ГЛАВА ДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Маитрея каза: А после, мой скъпи Видура, Дхрува Махрджа се ожени за дъщерята на Праджпати Шишумра, която се казваше Бхрами. Тя му роди двама сина: Калпа и Ватсара.

ТЕКСТ 2: Необикновено могъщият Дхрува Махрджа имаше и друга съпруга, Ил, която бе дъщеря на полубога Вю. От него тя роди син на име Уткала и една рядко красива дъщеря.

ТЕКСТ 3: Веднъж по-малкият брат на Дхрува Махрджа, Уттама, който още не бе женен, отиде на лов в Хималаите и бе убит от могъщ яка. Майка му Суручи последва сина си и също загина.

ТЕКСТ 4: Щом чу вестта за убийството на брат си Уттама в Хималаите, Дхрува Махрджа бе обладан от скръб и от гняв. Той се качи в колесницата си и тръгна да превземе града на яките, Алакпурӣ.

ТЕКСТ 5: Дхрува Махрджа тръгна на север към планинската верига на Хималаите. Когато стигна до подножието на планината, той видя град, в който живееха призрачни същества, последователи на Шива.

ТЕКСТ 6: Мой скъпи Видура – продължи Маитрея, – щом наближи град Алакпурӣ, Дхрува Махрджа веднага наду раковината си, чийто звук отекна високо в небето и се разнесе по всички посоки из целия свят. Когато чуха гръмовния тътен, жените на яките се изплашиха до смърт. В очите им се четеше силна тревога.

ТЕКСТ 7: О, юначни Видура, великите воини на яките не можаха да понесат тръбния зов на раковината и въоръжени излязоха от града, за да нападнат Махрджа Дхрува.

ТЕКСТ 8: Дхрува Махрджа, който владееше до съвършенство боя с колесници, а освен това беше изкусен стрелец, мигновено започна да покосява враговете си, като изстрелваше от своя лък по три стрели наведнъж.

ТЕКСТ 9: Когато воините на яките видяха как стрелите на Дхрува Махрджа летят към главите им, те разбраха, че са застрашени от голяма опасност и че поражението им е неизбежно. Но понеже бяха герои, искрено се възхитиха от Дхрува и похвалиха действията му.

ТЕКСТ 10: Подобно на змии, които не понасят някой да ги тъпче с крака, яките не можеха да се примирят с удивителното могъщество на Махрджа Дхрува и всеки от тях взе да изстрелва с лъка си по шест стрели наведнъж – два пъти повече, отколкото той изстрелваше. По този начин те показаха своята храброст и силата си.

ТЕКСТОВЕ 11 – 12: Войската на яките наброяваше сто и трийсет хиляди силни бойци, изгарящи от гняв и желание да сломят необикновеното могъщество на Махрджа Дхрува. Те обсипваха Дхрува и колесничаря му с всевъзможни стрели, украсени с пера, и с всичка сила мятаха срещу него паригхи (железни тояги), нистриши (мечове), прсашӯли (тризъбци), парашвадхи (пики), шакти (копия), и и бхууӣ.

ТЕКСТ 13: Оръжията, които неудържимо валяха към Дхрува Махрджа от всички страни, го покриха, както поройните дъждове скриват планината от погледа ни.

ТЕКСТ 14: Всички сиддхи, жители на висшите планети, следяха битката от небесата и щом видяха, че върху Дхрува Махрджа се изсипва неудържим порой от вражески стрели, нададоха отчаян вик: „Дхрува, внукът на Ману, си отива! Той бе като слънцето, ала сега залезе в този безброден океан от яки!“.

Text 15: Спечелили една схватка, яките вече викаха, че са удържали победа над Дхрува Махрджа. Ала неочаквано пред тях се появи колесницата му, която грееше като слънцето, ненадейно изплувало от мъглата.

ТЕКСТ 16: Звънтящите звуци на лъка и свистенето на стрелите на Дхрува Махрджа караха сърцата на враговете му да изтръпват. Ураганът от стрели, които Дхрува неуморно изпращаше, разбиваше на парчета оръжията на яките, както мощният вятър разпръсва облаците в небето.

ТЕКСТ 17: Острите стрели, които Дхрува Махрджа изпращаше с лъка си, пронизваха щитовете и телата на враговете му и бяха досущ като мълниите, с които владетелят на небесата разломява огромните тела на планините.

ТЕКСТОВЕ 18 – 19: Мъдрецът Маитрея продължи: Скъпи Видура, яките, които бяха покосени от стрелите на Дхрува Махрджа, носеха на главите си тюрбани и красиви обици. Нозете им бяха стройни като златни палми, на китките, а също и над лактите им блестяха златни гривни, а главите им бяха увенчани с прекрасни шлемове, отрупани със злато. Яркият блясък на тези скъпоценности, пръснати по бойното поле, бе толкова привличащ, че можеше да всее смут в ума дори на най-великия герой.

ТЕКСТ 20: Оцелелите яки, които някак си бяха успели да избегнат смъртта, бяха потънали в рани и осакатени от стрелите на великия воин Дхрува Махрджа. Те се разбягаха във всички посоки като слонове, победени от лъв.

ТЕКСТ 21: Дхрува Махрджа, най-съвършеният сред човешките същества, огледа огромното бойно поле и се убеди, че не е останал нито един вражески воин, който да е способен да носи оръжие. Тогава му се прииска да влезе и да разгледа град Алакпурӣ, ала си помисли: „Никой не е в състояние да предугади кроежите на мистиците яки“.

ТЕКСТ 22: Дхрува Махрджа предчувстваше, че мистичните му врагове готвят нещо и както разговаряше с колесничаря си, изведнъж чу страховит тътен, сякаш наблизо бе океанът, и видя, че в небето се извива чудовищна пясъчна буря, която настъпва към тях от всички посоки.

ТЕКСТ 23: В един миг целият небосвод се покри с плътни облаци и се разнесе оглушителен гръм. В небето засвяткаха мълнии и започна да се излива пороен дъжд.

ТЕКСТ 24: О, безгрешни Видура, ала вместо дъжд, от небесата се изливаха потоци от кръв, слуз, гной, изпражнения, урина и костен мозък. Пред очите на Дхрува Махрджа на земята падаха цели човешки трупове.

ТЕКСТ 25: След това в облаците се появи огромна планина и заваля едра градушка. Заедно с ледените парчета от небето валяха пики, боздугани, мечове, железни тояги и огромни каменни късове.

ТЕКСТ 26: Дхрува Махрджа видя безброй змии, които бяха впили в него зловещ поглед и бълваха огън. Заедно с цели стада побеснели слонове, лъвове и тигри те настъпваха към Дхрува, за да го погълнат.

ТЕКСТ 27: След това отвсякъде заприиждаха гигантски пенести вълни, които се разбиваха със страшен грохот, сякаш бе настъпило унищожението на света.

ТЕКСТ 28: Демоничните яки по природа са неимоверно жестоки и с тъмните си магични сили могат да създадат странни образи, които карат невежите да замръзват от ужас.

ТЕКСТ 29: Когато великите мъдреци чуха, че Дхрува Махрджа се е поддал на илюзията, предизвикана от магичните сили на демоните, те начаса се събраха, за да го окуражат с благословиите си.

ТЕКСТ 30: О, Дхрува, сине на цар Уттнапда – в един глас възкликнаха мъдреците, – нека Върховният Бог Шргадханв, който освобождава преданите си от всички страдания, да унищожи страшните ти врагове! Святото име на Бога е равно по могъщество на самия Бог и просто като го повтарят и слушат, хората побеждават непреодолимата смърт. Така преданият намира спасение.