No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 33

судат субхрув шлака-
снигдхпгена чаку
падма-коша-спдх нӣлаир
алакаиш ча ласан-мукхам

су-дат – с красиви зъби; су-бхрув – с прелестни вежди; шлака – омайни; снигдха – влажни; апгена – ъгълчетата на очите; чаку – с очи; падма-коша – лотосови пъпки; спдх – побеждавайки; нӣлаи – синкава; алакаи – с къдрава коса; ча – и; ласат – сияещо; мукхам – лице.

Лицето ѝ чудно сияеше, тя имаше красиви зъби и прелестно извити вежди. Очите ѝ, с очарователните си влажни ъгълчета, по красота надминаваха лотосовите пъпки, а страните ѝ бяха очертани от тъмните ѝ къдри.

Според ведическия идеал белите зъби са ценно украшение за жената. Белите зъби на Девахӯти подчертавали красотата на лицето ѝ, което приличало на лотосов цвят. Когато човек има красиво лице, очите му обикновено се сравняват с лотосови листенца, а цялото му лице – с лотос.

« Previous Next »