ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза: Докато Видура пътуваше из местата за поклонение, от великия мъдрец Маитрея той получи знание за мястото, където отива душата. След това се върна в Хастинпура. Той успя да изучи този предмет толкова добре, колкото желаеше.

ТЕКСТ 2: След като зададе най-различни въпроси и се установи в трансцендентално любовно служене на Бог Ка, Видура престана да разпитва Маитрея Муни.

ТЕКСТОВЕ 3 – 4: Когато видяха Видура да се връща в двореца, всички – Махрджа Юдхихира, по-младите му братя, Дхтарра, Стяки, Саджая, Кпчря, Гндхрӣ, Драупадӣ, Субхадр, Уттар, Кпӣ, още много съпруги на Кауравите и останалите жени с децата си – всички се втурнаха към него с възторг. Като че ли те отново се опомняха след дълга забрава.

ТЕКСТ 5: Всички го наобиколиха, обзети от неописуема радост, като че ли животът отново се връщаше в телата им. Те си разменяха поклони и се поздравяваха с прегръдки.

ТЕКСТ 6: След дългата раздяла и преживените тревоги всички плачеха от обич. Тогава цар Юдхихира му предложи удобно място за сядане и го посрещна както подобаваше.

ТЕКСТ 7: След обилното угощение и почивката Видура бе настанен удобно. Тогава царят започна да му говори и всички, които бяха там, се заслушаха.

ТЕКСТ 8: Махрджа Юдхихира каза: О, чичо, помниш ли как заедно с майка ни винаги ни защитаваше от беди? Благоразположението ти към нас бе като майчино крило и ни спаси от отравяне и от пожар.

ТЕКСТ 9: Как се прехранваше, докато пътуваше надлъж и нашир? В кои святи места за поклонение отдаде служене?

ТЕКСТ 10: О, господарю мой, преданите като теб наистина са олицетворени святи места. Ти носиш Божествената Личност в сърцето си и затова превръщаш всяко място в място за поклонение.

ТЕКСТ 11: Скъпи чичо, ти трябва да си посетил Дврак. В това свято място живеят наши приятели и доброжелатели, потомците на Яду, които винаги са потопени в служене на Бог Шрӣ Ка. Ти трябва да си ги видял или да си чул нещо за тях. Щастливи ли са у дома си?

ТЕКСТ 12: В отговор на въпросите на Махрджа Юдхихира Махтм Видура постепенно описа всичко, което бе преживял, но премълча вестта за унищожението на династията Яду.

ТЕКСТ 13: Състрадателният Махтм Видура никога не беше понасял да гледа Павите да се измъчват. Той премълча пред тях вестта за тъжното произшествие, защото нещастията идват и без това.

ТЕКСТ 14: Така Махтм Видура, към когото всички роднини се отнасяха като към свят човек, остана там за известно време, за да промени начина на мислене на най-големия си брат и с това да донесе щастие на всички останали.

ТЕКСТ 15: Докато Видура играеше ролята на шӯдра заради проклятието на Маӯка Муни, Арям го заместваше на поста му на Ямарджа, за да наказва грешниците.

ТЕКСТ 16: След като отвоюва царството си и стана свидетел на раждането на внука си, който бе достоен да продължи благородните традиции на рода, Махрджа Юдхихира се радваше на невиждано богатство и мирно царуваше заедно с по-младите си братя, които бяха опитни управници на хората.

ТЕКСТ 17: Непреодолимото вечно време неусетно покорява тези, които са твърде много привързани към семейните си дела и постоянно са погълнати от мисли за тях.

ТЕКСТ 18: Махтм Видура добре знаеше тези неща и затова се обърна към Дхтарра с думите: Скъпи царю, моля те, иди си оттук, без да губиш нито миг. Не отлагай! Нима не виждаш как си се оставил да те завладее страхът?

ТЕКСТ 19: Никой в материалния свят не може да се справи с това ужасно положение. О, господарю мой, това, което се приближава към нас, е Върховната Божествена Личност във формата на вечното време (кла).

ТЕКСТ 20: Всеки, който е подчинен на върховната кла (вечното време), трябва да се раздели с най-скъпото, с живота си, да не говорим за останалото – богатството, почестите, децата, земята, дома.

ТЕКСТ 21: Баща ти, брат ти, доброжелателите ти и синовете ти са вече мъртви. Собственият ти живот вече е към своя край, тялото ти е немощно и ти живееш в чужд дом.

ТЕКСТ 22: Ти си сляп по рождение, а наскоро се влоши и слухът ти. Паметта ти отслабна, а разумът ти вече не е така спокоен. Зъбите ти се клатят, черният ти дроб е болен, а с кашлицата си храчиш слуз.

ТЕКСТ 23: Уви, колко силна е надеждата на живото същество, че ще може да удължи живота си. Истината е, че ти живееш като домашно куче и ядеш огризките, които ти дава Бхӣма.

ТЕКСТ 24: Нима можеш да живееш такъв жалък живот и да търсиш подаянията на тези, които сам се опита да отровиш и да изгориш? Ти оскърби една от жените им и си присвои царството и богатствата им.

ТЕКСТ 25: Въпреки нежеланието ти да умреш и желанието ти да живееш дори с цената на честта и на достойнството си, тялото ти на скъперник неизбежно ще увехне, ще се смали и ще се разпадне като стара дреха.

ТЕКСТ 26: Уравновесен и спокоен може да се нарече този, който, освободен от всякакви задължения, отива в непознато и отдалечено място и напуска материалното си тяло, когато то стане безполезно.

ТЕКСТ 27: Най-висш сред хората е този, който се пробуди и осъзнае сам или с нечия помощ илюзорността на този нещастен материален свят и след това напусне дома си, за да се предостави изцяло на Божествената Личност, която се намира в сърцето му.

ТЕКСТ 28: Затова те умолявам, незабавно замини на север, без да казваш нищо на роднините си, защото скоро ще настъпи времето, което ще лиши хората от всичките им добри качества.

ТЕКСТ 29: Така Махрджа Дхтарра, потомъкът на рода на Аджамӣха, бе убеден от интроспективното знание (праг) и обладан от непоколебима решителност, изведнъж разкъса здравата мрежа на семейната привързаност. Той незабавно напусна дома си, за да поеме пътя на освобождението, към който го бе насочил по-младият му брат Видура.

ТЕКСТ 30: Благородната и добродетелна Гндхрӣ, дъщеря на Субала, царя на Кандахар (Гндхра), последва съпруга си, когато видя, че той се готви да замине за Хималаите, носещи радост на тези, които са приели тоягата на саннсӣ като воини, получили добър урок от противника.

ТЕКСТ 31: Махрджа Юдхихира, чийто враг никога не се роди, изпълни всекидневните си сутрешни задължения, като отдаде молитви, извърши огнено жертвоприношение за слънчевия бог, отдаде почитанията си на брхмаите и им раздаде зърно, крави, земя и злато. След това той отиде в двореца, за да изрази уважението си към по-възрастните. Но там не намери нито чичовците си, нито леля си, дъщерята на цар Субала.

ТЕКСТ 32: Силно разтревожен, Махрджа Юдхихира се обърна към Саджая, който седеше там, и го попита: О, Саджая, къде е слепият ни стар чичо?

ТЕКСТ 33: Къде са доброжелателят ми чичо Видура и майка Гндхрӣ, която бе толкова покрусена след смъртта на всичките си синове? Чичо ми Дхтарра също страдаше след смъртта на всичките си синове и внуци. Аз наистина съм много неблагодарен. Може би оскърбленията ми са го наранили толкова много, че се е хвърлил в Ганг заедно със съпругата си.

ТЕКСТ 34: Когато баща ми Пу почина, а ние бяхме невръстни деца, двамата ни чичовци ни закриляха от всички беди. Те винаги искрено ни желаеха доброто. Защо са напуснали това място, накъде са се отправили?

ТЕКСТ 35: Сӯта Госвмӣ каза: Когато не намери господаря си Дхтарра, Саджая бе обзет от състрадание и тревога и от вълнение не можа да отговори на Махрджа Юдхихира както подобава.

ТЕКСТ 36: Чрез силата на интелигентността си той малко по малко успокои ума си, избърса сълзите си и като мислеше за нозете на господаря си Дхтарра, започна да отговаря на Махрджа Юдхихира.

ТЕКСТ 37: Саджая каза: Скъпи потомъко на династията Куру, не знам нищо за намеренията на двамата ти чичовци и на Гндхрӣ. О, царю, тези велики души ме измамиха.

ТЕКСТ 38: След тези думи на Саджая при тях с тумбуру в ръка се появи Шрӣ Нрада, могъщият предан на Бога. Махрджа Юдхихира и братята му го посрещнаха подобаващо, като се изправиха от местата си и му отдадоха почитания.

ТЕКСТ 39: Махрджа Юдхихира каза: О, святи човече, не знам къде отидоха чичовците ми. Не мога да открия и леля си, която е способна на велики отречения, но бе съкрушена от загубата на всичките си синове.

ТЕКСТ 40: Ти си като капитан на кораб в безкрайния океан и можеш да ни отведеш до целта. При тези думи светецът Девари Нрада, най-великият философ и предан, заговори.

ТЕКСТ 41: Шрӣ Нрада каза: О, благочестиви царю, недей да скърбиш за никого, защото всички са във властта на Върховния Бог. Всички живи същества и водачите им обожават Бога, за да получат надеждна защита. Единствено Той ги събира и разделя.

ТЕКСТ 42: Както кравата, вързана с дългото въже, промушено през ноздрите ѝ, не е независима, така човешките същества са обвързани от различните ведически наставления и са принудени да се подчиняват на волята на Върховния.

ТЕКСТ 43: Както човек сам събира и пръсва играчките, с които се забавлява, така върховната воля на Бога събира и разделя хората.

ТЕКСТ 44: О, царю, независимо дали смяташ душата за вечната движеща сила, а материалното тяло за тленно, или мислиш, че всичко съществува в безличностната Абсолютна Истина, или пък че всичко е необяснимо съчетание от материя и дух, при всички обстоятелства усещането за раздяла се дължи единствено на илюзорната привързаност и на нищо повече.

ТЕКСТ 45: Затова забрави тревогите си, породени от това, че не познаваш аза. Ти мислиш как те, нещастните безпомощни създания, ще живеят без теб.

ТЕКСТ 46: Грубото материално тяло, съставено от петте елемента, се управлява от вечното време (кла), от дейността (карма) и от проявленията на материалната природа (гуи). Нима е възможно да защити някого, когато самото то се намира в устата на змията?

ТЕКСТ 47: Тези, които нямат ръце, стават лесна плячка за ония, които имат; лишените от крака са плячка за четирикраките. Слабите служат за храна на силните. Общият закон гласи, че всяко живо същество е храна за друго.

ТЕКСТ 48: Затова о, царю, трябва да обърнеш взор към Върховния Бог. Той е единствен и неповторим. Той се проявява чрез различните си енергии и присъства както вътре, така и вън от всичко.

ТЕКСТ 49: Бог Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, е дошъл сега във формата на всепоглъщащото време (кла-рӯпа), за да премахне злите от лицето на земята.

ТЕКСТ 50: Богът вече направи всичко, което бе необходимо, за да помогне на полубоговете, и сега настъпва почивката му. Вие, Павите, можете да почакате, докато Той се намира на Земята.

ТЕКСТ 51: О, царю, чичо ти Дхтарра, брат му Видура и съпругата му Гндхрӣ се отправиха към южните склонове на Хималаите, където се намират обителите на великите мъдреци.

ТЕКСТ 52: Това място се нарича Саптасрота („разделена на седем“), защото там водите на свещената Ганг някога били разделени на седем ръкава. Това било направено за удовлетворяването на седемте велики и.

ТЕКСТ 53: А сега на брега на Саптасрота Дхтарра е започнал ага-йога, като се къпе три пъти дневно – сутрин, обед и вечер, – извършва огнени жертвоприношения (Агни-хотра) и дава на тялото си само вода. Това помага на човека да обуздае ума и сетивата си и напълно го освобождава от мислите за семейните привързаности.

ТЕКСТ 54: Този, който е овладял седящите пози на тялото (йога саните) и управлява дишането си, може да насочи сетивата си към Абсолютната Божествена Личност. По този начин няма да го докоснат замърсяванията на проявленията на материалната природа: добро, страст и невежество.

ТЕКСТ 55: Дхтарра ще трябва да съедини чистото си аз с интелигентността си и след това да се слее с Върховното същество, осъзнавайки качественото единство на живото същество с Върховния Брахман. Освободен от ограничената небесна твърд, той ще се възнесе в духовното небе.

ТЕКСТ 56: Всички дейности на сетивата му ще замрат, дори и външните, и той ще стане неподвластен на взаимодействията на сетивата, подтиквани от проявленията на материалната природа. След като изостави всички материални задължения и преодолее всички препятствия по пътя си, той ще постигне непоколебима твърдост.

ТЕКСТ 57: О, царю, той ще напусне тялото си най-вероятно след пет дена и то ще се превърне в пепел.

ТЕКСТ 58: Когато види, че заедно със сламената колиба съпругът ѝ изгаря в пожара, запален от мистичните му сили, добродетелната съпруга с дълбока съсредоточеност ще влезе в този огън.

ТЕКСТ 59: Обзет едновременно от радост и от скръб, Видура ще напусне святото място.

ТЕКСТ 60: След тези думи великият мъдрец Нрада се възнесе във външното пространство с вӣ в ръка. Юдхихира скъта наставленията му дълбоко в сърцето си и успя да се освободи от мъката.