ГЛАВА ПЕТА

ТЕКСТ 1: Маитрея продължи: Когато чу от Нрада, че Сатӣ е мъртва заради оскърблението, нанесено ѝ от Праджпати Дака, и че полубоговете бху са подгонили и са разпръснали воините му, Шива изпадна в нечувана ярост.

ТЕКСТ 2: Разярен, Шива прехапа устни и в миг отскубна от главата си кичур коса, който засия като мълния или като език на пламък, после скочи и с безумен кикот го хвърли на земята.

ТЕКСТ 3: И тогава се появи страшен черен демон, висок до небето и сияещ с блясъка на три слънца. Зъбите му всяваха ужас, а косите му пламтяха като пожар. Той имаше хиляди ръце, в които държеше всевъзможни оръжия, а на врата си носеше наниз от човешки глави.

ТЕКСТ 4: Допрял длани, гигантският демон попита: „Какво ще ми заповядаш, мой господарю?“. И Шива, Бхӯтантха, веднага му нареди: „Понеже се роди от моето тяло, назначавам те за главатар на всичките ми приближени. Тръгвай за там, където Дака провежда жертвената си церемония, и го убий заедно с всичките му войници“.

ТЕКСТ 5: Маитрея продължи: О, Видура, този черен демон, който олицетворяваше гнева на Върховната Божествена Личност, бе готов да изпълни всяка заповед на господаря си Шива. Изпълнен със сили да съкруши всекиго, дори най-могъщия враг, той обиколи Шива.

ТЕКСТ 6: След това свирепо създание, надавайки страшна врява, следваха безбройни тълпи от други войници на Шива. В ръката си Вӣрабхадра тресеше огромен тризъбец, който всяваше такъв ужас, че бе в състояние да убие дори смъртта, а гривните на краката му кънтяха с гръмотевичен тътен.

ТЕКСТ 7: Всички, които в това време се бяха събрали на жертвената арена – жреците, главният уредник на жертвената церемония, брхмаите и съпругите им, – започнаха да се чудят защо изведнъж всичко потъна в мрак. И когато разбраха, че се е вдигнала прашна буря, изпаднаха в голяма тревога.

ТЕКСТ 8: Те се чудеха кой ли може да вдига такъв прах: не духа вятър, по това време никога не минават крави, нито пък е вероятно прашните облаци да са вдигнати от разбойници, защото все още управлява могъщият цар Бархи, който би наказал злодеите. Откъде се е взела бурята? Да не би да е дошло време за унищожението на тази планета?

ТЕКСТ 9: Прасӯти, жената на Дака, и останалите жени бяха обзети от силна тревога и рекоха: Тази опасност ни връхлита заради Дака, който допусна невинната Сатӣ да сложи край на живота си пред очите на своите сестри.

ТЕКСТ 10: Когато настъпи унищожението на вселената, Шива с разпилени коси пронизва с тризъбеца си господарите на посоките на света. Той надменно танцува и се кикоти, размахвайки ръце като флагове, както мълнията разпилява облаците по небето.

ТЕКСТ 11: Гигантският черен човек оголи ужасяващите си зъби. С едно движение на веждите си той разпръсна светилата навсякъде по небето и те помръкнаха в ослепителното сияние, излъчващо се от тялото му. Дори Брахм, бащата на Дака, не бе в състояние да се спаси от този неистов гняв, предизвикан от недостойната постъпка на Дака.

ТЕКСТ 12: Докато хората си говореха помежду си, Дака разтревожено взе да се озърта и навсякъде – и в небето, и на земята – видя лоши поличби.

ТЕКСТ 13: Скъпи Видура, слугите на Шива, снабдени с различни оръжия, заобиколиха жертвената арена. Те бяха ниски на ръст, а телата им, на цвят тъмни и жълтеникави, приличаха на туловища на акули. Те започнаха да се мятат по жертвената арена и да опустошават всичко, което им се изпречи на пътя.

ТЕКСТ 14: Някои от войниците събориха стълбовете, които поддържаха шатрата, издигната за жертвоприношението, други започнаха да рушат жертвеника, а останалите нахълтаха в женските покои, в кухнята и в жилищните помещения.

ТЕКСТ 15: Те изпочупиха всички съдове, изработени специално за жертвоприношението, започнаха да гасят жертвения огън, събориха въжетата, които заграждаха жертвените олтари, и взеха да уринират навсякъде.

ТЕКСТ 16: Те препречваха пътя на бягащите мъдреци, заплашваха скупчилите се жени и пленяваха полубоговете, които с бяг напускаха шатрата.

ТЕКСТ 17: Маимн, един от слугите на Шива, задържа Бхгу Муни; черният демон Вӣрабхадра плени Праджпати Дака; друг един слуга на Шива, на име Чаеша, залови Пӯ, а Нандӣшвара плени полубога Бхага.

ТЕКСТ 18: Над жреците и над останалите участници в жертвоприношението се сипеше несекващ порой от камъни, който им причиняваше непоносими страдания. От страх за живота си всички се пръснаха в различни посоки.

ТЕКСТ 19: Вӣрабхадра изскубна мустаците на мъдреца Бхгу, който собственоръчно бе изливал в огъня пречистено масло.

ТЕКСТ 20: После улови Бхага, който одобрително бе повдигал вежди, когато Дака проклинаше Шива, със страшен гняв го повали на земята и силом му извади очите.

ТЕКСТ 21: Както Баладева изби зъбите на Дантавакра, царя на Калига, в играта на зарове, състояла се на сватбата на Анируддха, така Вӣрабхадра изби зъбите на Дака, които се виждаха, докато той проклинаше Шива, и зъбите на Пӯ, който през това време насърчително се усмихваше.

ТЕКСТ 22: След това Вӣрабхадра, великански на ръст, седна на гърдите на Дака и с острото си оръжие се опита да отсече главата му, но не успя.

ТЕКСТ 23: Той се опитваше да отреже главата на Дака и със заклинания, и с оръжия, но не успя дори да одраска кожата му и това го хвърли в пълно недоумение.

ТЕКСТ 24: Тогава Вӣрабхадра забеляза край жертвеника да лежи дървеното приспособление, с което убиваха животните, и се възползва от него, за да обезглави Дака.

ТЕКСТ 25: Постъпката на Вӣрабхадра докара във възторг цялото войнство на Шива и то нададе тържествуващи възгласи, а бхӯтите, духовете и демоните, които се бяха събрали, вдигнаха неописуема врява. Но брхмаите, които се бяха заели да извършат жертвоприношението, започнаха да оплакват смъртта на Дака.

ТЕКСТ 26: Тогава Вӣрабхадра взе главата на Дака и със страшен гняв я запрати в огъня от южната му страна, принасяйки я по такъв начин в жертва. Слугите на Шива опустошиха всичко, което бе приготвено за церемонията, накрая подпалиха цялата жертвена арена и се отправиха обратно към Каилса, обителта на господаря си.