No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 46

саджая увча
евам уктврджуна сакхйе
ратхопастха упвишат
висджя са-шара чпа
шока-савигна-мнаса

саджая увча – Саджая каза; евам – така; уктв – като казва; арджуна – Арджуна; сакхйе – на бойното поле; ратха – на колесницата; упастхе – на мястото; упвишат – седна отново; висджя – остави настрана; са-шарам – заедно със стрелите; чпам – лъка; шока – от скръб; савигна – опечален; мнаса – в ума.

Саджая каза: Изричайки тези думи на бойното поле, Арджуна остави настрана лъка и стрелите си и седна в колесницата, съкрушен от скръб.

Докато оглежда разположението на врага, Арджуна стои прав в колесницата, но е толкова измъчен от скръб, че сяда отново и оставя лъка и стрелите си. Такъв състрадателен и добросърдечен човек, отдаден на предано служене на Бога, е достоен да получи духовно знание.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху първа глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣт, озаглавена „Армиите на бойното поле Курукш̣етр“.

« Previous