ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

ТЕКСТ 1: Божествената Личност Капила продължи: Когато живото същество, което е неизменно и лишено от чувство за собственост, се освободи от влиянието на гуите на материалната природа, то става безучастно към взаимодействието на гуите, въпреки че продължава да се намира в материалното тяло – по същия начин слънцето винаги е независимо от отражението си във водата.

ТЕКСТ 2: Когато душата е под влиянието на материалната природа и на лъжливото его, тя, отъждествявайки се с тялото, затъва в материални дейности и под влиянието на лъжливото его започва да мисли, че е собственик на всичко съществуващо.

ТЕКСТ 3: Така, заради досега си с гуите на материалната природа, обусловената душа се преселва от тяло в тяло из различни видове живот, висши или низши. И докато не се освободи от материалните дейности, тя ще трябва да се примири с това положение, защото дейностите ѝ винаги ще бъдат пълни с недостатъци.

ТЕКСТ 4: Всъщност живото същество е трансцендентално към материалния свят, но склонността му да господства над материалната природа не му позволява да се измъкне от материалното съществуване и то, сякаш насън, е принудено да търпи всевъзможни страдания.

ТЕКСТ 5: Дългът на всяка обусловена душа е с цялата си искреност и отреченост да използва замърсеното си съзнание, което е привързано към материалното наслаждение, в предано служене. По този начин тя ще може напълно да овладее своя ум и съзнание.

ТЕКСТ 6: Като следва правилата на йога системата, човек трябва да развие вяра, и като слуша за мен и повтаря имената ми, да се издигне до равнището на чистото, непримесено предано служене.

ТЕКСТ 7: Човек, който се занимава с предано служене, трябва да се отнася еднакво към всички живи същества, без да изпитва враждебност към никого и без да се сближава с никого. Той трябва да съблюдава полово въздържание, да не бъде многословен и да изпълнява вечните си задължения, като предлага всички резултати от тях на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 8: Преданият трябва да се задоволява с това, което припечелва без особени усилия. Той не бива да яде повече, отколкото е необходимо, трябва да живее на усамотено място и винаги да бъде съсредоточен, спокоен, дружелюбен, състрадателен и в съзнание за истинското си аз.

ТЕКСТ 9: Човек трябва да усъвършенства зрението си с помощта на знанието за духа и материята. Той не бива неблагоразумно да се отъждествява с тялото и да се привързва към нещата, свързани с тялото.

ТЕКСТ 10: Преданият трябва да се издигне до трансценденталното равнище, отвъд всички равнища на материалното съзнание, и да се разграничи от всички други концепции за живота. По този начин той ще се освободи от лъжливото его и ще види истинското си аз, както вижда слънцето в небето.

ТЕКСТ 11: Освободената душа осъзнава Абсолютната Божествена Личност, която е трансцендентална и присъства като отражение дори в лъжливото его. Богът е основата на веществената причина и влиза във всичко съществуващо. Той е абсолютен и единен и е окото на заблуждаващата енергия.

ТЕКСТ 12: Присъствието на Върховния Бог може да се осъзнае така, както осъзнаваме присъствието на слънцето, когато видим отражението му във водата и вторичното му отражение върху стената на стаята, въпреки че самото слънце се намира в небето.

ТЕКСТ 13: Така себепозналата се душа се отразява най-напред в тройното его, а след това в тялото, сетивата и ума.

ТЕКСТ 14: Въпреки че на пръв поглед преданият изглежда потопен в петте материални елемента, обектите на материално наслаждение, материалните сетива и материалните ум и интелигентност, трябва да се знае, че той е буден и е свободен от лъжливото его.

ТЕКСТ 15: Живото същество е в състояние много отчетливо да усети същността си на наблюдател, но тъй като по време на дълбокия сън егото му изчезва, то погрешно си мисли, че самото то се е загубило, подобно на човек, който е загубил богатството си и в нещастието си мисли, че е загубил себе си.

ТЕКСТ 16: Когато, придобивайки знание, човек осъзнае своята индивидуалност, пред него се разкрива положението, в което се е озовал под влияние на лъжливото его.

ТЕКСТ 17: Шрӣ Девахӯти попита: Скъпи брхмае, възможно ли е някога материалната природа да даде освобождение на душата? Щом те са вечно свързани една с друга, как могат да бъдат разделени?

ТЕКСТ 18: Както земята не може да бъде разделена от своя мирис, а водата не може да съществува без своя вкус, така интелигентността и съзнанието не могат да съществуват отделени едно от друго.

ТЕКСТ 19: Дори ако душата е само пасивен вършител на всички дейности, как може да се освободи, щом се намира под влиянието на материалната природа и е обвързана от нея?

ТЕКСТ 20: Дори ако с помощта на умозрителни разсъждения и изучаване на фундаменталните принципи човек избегне ужаса на робството, той ще се появи отново, защото причината му не е отстранена.

ТЕКСТ 21: Върховната Божествена Личност каза: Човек може да постигне освобождение, ако сериозно се занимава с предано служене и дълго време слуша повествованията за мен или моите думи. Като изпълнява по този начин предписаните си задължения, той няма да си навлича кармични последици и ще се освободи от материалните замърсявания.

ТЕКСТ 22: Човек трябва да извършва преданото служене с голяма решителност, въоръжен със съвършено знание и трансцендентално зрение. Той трябва да е непоколебим в отречението си, да е аскетичен и да се занимава с мистична йога, за да може изцяло да се потопи в своето аз.

ТЕКСТ 23: Влиянието на материалната природа е покрило живото същество и постоянно го измъчва, подобно на силен огън. Но чрез процеса на преданото служене това влияние може да се отстрани така, както съчките, които са причина за огъня, сами изгарят в него.

ТЕКСТ 24: Когато осъзнае порочността на желанието си да господства над материалната природа и се откаже от него, живото същество става независимо и възвръща цялото си величие.

ТЕКСТ 25: Когато човек спи, съзнанието му е почти напълно покрито и той често вижда лоши неща, но когато се събуди, отново е с ясно съзнание и не приема сериозно онова, което е видял насън.

ТЕКСТ 26: Материалната природа не може да причини вреда на душата, която притежава знание, защото даже и да извършва материални дейности, тя познава истинската природа на Абсолюта и умът ѝ е съсредоточен върху Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 27: Когато в продължение на много, много години и животи човек извършва предано служене и се стреми към себепознание, той загубва всякакво желание да се наслаждава на която и да било от материалните планети, дори на най-висшата, известна с името Брахмалока. Такъв човек достига най-висшето равнище в развитието на съзнанието.

ТЕКСТОВЕ 28 – 29: Благодарение на безпричинната ми милост, която не знае граници, моят предан постига себепознание и освобождавайки се от всички съмнения, уверено напредва към предопределената му обител, която е под прякото покровителство на духовната ми енергия, енергия на чисто блаженство. Това е крайната цел и най-висшето съвършенство на живото същество. Щом напусне сегашното си материално тяло, мистикът предан отива в тази трансцендентална обител и повече никога не се връща в материалния свят.

ТЕКСТ 30: Когато вниманието на съвършения йогӣ спре да се отклонява към страничните резултати от практикуването на йога, към мистичните сили, които са проявление на външната енергия, напредъкът му по пътя към мен става безкраен и могъщата смърт губи властта си над него.