ТЕКСТ 6

Обусловените от материалната природа живи същества са различни. Едни са щастливи, други са много активни, а трети – безпомощни. Тези психологически проявления са причина за обусловеното положение на съществата в природата. В тази част на Бхагавад-гӣт се обяснява по какъв начин те са различно обусловени. Най-напред се разглежда гуата на доброто. Като резултат от влиянието на тази гуа в материалния свят човек става по-мъдър от другояче обусловените. Той не е така засегнат от материалните страдания и се усеща напреднал в материалното знание. Представителен пример е един брхмаа – за него се предполага, че е в гуата на доброто. Това усещане на щастие се дължи на разбирането, че в гуата на доброто човек е повече или по-малко освободен от греховни последици. Всъщност според ведическата литература гуата на доброто означава по-задълбочено знание и по-силно усещане за щастие.

Проблемът е в това, че намирайки се в гуата на доброто, живото същество е обусловено да се възприема като напреднало в знанието и по-добро от другите. Това е неговата обусловеност. Най-ярък пример са учените и философите. Всеки е много горд със своите познания и тъй като повечето от тях имат добри условия на живот, те изпитват някакво материално щастие. И именно с това усещане за повече щастие в рамките на обусловения живот ги обвързва гуата на доброто. Те са привлечени от работата в тази гуа и докато това влечение съществува, трябва да получават някакъв вид тяло в гуите на природата. Това ги лишава от възможността за освобождение и завръщане в духовния свят. Многократно човек може да се ражда философ, учен или поет и многократно да се заплита в същите несгоди на раждане и смърт. Но поради илюзията на материалната енергия той намира този начин на живот за приятен.