ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Сӯта Госвмӣ каза: О, учени брхмаи, после Махрджа Парӣкит започна да управлява Земята като велик предан на Бога, следвайки наставленията на най-достойните сред два пъти родените брхмаи. При царуването си той прояви великите добродетели, които опитните астролози бяха предрекли в деня на раждането му.

ТЕКСТ 2: Цар Парӣкит се ожени за дъщерята на цар Уттара и стана баща на четирима сина, най-голям от които бе Махрджа Джанамеджая.

ТЕКСТ 3: След като избра Кпчря за свой духовен учител и водач, Махрджа Парӣкит извърши на брега на Ганг три жертвоприношения на коне. Всички, които присъстваха, бяха богато възнаградени. Дори обикновените хора можаха да видят полубоговете, дошли на тези жертвоприношения.

ТЕКСТ 4: Веднъж, когато тръгна да завладее света, Махрджа Парӣкит видя господаря на Кали юга, който бе по-низш и от шӯдра, преоблечен в царски дрехи да сече краката на една крава и на един бик. Царят веднага го хвана, за да го накаже, както бе заслужил.

ТЕКСТ 5: Шаунака и попита: Защо Махрджа Парӣкит само го наказал, нали той бил най-низшият от шӯдрите, бил се преоблякъл като цар и удрял кравата по краката? Моля те, разкажи ни това произшествие, ако е свързано с Бог Ка.

ТЕКСТ 6: Преданите са свикнали да ближат меда от лотосовите нозе на Бога. Каква е ползата от повествования, които само губят безценното време на живота ни?

ТЕКСТ 7: О, Сӯта Госвмӣ, сред хората има такива, които искат да се освободят от смъртта и да получат вечен живот. Те избягват гибелта си, като призовават повелителя на смъртта Ямарджа.

ТЕКСТ 8: Докато тук се намира Ямарджа, който носи смъртта, никой няма да умре. Великите мъдреци поканиха повелителя на смъртта, който е представител на Бога. Живите същества, намиращи се под неговата власт, трябва да се възползват от този нектар на безсмъртието – повествованието за трансценденталните забавления на Бога.

ТЕКСТ 9: Ленивите човешки същества с жалка интелигентност и кратък живот прекарват нощта в сън, а деня – в безсмислени дейности.

ТЕКСТ 10: Сӯта Госвмӣ каза: Докато Махрджа Парӣкит живееше в столицата на империята на Куру, в държавата му започнаха да се проявяват признаците на епохата на Кали. Когато научи това, той никак не се зарадва. Но то пък му даваше възможност да се сражава. Царят взе лъка и стрелите си и се приготви за бойни действия.

ТЕКСТ 11: Махрджа Парӣкит седна в колесница, теглена от черни коне. На знамето му се виждаше лъвски знак. Така украсен и обграден от колесници, конница, слонове и пеши воини, той напусна столицата си, за да завладее всички посоки на света.

ТЕКСТ 12: След това Махрджа Парӣкит покори всички части на Земята – Бхадршва, Кетумла, Бхрата, северната част на Куру, Кимпуруа и пр., и обложи владетелите им с данъци.

ТЕКСТОВЕ 13 – 15: Където и да отидеше, навсякъде царят непрекъснато слушаше за славата на великите си прадеди, предани на Бога, и за славните дейности на Бог Ка. Той чу също как Богът защитил и него самия от силната топлина на оръжието на Ашваттхм. Хората говореха и за голямата обич между потомците на Ви и Птх, причина за която бе великата преданост на потомците на Птх към Бог Кешава. Царят бе много доволен от тези, които възпяваха славата им, и с голямо удоволствие разтваряше очи. Той щедро ги възнаграждаваше със скъпоценни огърлици и разкошни дрехи.

ТЕКСТ 16: Махрджа Парӣкит чу, че от безпричинна милост Бог Ка (Виу), на когото се подчиняват всички, служел по всякакъв начин на послушните синове на Пу, като приемал длъжността на колесничар, на ръководител на събрание, на пратеник, на приятел, на нощен стража и пр., в зависимост от желанията на Павите, подчинявайки им се като истински слуга, и им отдавал почитания сякаш бил по-млад от тях на години. Когато чу това, Махрджа Парӣкит бе обзет от преданост към лотосовите нозе на Бога.

ТЕКСТ 17: Сега мога да ви разкажа какво се случи, докато Махрджа Парӣкит прекарваше дните си в слушане на разказите за добрите дела на прадедите си, от мисли за които бе погълнат.

ТЕКСТ 18: Дхарма, олицетворението на религиозните принципи, странстваше в образа на бик, когато срещна олицетворението на Земята в образа на крава. Тя изглеждаше тъжна като майка, загубила рожбата си. Очите ѝ бяха пълни със сълзи, а тялото ѝ бе загубило красотата си. Тогава Дхарма попита Земята следното.

ТЕКСТ 19: Дхарма (в образа на бик) попита: Добре ли се чувстваш, скъпа моя? Защо е легнала върху теб сянката на скръбта? Лицето ти изглежда потъмняло. Някаква болест ли те мъчи отвътре или мислиш за някой роднина, който сега е далеч?

ТЕКСТ 20: Аз загубих три крака и сега стоя само на един. Да не би да оплакваш моето състояние? Или се измъчваш, че от сега нататък ще те използват престъпници и месоядци? Или пък тъгуваш за това, че полубоговете са лишени от дела си от жертвоприношенията, тъй като хората вече не извършват жертвени церемонии? Или скърбиш за живите същества, които страдат от глад и суша?

ТЕКСТ 21: Може би съжаляваш клетите жени и деца, изоставени от мъже без съвест? Или пък си нещастна, защото с богинята на знанието се разпореждат брхмаи, които вършат действия против религиозните принципи? Или пък си опечалена, когато гледаш как брхмаите са приели покровителството на управниците, които не уважават брахминската култура?

ТЕКСТ 22: Сега така наречените управници са объркани от влиянието на епохата на Кали и са причинили безпорядък във всички държавни дела. Може би скърбиш заради тези безредици? Сега хората не следват правилата и ограниченията във връзка с храненето, спането, пиенето, съвкупляването и т.н. и са склонни да се занимават с тези дейности навсякъде, където намерят за добре. Това ли е причина за нещастието ти?

ТЕКСТ 23: О, майко Земя, Върховната Божествена Личност Хари дойде като Бог Шрӣ Ка, за да те освободи от тежкия товар. Всичките му дейности тук са трансцендентални и прокарват пътя към освобождението. Но Той вече не е при теб. Може би сега мислиш за тези дейности и съжаляваш, че вече са минало.

ТЕКСТ 24: Майко, ти си вместилището на всички богатства. Моля те, кажи ми коя е причината за страданията, които са те довели до такава слабост. Струва ми се, че могъщото влияние на времето, побеждаващо и най-силните, ти е отнело цялото щастие и богатство, на които се възхищаваха дори полубоговете.

ТЕКСТ 25: Божеството на Земята (в образа на крава) отвърна на олицетворението на религиозните принципи (в образа на бик) със следните думи: О, Дхарма, ще научиш всичко, за което ме попита. Ще се опитам да отговоря на всичките ти въпроси. Някога ти също стоеше на четири крака и по милостта на Бога увеличаваше щастието в цялата вселена.

ТЕКСТОВЕ 26 – 30: У Бога живеят 1) честността, 2) чистотата, 3) нетърпимостта към нещастието на другите, 4) способността да се сдържа гневът, 5) себеудовлетвореността, 6) прямотата, 7) устойчивостта на ума, 8) контролът над сетивните органи, 9) отговорността, 10) безпристрастието, 11) търпението, 12) уравновесеността, 13) вярата, 14) знанието, 15) свободата от сетивно наслаждение, 16) водачеството, 17) доблестта, 18) влиятелността, 19) способността да се осъществява и невъзможното, 20) изпълняването на истинския дълг, 21) пълната независимост, 22) сръчността, 23) цялата красота, 24) спокойствието, 25) добросърдечието, 26) изобретателността, 27) благородството, 28) великодушието, 29) решителността, 30) съвършенството във всяко знание, 31) правилното изпълнение, 32) притежаването на всички обекти на наслаждението, 33) радостта, 34) неподвижността, 35) верността, 36) славата, 37) обожанието, 38) липсата на гордост, 39) съществуванието (като Божествена Личност), 40) вечността и много други трансцендентални качества, които са му присъщи вечно и никога не могат да се отделят от него. Бог Ка, Божествената Личност, изворът на цялото добро и красота, вече е завършил трансценденталните си забавления на Земята. В негово отсъствие епохата на Кали е разпростряла влиянието си навсякъде и ми е много тъжно, като гледам тези условия на съществуване.

ТЕКСТ 31: О, най-добър от полубоговете, аз мисля за себе си и за теб, за всички полубогове, мъдреци, обитатели на Питлока, предани на Бога и за всички хора, които се подчиняват на системата от вари и шрами в човешкото общество.

ТЕКСТОВЕ 32 – 33: Лакмӣджӣ, богинята на щастието, чийто милостив поглед търсят полубоговете като Брахм и заради която те всеки ден на тълпи се отдават на Божествената Личност, изостави собствената си обител в гората от лотосови цветя и започна да служи в лотосовите нозе на Бога. Аз бях надарена с особени сили, благодарение на които надминах по богатство и трите планетарни системи, защото бях украсена с отпечатъците от знаците по лотосовите стъпала на Бога – знаме, мълния, пръчка за подкарване на слонове и лотосов цвят. Но накрая, когато осъзнах какво благоволение е това, Богът ме напусна.

ТЕКСТ 34: О, олицетворение на религията, върху мен тегнеше бремето на ненужните военни фаланги, събрани от царете безбожници, но по милостта на Божествената Личност получих облекчение. Ти също бе в беда, силата ти толкова намаля, че трудно се държеше на краката си. За да ти помогне, Богът се появи чрез вътрешната си енергия в рода Яду.

ТЕКСТ 35: Кой, кажи, ще може да изтърпи болката от раздялата с Върховната Божествена Личност? С лъчезарната си усмивка, от която струеше любов, с погледа си, пълен с нежност, със сърдечните си обръщения Той можеше да победи сдържаността и страстния гняв на Сатябхм и на останалите си любими. Когато Той вървеше по моята (земната) повърхност, аз се потапях в праха от лотосовите му нозе и се покривах с гъста трева, която приличаше на косми, настръхнали от удоволствие.

ТЕКСТ 36: Докато Земята и олицетворението на религията разговаряха, святият цар Парӣкит стигна до брега на река Сарасватӣ, която течеше на изток.