ТЕКСТ 27
ргӣ карма-пхала-препсур
лубдхо хистмако 'шучи
харш̣а-шокнвита карт
рджаса парикӣртита
ргӣ – много привързан; карма-пхала – към резултата от работата; препсу – като желае; лубдха – алчно; хис-тмака – винаги завижда; ашучи – нечист; харш̣а-шока-анвита – подчинен на радост и печал; карт – този работник; рджаса – в гуата на страстта; парикӣртита – се казва.
За работника, привързан към работата и плодовете ѝ, желаещ да се наслаждава на тези плодове, алчен и винаги завистлив, нечист и чувствителен към радост и печал, се казва, че е в гуата на страстта.
Човек се привързва прекалено много към дадена работа и резултата от нея, защото е силно привлечен от материализма или домашното огнище, съпругата и децата. Той не се стреми към съвършенство в живота. Просто се грижи да направи този свят възможно най-удобен в материално отношение. Обикновено е много алчен и мисли, че всичко, постигнато от него, е вечно и никога няма да бъде загубено. Такъв човек завижда на другите и е готов да извърши всякакви злини за наслаждение на сетивата си. Той е нечист и не се интересува дали спечеленото от него е чисто, или нечисто. Той е много щастлив, ако работата му е успешна, и много нещастен, ако няма успех. Такъв е работникът в гуата на страстта.