ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Маитрея продължи: Обладаният от гордост и тщеславие Даитя не се замисли твърде върху думите на Варуа. О, скъпи Видура, той научи от Нрада къде се намира Върховната Божествена Личност и светкавично се гмурна в дълбините на океана.

ТЕКСТ 2: Там той видя всемогъщия Върховен Бог в инкарнацията му на глиган. Богът внимателно носеше Земята нагоре, крепейки я на върха на бивните си, и с великолепието на червените си очи затъмняваше цялото му демонично величие. Демонът се изсмя: „Ха, какво земноводно, каква твар!“.

ТЕКСТ 3: Демонът се обърна към Бога: О, чуй ме, най-велики сред полубоговете, приел образа на глиган. Земята е поверена на нас, жителите на низшите владения, и докато аз съм тук, Ти не можеш да я отнемеш, без да пострадаш от ръката ми.

ТЕКСТ 4: О, негоднико, нашите врагове те отхраниха, за да ни убиеш, и Ти наистина успя да убиеш не малко демони, оставайки невидим. Твоята сила, глупако, е в мистичните трикове, ала днес аз ще зарадвам всичките си роднини, като те ликвидирам.

ТЕКСТ 5: Демонът продължи: Когато паднеш мъртъв, с череп, разтрошен от боздугана, който ще хвърля със собствените си ръце, тогава полубоговете и мъдреците, които Ти предлагат дарове и жертвоприношения в знак на преданост, също ще престанат да съществуват, подобно на дървета без корени.

ТЕКСТ 6: Въпреки че Богът се почувства огорчен от обидните думи на демона, остри като стрели, Той изтърпя болката. Но щом видя, че Земята на върховете на бивните му трепери от страх, Той изскочи от водните дълбини, както слонът излиза със слоницата си, когато ги нападне алигатор.

ТЕКСТ 7: Златокосият демон с ужасяващи зъби се спусна след Бога, който излизаше от водата, както алигаторът преследва слон. Той нададе оглушителен гръмотевичен рев и извика: Не те ли е срам да бягаш от неприятел, който те предизвиква? Безсрамните твари като теб не знаят що е позор!

ТЕКСТ 8: Богът постави Земята върху водната повърхност така, че да може да я вижда, и ѝ предаде собствената си енергия под формата на способност да плува върху водата. И докато врагът стоеше и наблюдаваше какво става, Брахм, създателят на вселената, започна да възхвалява Бога, а другите полубогове – да сипят цветя върху него.

ТЕКСТ 9: Демонът, целият покрит с бляскави украшения, гривни и красиви златни доспехи, се впусна след Бога с огромния си боздуган. Досега Богът мълчаливо понасяше неговите насмешки и оскърбления, но сега вече даде воля на унищожителния си гняв.

ТЕКСТ 10: Божествената Личност каза: Наистина, ние сме рожби на джунглата и винаги търсим среща с ловни кучета като теб. Този, който се е освободил от мрежите на смъртта, не се бои от празни приказки като твоите, защото ти си подвластен на законите на смъртта.

ТЕКСТ 11: Ние наистина сме отнели повереното на жителите на Растала и сме загубили всякакъв срам. Даже и да ме нападнеш с могъщия си боздуган, Аз пак ще остана тук, във водата, защото след като веднъж съм започнал вражда с такъв мощен противник, няма повече къде да отида.

ТЕКСТ 12: Ти си предводител на много пеши воини и можеш да вземеш незабавни мерки, ако искаш да ни победиш. Спри глупавите си приказки и разсей скръбта на роднините си, като ни убиеш. Колкото и горд да е някой, той няма място сред порядъчните хора, ако не е в състояние да изпълни обещанието, което е дал.

ТЕКСТ 13: Шрӣ Маитрея каза: Предизвикан от Божествената Личност, демонът се разгневи страшно и в гнева си затрепери като раздразнена кобра.

ТЕКСТ 14: Съскайки от негодувание, със сетива, треперещи от необуздана ярост, демонът връхлетя върху Бога и му нанесе удар с могъщия си боздуган.

ТЕКСТ 15: Ала Богът се дръпна леко встрани и избегна жестокия удар на боздугана, хвърлен в гърдите му от противника, както един опитен йогӣ би избегнал смъртта.

ТЕКСТ 16: След това Божествената Личност даде пълна воля на гнева си и се хвърли напред да посрещне демона, който, яростно хапейки устни, грабна отново боздугана си и заплашително започна да го размахва.

ТЕКСТ 17: О, благородни Видура, тогава Богът замахна с боздугана си, целейки своя враг по дясната вежда, но демонът, който беше много опитен воин, успя да се защити с ловко движение на собствения си боздуган.

ТЕКСТ 18: Така демонът Харяка и Божествената Личност продължиха да си нанасят удари с огромните си боздугани… И двамата бяха разярени, и двамата се стремяха към победа.

ТЕКСТ 19: Между двамата противници се водеше разгорещена битка. Телата им бяха покрити с кървави рани от острите боздугани, ала и двамата се разяряваха все повече и повече от мириса на собствената си кръв. В неудържимото си желание да победят те прибягваха до всякакви ходове и борбата им приличаше на схватка между два яки бика за някоя крава.

ТЕКСТ 20: О, потомъко на Куру, Брахм, който е най-независимият полубог във вселената, дойде заедно с последователите си, за да види жестоката битка за Земята между демона и Божествената Личност, приела образа на глиган.

ТЕКСТ 21: Когато пристигна на мястото на сражението, Брахм, предводителят на хиляди мъдреци и трансценденталисти, видя демона, който бе постигнал такова несравнимо могъщество, че никой не можеше да му излезе насреща. Тогава той се обърна към Нряа, който за пръв път бе приел формата на глиган.

ТЕКСТОВЕ 22 – 23: Брахм каза: О, Господи, този демон се е превърнал в постоянен източник на нещастия за полубоговете, брхмаите, кравите и простосърдечните хора, които винаги обожават лотосовите Ти нозе. Той е станал страшилище за тях, защото ги измъчва без всякаква разумна причина. Откак получи моята благословия, той се превърна в демон, който постоянно си търси достоен противник, скитайки из цялата вселена с такива позорни намерения.

ТЕКСТ 24: Брахм продължи: О, Господи, няма нужда да си играеш с този по-лош от змия демон, който е ненадминат в правенето на магии, който е нагъл, необуздан и изключително зъл.

ТЕКСТ 25: Брахм продължи: О, непогрешими Господи, моля те, убий този грешен демон, преди да удари неговият час и той да опита някой друг застрашителен ход, който ще бъде от негова полза. Няма никакво съмнение, че Ти можеш да го убиеш чрез вътрешната си енергия.

ТЕКСТ 26: О, Господи, наближава да падне нощта, която ще покрие света с непрогледната си тъмнина. Тъй като си Душата на всички души, убий го и извоювай победа за полубоговете.

ТЕКСТ 27: Благоприятният период, наречен абхиджит, който е най-подходящ за извоюване на победа, започна на обяд и вече изтича. Моля те, в името на своите приятели незабавно се отърси от страшния враг.

ТЕКСТ 28: За наше щастие, този демон сам дойде при тебе, за да намери смъртта си, пожелана от теб. Дай воля на могъществото си и го убий в този двубой, за да възстановиш мира в световете.