ТЕКСТ 27
прашнта-манаса хй ена
йогина сукхам уттамам
упаити шнта-раджаса
брахма-бхӯтам акалмаш̣ам
прашнта – умиротворен, установен в лотосовите нозе на Кш̣а; манасам – чийто ум; хи – несъмнено; енам – този; йогинам – йогӣ; сукхам – щастие; уттамам – най-висше; упаити – постига; шнта-раджасам – неговата страст е успокоена; брахма-бхӯтам – освобождение посредством отъждествяване с Абсолюта; акалмаш̣ам – освободен от последиците на миналите грехове.
Един йогӣ, чийто ум е съсредоточен върху мен, наистина постига висшето съвършенство на трансценденталното щастие. Отвъд проявлението на страстта, осъзнал качествената си еднаквост с Върховния, той се освобождава от всички последици на миналите си дела.
Брахма-бхӯта е състояние на освобождение от материалното замърсяване и установяване в трансценденталното служене на Бога. Мад-бхакти лабхате-парм (Бхагавад-гӣт, 18.54). Не можем да съществуваме в природата на Брахман, Абсолюта, докато умът ни не се съсредоточи върху лотосовите нозе на Бога. Са ваи мана кш̣а-падравиндайо. Да сме винаги заети в трансцендентално любовно служене на Бога, т.е. да бъдем в Кш̣а съзнание, на практика означава да се освободим от гуата на страстта и от цялото материално замърсяване.