No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 3

мануш̣я̄ сахасреш̣у
кашчид ятати сиддхайе
ятатм апи сиддхн
кашчин м ветти таттвата

мануш̣я̄м – от хората; сахасреш̣у – измежду много хиляди; кашчит – някой; ятати – се стреми; сиддхайе – към съвършенство; ятатм – от всички, които се стремят така; апи – наистина; сиддхнм – от всички, достигнали съвършенство; кашчит – някой; мм – мен; ветти – познава; таттвата – в действителност.

Сред хилядите хора един може да се стреми към съвършенство, а сред постигналите съвършенство трудно ще се намери някой, който наистина да ме познава.

Има различни хора и сред многото хиляди един може би ще търси трансцендентално познание, за да се опита да разбере какво е себето, тялото и Абсолютната Истина. Обикновено хората са заети с животинските наклонности – ядене, спане, защита и съвкупление, и рядко някой проявява интерес към трансцендентално знание. Първите шест глави на Бхагавад-гӣт са предназначени за тези, които се интересуват от трансценденталното знание, от разбиране на себето, Свръхсебето, процеса за себепознание чрез гя̄на йога и дхя̄на йога и от разграничаване на себето от материята. Обаче Кш̣а може да бъде опознат само от личностите в Кш̣а съзнание. Останалите трансценденталисти могат да постигнат осъзнаване на безличностния Брахман, което е по-лесно от разбирането на Кш̣а. Кш̣а е Върховната Личност, но в същото време е отвъд знанието за Брахман и Парамтм. Йогӣте и гя̄нӣте се объркват в опитите си да разберат Кш̣а. Въпреки че най-великият сред имперсоналистите, Шрӣпда Шакарчря, признава в своя коментар към Гӣт, че Кш̣а е Върховната Божествена Личност, последователите му не приемат Кш̣а по този начин, защото е много трудно да познаеш Кш̣а – дори да си постигнал трансцендентално осъзнаване на безличностния Брахман.

Кш̣а е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, предвечният Бог Говинда. Ӣшвара парама кш̣а сач-чид-нанда-виграха / андир дир говинда сарва-краа-краам. Много е трудно без преданост да се опознае Кш̣а. Макар да твърдят, че пътят на бхакти, т.е. преданото служене, е много лесен, хората, които нямат преданост, не могат да го следват. Ако пътят на бхакти беше толкова лесен, както те заявяват, защо ще поемат по трудния път? Всъщност пътят на бхакти йога не е лесен. Лесен може да изглежда т.нар. път на бхакти, следван от неавторитетни личности без знание за бхакти, но когато бхакти йога се практикува наистина според правилата, философстващите учени и мислители отпадат от пътя. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ пише в Бхакти-расмта синдху (1.2.101):

шрути-смти-пурди-
пачартра-видхи вин
айкнтикӣ харер бхактир
утптяива калпате

„Преданото служене на Бога, което пренебрегва авторитета на ведическите писания, като Упаниш̣адите, Пурите и Нрада Пачартра, просто внася ненужен смут в обществото“.

Не е възможно за имперсоналиста, осъзнал Брахман, и за йогӣ, осъзнал Парамтм, да разберат Кш̣а, Върховната Личност, като син на майка Яшод или като колесничар на Арджуна. Дори великите полубогове понякога се объркват по отношение на Кш̣а (мухянти ят сӯрая). М ту веда на кашчана – „Никой не ме познава такъв, какъвто съм“ – казва Господ. И ако някой наистина го познава, са махтм су-дурлабха – „Такава велика душа се среща много рядко“. Затова, ако не практикува предано служене на Бога, човек не може да опознае Кш̣а такъв, какъвто е (таттвата), дори да е голям учен или философ. Само чистите предани могат да знаят нещо за невъобразимите трансцендентални качества на Кш̣а – за това, че Той е причината на всички причини, за неговото всемогъщество и съвършенство, за неговото богатство, слава, сила, красота, знание и отречение – тъй като Кш̣а е благоразположен към тях. Кш̣а е последният етап в осъзнаването на Брахман и само преданите могат да го разберат такъв, какъвто е. Ето защо се казва:

ата шрӣ-кш̣а-нмди
на бхавед грхям индрияи
севонмукхе хи джихвдау
сваям ева спхуратй ада

„Никой не може да разбере Кш̣а такъв, какъвто е с помощта на грубите материални сетива. Но Той сам се разкрива пред преданите си, удовлетворен от трансценденталното им любовно служене“ (Бхакти-расмта синдху, 1.2.234).

« Previous Next »