ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

ТЕКСТОВЕ 1 – 3: Великият мъдрец Нрада продължи: Скъпи царю, един ден цар Пураджана се облече в златни доспехи, взе огромния си лък и колчана с безброй стрели, качи се на колесница, теглена от пет бързи коня, и придружен от единайсет военачалници, се запъти към гората Пача-прастха. Със себе си той взе и две взривяващи се стрели. А колесницата беше с две колела, свързани чрез въртяща се ос. На нея имаше три флагчета, един повод, колесничар, място за сядане, два пръта, към които бяха прикрепени хамутите, пет вида оръжия и седем покривала. Пет препятствия очакваха колесницата и тя можеше да се движи по пет начина. Всички орнаменти по нея бяха от злато.

ТЕКСТ 4: Цар Пураджана не можеше да се раздели със своята царица нито за миг. Но този ден той бе толкова въодушевен от желанието си да ловува, че без да го е грижа за нея, гордо взе лъка и стрелите си и замина в гората.

ТЕКСТ 5: По това време у царя се проявиха много демонични наклонности, затова той стана жесток и коравосърдечен и без да се трогне, с острите си стрели уби в гората множество беззащитни животни.

ТЕКСТ 6: Ако царят е много привързан към месоядството, той може да отиде в гората и като се съобразява с упътванията на писанията за извършване на жертвени церемонии, да убие няколко животни, които е разрешено да бъдат убивани. Човек няма право да избива животни ненужно и без никаква мярка. Ведите въвеждат ограничения в това отношение, за да предотвратят безумството на глупави хора, които са обсебени от гуите на страстта и невежеството.

ТЕКСТ 7: Нрада Муни продължи да говори на цар Прчӣнабархиат: Царю честити, човек, който действа според наставленията на ведическите писания, не бива обвързван от плодоносните дейности.

ТЕКСТ 8: А този, който действа на своя глава, пропада заради лъжливото си самомнение. Така той става зависим от законите на природата, в чиято основа стоят трите качества (добро, страст и невежество). Живото същество изгубва естествения си разум и потъва завинаги в кръговрата на раждането и смъртта. Така то се издига и отново пропада, от микроб в изпражненията до обитател на най-висшата планета в творението, Брахмалока.

ТЕКСТ 9: По време на ловуването на цар Пураджана много горски животни в страшни мъки се простиха с живота си, пронизани от острите царски стрели. Когато видяха унищожителните, противни деяния на Пураджана, всички състрадателни по сърце хора се почувстваха много нещастни. Те не бяха в състояние да гледат тези зверски убийства.

ТЕКСТ 10: Така цар Пураджана изби много животни: зайци, глигани, диви бикове, бизони, черни елени, бодливи прасета и друг дивеч. След всички тези убийства, накрая царят много се умори.

ТЕКСТ 11: След това, изморен, жаден и гладен, царят се върна в двореца си. Там се изкъпа и се нахрани с най-отбрани храни. После си почина и така напълно се освободи от възбудата.

ТЕКСТ 12: След това цар Пураджана си сложи подходящи бижута, намаза тялото си с ароматна сандалова паста и го украси с цветни гирлянди. Така той напълно възстанови силите си. После царят започна да търси съпругата си, царицата.

ТЕКСТ 13: След като се наобядва и удовлетвори жаждата и глада си, цар Пураджана почувства известна радост в сърцето си. Но вместо да придобие по-висше съзнание, той се поддаде на Купидон и започна да търси съпругата си, която го задоволяваше в семейния му живот.

ТЕКСТ 14: Тогава, леко разтревожен, цар Пураджана запита жените в своя палат: Скъпи красавици, все така ли сте щастливи вие и вашата господарка или вече не сте?

ТЕКСТ 15: Цар Пураджана каза: Не мога да разбера защо семейните ми богатства и притежания не ми се струват толкова привлекателни като преди. Според мене дом без майка или без вярна съпруга е като колесница без колела. Кой глупак би се качил в такава неизползваема колесница?

ТЕКСТ 16: Моля, позволете ми да узная къде е тази прекрасна жена, която винаги ме спасява, когато се давя в океана на опасностите. На всяка крачка тя ми дава интелигентност и разум и така винаги ме спасява.

ТЕКСТ 17: Жените отвърнаха на царя така: О, господарю на поданиците, не знаем защо любимата ти съпруга е решила да живее по такъв начин. О, убиецо на врага, погледни я! Тя е легнала на голата земя без постеля. Не можем да разберем нейното поведение.

ТЕКСТ 18: Великият мъдрец Нрада продължи: Скъпи царю Прчӣнабархи, щом видя съпругата си да лежи на земята като просякиня, цар Пураджана се смути и обърка.

ТЕКСТ 19: Натъжен, царят се обърна към царицата с мили думи. Той много съжаляваше за всичко, което бе сторил, и се опита да я утеши, но не виждаше у любимата си съпруга никакъв признак на гняв, породен от любовта, стаена в сърцето ѝ.

ТЕКСТ 20: Царят беше изкусен ласкател и много кротко започна да успокоява царицата. Първо той докосна нозете ѝ, след това нежно я прегърна, сложи я в скута си и започна да ѝ говори.

ТЕКСТ 21: Цар Пураджана каза: Скъпа моя красавице, ако господарят е приел слугата си като част от семейството, но не го наказва за грешките му, такъв слуга няма много късмет.

ТЕКСТ 22: О, стройна девице, слугата трябва да приема наказанията на господаря си като истинска милост. Ако се сърди, значи е глупав и не разбира, че дълг на приятеля му е да го накаже.

ТЕКСТ 23: Скъпа съпруго, зъбите ти са красиви и равни, а нежните ти черти те правят да изглеждаш умислена. Моля те, не ми се сърди, бъди милостива към мене и се усмихни с любов и привързаност. Когато съзра усмивка на дивното ти лице, когато видя косите ти, прекрасни като синевата, когато видя чипото ти носле и до ушите ми долети ласкавата ти реч, тогава ще станеш за мене още по-хубава, ще пробудиш у мене неудържимо влечение и аз ще ти бъда много признателен. Ти си моята дълбоко почитана господарка.

ТЕКСТ 24: О, съпруго на герой, кажи ми дали някой не те е обидил? Готов съм да накажа виновника, стига той да не принадлежи на браминската каста. Освен на слугата на Мурарипу (Ка), не бих простил на никой друг в трите свята и дори отвъд тях. Никой не може да се надява на спокоен живот, ако те е обидил, защото го чака моето наказание.

ТЕКСТ 25: Моя скъпа съпруго, досега не те бях виждал унила, неизлъчваща любов и сияние и без украса от тилак на лицето. Не бях виждал гърдите ти навлажнени от сълзи, които се стичат от прекрасните ти очи. Не бях виждал и устните ти, винаги алени като плода бимба, да изгубят червенината си.

ТЕКСТ 26: Моя скъпа царице, подтикван от греховните си желания, аз отидох в гората на лов, без да те питам. Признавам, че те обидих. Но все пак трябва да си доволна от мене, защото аз съм най-близкият ти подвластен. Дълбоко съжалявам за случилото се, но в същото време чувствам в себе си страст, защото Купидон ме прониза със свойта стрела. Нима има красива жена, която ще отхвърли съпруга си, жадуващ за близост, и ще откаже да се съедини в едно цяло с него?