентална вода (Гарбходака).

ТЕКСТ 11: Върховният не е безличностен. Той определено е нара, личност. Затова трансценденталните води, създадени от Върховния Нара, се наричат нра. А Той е известен като Нряа, защото лежи в тях.

ТЕКСТ 12: Човек трябва да знае твърдо, че всички материални компоненти на творението, дейностите, времето, гуите, а също и живите същества, които са създадени, за да се наслаждават на всичко това, съществуват единствено по неговата милост и щом Той престане да се грижи за тях, те престават да съществуват.

ТЕКСТ 13: Докато лежеше в ложето на мистичния си сън, Богът, воден от желание да прояви от себе си цялото разнообразие от живи същества, с помощта на външната си енергия създаде семенния символ, златист на цвят.

ТЕКСТ 14: Чуй от мен как енергията на Върховния повелител разделя единното на три: управляващи същества, управлявани същества и материални тела, всички от тях описани по-горе.

ТЕКСТ 15: От небето, което се намира в трансценденталното тяло на проявяващия се Мах-виу, възникват енергията на сетивата, силата на ума, физическата сила, а също и източникът на съвкупната жизнена енергия.

ТЕКСТ 16: Както царската свита навсякъде следва царя, така всички живи същества се движат, когато се движи съвкупната енергия. Но щом тя спре да действа, мигновено спират и дейностите на сетивата на всички живи същества.

ТЕКСТ 17: Възбудена от вир-пуруа, жизнената сила породи глада и жаждата, а когато Той пожела да пие и да яде, се отвори устата.

ТЕКСТ 18: От устата възникна небцето, а след това бе създаден езикът. После се появиха различните вкусове, за да може езикът да им се наслаждава.

ТЕКСТ 19: Когато Върховният пожела да говори, устата му произнесе слова. Тогава от устата му възникна божеството, което управлява огъня. Но докато Той лежеше във водата, всички тези функции бяха в бездействие.

ТЕКСТ 20: След това, когато върховният пуруа пожела да усеща миризми, се появиха ноздрите и дишането, възникна обонятелната система и се създадоха ароматите. Заедно с това се появи и божеството, което управлява въздуха, пренасящ миризмите.

ТЕКСТ 21: Когато всичко бе потънало в мрак, Богът пожела да види себе си и това, което бе сътворил. Тогава се появиха очите, излъчващият светлина бог Слънце, зрението и обектът на зрението.

ТЕКСТ 22: Когато у великите мъдреци се пробуди жаждата за знание, се появиха ушите, слухът, божеството, което управлява слуха, и обектите на слуха. Великите мъдреци пожелаха да слушат за Аза.

ТЕКСТ 23: Когато се появи желанието за възприемане на физическите признаци на материята: мекота, твърдост, топлина, студ, лекота и тежест, – бяха създадени осезанието, кожата, порите на кожата, космите по тялото и божествата, които ги управляват (дърветата). От двете страни на кожата има слой въздух, чрез който се осъществява сетивното възприятие.

ТЕКСТ 24: След това, когато Върховната Личност пожела да върши различни дейности, възникнаха двете ръце, тяхната сила, полубогът на небесата (Индра) и дейностите, осъществявани от ръцете и от този полубог.

ТЕКСТ 25: След това Той пожела да се движи и тогава се появиха краката му, а от краката се роди управляващото божество на име Виу. Под неговото непосредствено наблюдение всички видове човешки същества са заети с жертвоприношението на предписаните си задължения.

ТЕКСТ 26: А после Богът създаде половите органи, за да се изпитва еротично удоволствие, да се създава потомство и да се опитва вкуса на райския нектар. Така половите органи се появиха заедно с тяхното управляващо божество, Праджпати. Обектът на половото наслаждение и управляващото божество са подчинени на половите органи на Бога.

ТЕКСТ 27: После, когато Той пожела да изведе от себе си остатъците от изяденото, се появиха отходният отвор (анусът) и съответният сетивен орган заедно с управляващото ги божество Митра. Той отговаря за работата на сетивния орган, както и за отпадъчното вещество.

ТЕКСТ 28: После той пожела да се преселва от тяло в тяло и тогава бяха създадени пъпът, въздухът на напускането и смъртта. Пъпът е убежището и на двете – на смъртта и на разделящата сила.

ТЕКСТ 29: Когато у него възникна желанието да яде и да пие, се появиха коремът, червата и артериите. Реките и моретата са източникът на изхранването и на обмяната на веществата.

ТЕКСТ 30: Когато Той пожела да размишлява за дейностите на собствената си енергия, се появи сърцето (мястото, в което пребивава умът), умът, луната, решителността и желанието.

ТЕКСТ 31: Седемте елемента на тялото, а именно тънкият слой, покриващ кожата, самата кожа, плътта, кръвта, мазнината, костният мозък и костите, са изградени от земя, вода и огън, а жизненият дъх се състои от небе, вода и въздух.

ТЕКСТ 32: Сетивните органи са привързани към гуите на материалната природа, а гуите са създадени от лъжливото его. Умът е източник на всевъзможни материални преживявания (щастие и нещастие), а интелигентността е проявление на способността на ума да анализира и разсъждава.

ТЕКСТ 33: Всичко това изгражда грубите материални форми – планетите и пр., за които вече ти разказах. Тези форми са обвивки, които покриват външното проявление на Божествената Личност.

ТЕКСТ 34: А отвъд това (грубо проявление) се намира трансценденталното проявление, което е по-фино и от най-фината форма. То няма начало, междинно състояние и край, затова не може да бъде описано с думи или постигнато с ум и е напълно лишено от материални качества.

ТЕКСТ 35: Чистите предани на Бога, които го познават до съвършенство, не признават нито една от формите на Бога, които току-що ти описах от материална гледна точка.

ТЕКСТ 36: Той, Божествената Личност, се проявява в трансцендентална форма, която притежава трансцендентално име, качества, забавления, обкръжение и трансцендентално многообразие. Но всички тези дейности не оказват върху него никакво влияние, въпреки че Той изглежда въвлечен в тях.

ТЕКСТОВЕ 37 – 40: О, царю, знай от мен, че Върховният Бог създава всички живи същества в съответствие с миналите им дейности. Това важи за Брахм и синовете му (Дака и другите), за периодично сменящите се предводители на човечеството (Ваивасвата Ману и другите), за полубоговете (Индра, Чандра, Варуа и т.н.), за великите мъдреци, като Бхгу, Вса и Васиха, за жителите на Питлока и Сиддхалока, за чраите, гандхарвите, виддхарите, асурите, яките, киннарите и ангелите, за змиите, маймуноподобните кимпуруи, човешките същества, жителите на Мтлока, демоните, пишчите, призраците, духовете, лунатиците и злите духове, за благоприятните и неблагоприятните звезди, за таласъмите, горските животни, птиците, домашните животни, влечугите, планините, подвижните и неподвижните живи същества, за създанията, родени от зародиши, от яйца, от пот и от семена, и за всички останали – във водата, на земята или в небето, щастливи, нещастни или по малко и от двете. Те всички са създадени от Върховния Бог според миналите си дела.

ТЕКСТ 41: Различните създания (полубогове, хора и обитатели на ада) се намират под влиянието на различни гуи на материалната природа: добро, страст и невежество. Но всяка от тези гуи, о, царю, като се смеси с другите две, се разделя отново на три и затова всяко живо същество оформя наклонностите си под смесеното влияние и на трите гуи.

ТЕКСТ 42: След като сътвори вселената, Той, Божествената Личност, започва да поддържа съществуването на всички в нея и идва в образа на различни инкарнации, за да повика при себе си всички обусловени души, приели тела на човеци, животни и полубогове.

ТЕКСТ 43: След това, в края на милениума, самият Бог в образа на унищожителя Рудра ще разруши цялото творение, както вятърът разкъсва облаците.

ТЕКСТ 44: Така великите трансценденталисти описват дейностите на Върховната Божествена Личност, но чистите предани получават правото да видят по-възвишените трансцендентални светове, които се простират отвъд пределите на тези проявления.

ТЕКСТ 45: Богът не се занимава пряко със сътворението и унищожението на материалния свят. Ведите говорят за негова пряка намеса само за да опровергаят представите, че творец на всичко е материалната природа.

ТЕКСТ 46: Процесът на сътворението и унищожението, описан тук накратко, е закон, който действа по време на деня на Брахм. На същия закон се подчинява и творението махат, в което се разсейва материалната енергия.

ТЕКСТ 47: О, царю, когато стигнем и дотам, ще ти обясня как се измерва времето в грубия и във финия му аспект и ще ти опиша отличителните признаци и на двата, но сега ми позволи да пристъпя към описанието на Пдма-калпа.

ТЕКСТ 48: След като чу разказа на Сӯта Госвмӣ за сътворението, Шаунака и го попита за Видура, защото по-рано Сӯта Госвмӣ бе споменал, че Видура напуснал дома си и изоставил всичките си роднини, с които никак не било лесно да се раздели.

ТЕКСТОВЕ 49 – 50: Шаунака и каза: Моля те, кажи ни какви въпроси обсъждаха Видура и Маитрея в беседите си за трансценденталното. За какво питаше Видура и какво му отговори Маитрея. Кажи ни също защо Видура прекъсна отношенията си с роднините и защо после отново се върна вкъщи. Моля те, разкажи ни и за дейностите, които той извършваше в местата за поклонение.

ТЕКСТ 51: Шрӣ Сӯта Госвмӣ рече: Сега ще ви разкажа какво обясни великият мъдрец в отговор на въпросите на цар Парӣкит. Моля, слушайте внимателно неговите отговори.