ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Сӯта Госвмӣ каза: Когато достигна границите на най-процъфтяващата си област, известна като страната на нартите (Дврак), Богът наду раковината си, която предвещаваше щастие и успех, и оповести с нея пристигането си. Този звук разсея унинието на жителите.

ТЕКСТ 2: Когато Бог Ка взе в ръка бялата заоблена раковина и я наду, тя като че ли порозовя от допира на трансценденталните му устни. Сякаш бял лебед се гмуркаше между стъблата на червени лотоси.

ТЕКСТ 3: Щом чуха звука, от който в материалния свят се плаши и самият страх, жителите на Дврак се втурнаха натам, за да видят най-сетне Бога, защитника на всички предани, когото така дълго очакваха.

ТЕКСТОВЕ 4 – 5: Жителите застанаха пред Бога с даровете си и ги поднесоха на напълно удовлетворения, завършен и цялостен сам по себе си Бог, който чрез енергията си винаги изпълнява желанията на другите. Тези дарове бяха като светилници, предлагани на слънцето. Но жителите посрещнаха Бога и започнаха да го приветстват с въодушевени слова, както децата посрещат своя настойник и баща.

ТЕКСТ 6: Жителите казаха: О, Господи, Теб обожават Брахм, четиримата Сани, самият небесен цар и всички останали полубогове. Ти си окончателното убежище за тези, които наистина се стремят да постигнат най-висшето благо на живота. Ти си върховният трансцендентален Бог и неумолимото време няма никаква власт над теб.

ТЕКСТ 7: О, създателю на вселената, за нас Ти си майка, доброжелател, Господар, баща, духовен учител и Божество, което обожаваме. Като следвахме стъпките Ти, ние постигнахме успех във всичко. Затова те молим да продължиш да ни благославяш с милостта си.

ТЕКСТ 8: О, истинско щастие е за нас, че днес отново сме защитени с присъствието Ти, защото Ти много рядко посещаваш дори небесните обитатели. Сега отново можем да видим усмихнатото Ти лице и очите Ти, които ни гледат с любов. Отново можем да видим трансценденталната Ти форма, която носи благодат.

ТЕКСТ 9: О, лотосооки Господи, когато отиваш в Матхур, Вндвана или Хастинпура, за да се срещнеш с приятелите и роднините си, всеки миг от раздялата ни с теб трае милиони години. О, непогрешими, тогава очите ни стават безполезни, като че ли са им отнели слънцето.

ТЕКСТ 10: О, господарю, ако постоянно живееш далеч от дома, няма да можем да гледаме красивото Ти лице, чиято усмивка побеждава всичките ни страдания. Как бихме живели без теб?
Като чу словата на поданиците и преданите си, Богът, който е много милостив към тях, влезе в град Дврак и в отговор на всичките им приветствия ги дари с благодарен трансцендентален поглед.

ТЕКСТ 11: Както Нгите защитават Бхогаватӣ, столицата на Нгалока, така Дврак бе защитена от потомците на Ви: Бходжа, Мадху, Дашрха, Арха, Кукура, Андхака и пр., които по сила бяха равни на Ка.

ТЕКСТ 12: Град Двракпурӣ притежаваше богатствата на всички годишни времена. Там имаше отшелнически колиби, овощни и цветни градини, паркове и покрити с лотоси езера.

ТЕКСТ 13: Градските порти, вратите на къщите и окичените с гирлянди арки, които бяха издигнати по улиците в чест на пристигането на Бога, бяха украсени с красиви празнични символи, такива като бананови дървета и мангови листа. Знамената, гирляндите, изрисуваните знаци и лозунгите закриваха слънцето.

ТЕКСТ 14: Главните улици, подземните проходи, алеите, пазарите и площадите бяха старателно почистени и след това напръскани с ароматна вода. В чест на Бога навсякъде бяха разпръснати плодове, цветя и зърна.

ТЕКСТ 15: Пред всяка врата бяха поставени неща, които носят щастие: извара, плодове, захарна тръстика, пълни кани с вода, а също и предмети за обожание – благовония и свещи.

ТЕКСТОВЕ 16 – 17: Когато чуха, че скъпият им Ка наближава Двракдхма, великодушният Васудева, Акрӯра, Уграсена, Баларма (който притежава свръхчовешка сила), Прадюмна, Чрудеа и Смба, синът на Джмбаватӣ, бяха обзети от щастие и скочиха от местата си, без да довършат трапезата си и без да мислят за почивката си.

ТЕКСТ 18: Заедно с брхмаите, които носеха цветя, те бързаха към Бога с колесниците си. Пред тях вървяха слонове, символи на успех и добро бъдеще. Разнасяха се звуци на раковини и рогове, чуваха се ведически химни. По този начин синовете даваха израз на любовта и благоговението си.

ТЕКСТ 19: В същото време стотици прочути куртизанки се отправиха натам с колесниците си. Те горяха от желание да видят Бога. Хубавите им лица бяха украсени с блестящи обици, които подчертаваха красотата на челата им.

ТЕКСТ 20: Опитни драматурзи, актьори, танцьори, певци, историци, генеалози и учени оратори отдаваха дължимото на Бога, вдъхновени от свръхчовешките му забавления. И продължаваха, без да знаят умора.

ТЕКСТ 21: Бог Ка, Божествената Личност, се приближи към тях и отдаде дължимата почит и уважение на всеки един от приятелите си, роднините си, на жителите и на всички други, които бяха дошли да го посрещнат и поздравят.

ТЕКСТ 22: Всемогъщият Бог поздрави всички, които бяха дошли: Той наведе глава и размени с тях любезни слова, прегърна ги, ръкува се с тях; Той ги гледаше, усмихваше се и отправяше насърчителни слова и благословии дори и към най-низшите.

ТЕКСТ 23: След това Богът влезе в града, съпровождан от възрастните си роднини и от немощните брхмаи и съпругите им. Всички го благославяха и пееха за величието му. Останалите също възхваляваха Бога.

ТЕКСТ 24: Докато Бог Ка минаваше по главните улици, всички жени от уважаваните семейства на Дврак се качиха на покривите на дворците, за да могат да видят Бога. За тях това беше най-големият празник.

ТЕКСТ 25: Жителите на Дврак много пъти бяха виждали безпогрешния Бог, който е източник на цялата красота, но никога не можеха да му се наситят.

ТЕКСТ 26: Гърдите на Бога са обител на богинята на щастието. Луноподобното му лице е като изящния съд за очите, които търсят красивото. Ръцете му са убежището на управляващите полубогове. А лотосовите му нозе са подслон за чистите предани, които никога не говорят за никой друг и не възпяват никой друг, освен него.

ТЕКСТ 27: Докато Богът вървеше по главната улица на Дврак, един бял чадър пазеше главата му от слънцето. Пухкави ветрила от бели пера описваха полукръгове във въздуха, а по пътя се сипеше истински дъжд от цветя. С жълтите си дрехи и с гирляндите от цветя Той приличаше на черен облак, опасан едновременно от слънце, луна, светкавици и дъга.

ТЕКСТ 28: Когато Богът влезе в бащиния си дом, майките му го прегърнаха и Той им отдаде почитания, като сведе глава в нозете им. Оглавяваше ги Девакӣ (родната майка на Бога).

ТЕКСТ 29: Майките прегърнаха сина си и го взеха в скута си. От чиста обич от гърдите им бликна мляко. Те не бяха на себе си от радост и от очите им капеха сълзи, които мокреха Бога.

ТЕКСТ 30: След това Богът влезе в дворците си, които бяха абсолютно съвършенство. Там живееха съпругите му, които наброяваха повече от шестнайсет хиляди.

ТЕКСТ 31: Сърцата на цариците на Бог Шрӣ Ка се изпълниха с радост, когато след дългата раздяла те отново видяха съпруга си у дома. Те прекъснаха размишленията си и бързо станаха от местата си. После срамежливо покриха лицата си, както бе прието, и свенливо се заоглеждаха наоколо.

ТЕКСТ 32: Непреодолимият екстаз бе толкова силен, че свенливите царици най-напред прегърнаха Бога в най-съкровеното кътче на сърцето си. След това го обгърнаха с поглед и изпратиха синовете си да го прегърнат (което не се различава от собствената им прегръдка). Но предводителю на Бхгу, макар че те се опитаха да потиснат чувствата си, сълзите сами потекоха от очите им.

ТЕКСТ 33: Макар че Бог Шрӣ Ка постоянно бе с тях и те не се виждаха с никой друг, нозете му им се струваха все нови и нови. Въпреки че богинята на щастието по природа е неспокойна и не се застоява на едно място, тя не може да се откъсне от нозете на Бога. Коя жена ще се отдели от тези нозе, щом веднъж се е подслонила при тях?

ТЕКСТ 34: Богът бе спокоен, след като уби царете, които бяха бреме за Земята. Те се бяха възгордели заради военното си могъщество, заради конете, колесниците, воините си и пр. Той самият не взе участие във войната. Той просто пося враждата между могъщите владетели и те започнаха да се сражават помежду си. Той бе като вятъра, който причинява триене между бамбуковите стъбла и от искрите лумва пожар.

ТЕКСТ 35: По безпричинната си милост Върховната Божествена Личност Шрӣ Ка се появи на тази планета чрез вътрешната си енергия и се наслаждава в обществото на достойните жени като че ли взаимоотношенията му с тях бяха светски.

ТЕКСТ 36: Макар че красивите усмивки и плахите погледи на цариците бяха чисти и вълнуващи; макар че бяха в състояние да покорят самия Купидон и да го накарат да захвърли от отчаяние лъка си; макар че дори непревземаемият Шива можеше да стане жертва на красотата им, въпреки приказното си очарование те не можеха да обезпокоят сетивата на Бога.

ТЕКСТ 37: Обикновените обусловени души материалисти предполагат, че Богът е един от тях. От невежество те мислят, че Богът е подвластен на материята, макар че тя дори не се докосва до него.

ТЕКСТ 38: В това е божествената същност на Личността на Бога: Богът не попада под влиянието на качествата на материалната природа, макар че е в съприкосновение с тях. Преданите, които са приели подслон при Бога, също се освобождават от въздействието на материалните качества.

ТЕКСТ 39: Простодушните и слаби жени наистина мислеха, че Бог Шрӣ Ка, любимият им съпруг, ги следва и им се подчинява. Те нямаха никаква представа за истинското величие на мъжа си, както безбожниците не знаят, че Той е върховният повелител.