ТЕКСТ 26

Тук е поставен въпросът за личностното и безличностното. Ако Кш̣а, формата на Върховния Бог, беше мя̄, материална, както мислят имперсоналистите, тогава подобно на живото същество Той би трябвало да сменя тялото си и да забравя всичко за миналия си живот. Никой в материално тяло не може да си припомни миналия живот, не може да предскаже бъдещия си живот, нито развръзката на настоящия. Той не знае какво се случва в миналото, в настоящето и в бъдещето. Без пречистване от материалното замърсяване не може да се узнае миналото, настоящето и бъдещето.

Бог Кш̣а ясно казва, че за разлика от обикновеното човешко същество Той съвършено знае какво се е случило в миналото, какво се случва в настоящето и какво ще се случи в бъдеще. В четвърта глава научихме, че Кш̣а си спомня как преди милиони години е напътствал Вивасвн, бога на Слънцето. Кш̣а познава всички живи същества, защото се намира в сърцата им като Свръхдуша. Но въпреки присъствието му във всяко живо същество и битието му на Върховна Божествена Личност неинтелигентните дори ако осъзнаят безличностния Брахман, не могат да разберат Шрӣ Кш̣а като Върховната Личност. Без съмнение трансценденталното тяло на Шрӣ Кш̣а не е тленно. Той е като слънцето, а мя̄ – като облак. В материалния свят виждаме, че има слънце, облаци, различни звезди и планети. Временно облаците могат да покрият небето, но това покривало е привидно, само за ограниченото ни зрение. Слънцето, Луната и звездите всъщност не са покрити. По същия начин и мя̄ не може да покрие Върховния Бог. С помощта на вътрешната си енергия Той остава скрит за неинтелигентните. Както се твърди в трети стих на тази глава, измежду милионите хора някои се опитват да постигнат съвършенство в човешката форма на живот, а сред хилядите съвършени единици могат да разберат Бог Кш̣а. Дори някой да е постигнал съвършенство чрез осъзнаване на безличностния Брахман или локализираната Парамтм, той не може да разбере Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кш̣а, ако не е в Кш̣а съзнание.