ТЕКСТ 32
саргм дир анташ ча
мадхя чаивхам арджуна
адхя̄тма-видя̄ видя̄н
вда правадатм ахам
саргм – от всички творения; ди – началото; анта – краят; ча – и; мадхям – средата; ча – също; ева – несъмнено; ахам – Аз съм; арджуна – о, Арджуна; адхя̄тма-видя̄ – духовно знание; видя̄нм – от цялото образование; вда – естественото заключение; правадатм – от аргументите; ахам – Аз съм.
О, Арджуна, Аз съм началото, краят и средата на всички творения. От науките Аз съм духовната наука за себето, а сред аргументите на логиците Аз съм окончателната истина.
От сътворените проявления най-напред са създадени материалните елементи. Както вече бе обяснено, космичното проявление се създава и управлява от Мах-виш̣у, Гарбходака-шйӣ Виш̣у и Кш̣ӣродака-шйӣ Виш̣у и се разрушава от Бог Шива. Брахм е второстепенен създател. Всички тези посредници при сътворението, поддържането и унищожението са инкарнации на материалните качества на Върховния Бог. Тоест Той е началото, средата и краят на цялото творение.
За напредък в образованието има различни книги на знанието, като четирите Веди, техните шест допълнения, Веднта сӯтра, книги по логика, религиозни книги и Пурите – общо четиринайсет раздела книги за обучение. От тях книгата, която дава адхя̄тма-видя̄, духовно знание – Веднта сӯтра, – представя Кш̣а.
Логиците боравят с различни аргументи. Подкрепата на нечий аргумент с доказателство, подкрепящо и аргумента на противника, се нарича джалпа. Опитът да се обори опонента се нарича вита. Но истинското заключение се нарича вда. Тази окончателна истина представя Кш̣а.