ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза: По милостта на Шрӣ Ка, Божествената Личност, чиито дела са толкова удивителни, оръжието на сина на Дроа не можа да изгори Махрджа Парӣкит, който се намираше в утробата на майка си.

ТЕКСТ 2: Освен това Махрджа Парӣкит винаги бе съзнателно предан на Божествената Личност, затова не загуби самообладание и не се уплаши от крилатата змия, която трябваше да го ухапе заради яростта на едно момче брхмаа.

ТЕКСТ 3: Нещо повече, след като изостави всичките си близки, царят се предаде на сина на Вса (Шукадева Госвмӣ) и му стана ученик. Така той можа да разбере истинското положение на Божествената Личност.

ТЕКСТ 4: Това стана така, защото тези, които са посветили живота си на трансценденталните повествования за Божествената Личност, възпявана от ведическите химни, и постоянно помнят лотосовите нозе на Бога, не рискуват да станат жертва на погрешни схващания дори в последния миг от живота си.

ТЕКСТ 5: Докато великият и могъщ син на Абхиманю е император на света, олицетворението на Кали няма да може да процъфтява.

ТЕКСТ 6: В същия ден и час, когато Бог Шрӣ Ка, Божествената Личност, напусна Земята, Кали, който поддържа всички безбожни дейности, се появи на този свят.

ТЕКСТ 7: Махрджа Парӣкит беше реалист, също като пчелите, които събират само същността (на цвета). Той знаеше много добре, че в епохата на Кали благочестивите дейности веднага дават добри плодове, а злините трябва наистина да се извършат (за да дадат плод). Затова той не изпитваше неприязън към олицетворението на Кали.

ТЕКСТ 8: Махрджа Парӣкит разбираше, че не твърде интелигентните сигурно ще помислят, че Кали е много могъщ, но тези, които могат да се владеят, няма да се страхуват. Царят бе силен като тигър и се грижеше за глупавите и лекомислени хора.

ТЕКСТ 9: О, мъдреци, в отговор на молбата ви вече разказах почти всичко, което в историята на благочестивия Махрджа Парӣкит е свързано с Бог Ка.

ТЕКСТ 10: Желаещите да постигнат пълно съвършенство в живота си трябва смирено да слушат всичко, което е свързано с трансценденталните дейности и качества на Божествената Личност, чиито действия са необикновени.

ТЕКСТ 11: Добрите мъдреци казаха: О, почтени Сӯта Госвмӣ! Нека живееш дълги години и славата ти остане вечна, защото прекрасно разказваш за дейностите на Бог Ка, Божествената Личност. Тези разкази са нектар за смъртните същества като нас.

ТЕКСТ 12: Съвсем наскоро ние се заехме да извършим тази плодоносна дейност, запалихме жертвения огън, но не сме сигурни дали ще постигнем крайната цел, защото действията ни не са съвършени. Телата ни са почернели от дима, но ние истински се наслаждаваме на нектара от лотосовите нозе на Говинда, Божествената Личност, който раздаваш.

ТЕКСТ 13: Стойността дори на един миг от общуването с предан на Бога не може да се сравни нито с постигането на райските планети, нито с освобождението от материята, а още по-малко със светските благословии, които се проявяват под формата на материално благополучие и са предназначени за обречените на смърт.

ТЕКСТ 14: Бог Ка, Божествената Личност (Говинда), е единственото убежище за всички велики живи същества, а трансценденталните му качества не могат да бъдат оценени дори от такива господари на мистичните сили като Шива и Брахм. Нима е възможно някой, който може да се наслаждава на този нектар (раса), някога да се насити на слушането на разказите за него?

ТЕКСТ 15: О, Сӯта Госвмӣ, ти си знаещ и чист предан на Бога, защото цялото ти служене е насочено към Божествената Личност. Молим те да ни опишеш забавленията на Бога, които се извисяват над всички материални представи; ние жадуваме да чуем тези послания.

ТЕКСТ 16: О, Сӯта Госвмӣ, нека чуем тези повествования за Бога, благодарение на които Махрджа Парӣкит с интелигентност, насочена към освобождението, достигна лотосовите нозе на Бога, който е убежище на Гаруа, царя на птиците. Тези повествования прозвучаха от устата на сина на Вса (Шрӣла Шукадева).

ТЕКСТ 17: Разкажи ни за Безкрайното, защото тези повествования са пречистващи и превъзхождат всички други. Те бяха изговорени пред Махрджа Парӣкит и са много скъпи на чистите предани, защото в тях се говори за бхакти йога.

ТЕКСТ 18: Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза: О, Господи, макар че сме се родили в смесена каста, ние постигнахме положението, съответстващо на един висш произход, защото служихме на великите личности, които притежават съвършено знание, и следвахме примера им. Дори само като разговаря с тези велики души, човек може да се пречисти от всички недостатъци, произтичащи от низшия произход.

ТЕКСТ 19: А какво да кажем за тези, които са ръководени от великите предани и възпяват святото име на Безкрайния, притежаващ безкрайно могъщество? Върховният Бог, чието могъщество е безпределно и чиито качества са трансцендентални, се нарича ананта (Безкраен).

ТЕКСТ 20: Установено е, че Той (Божествената Личност) е безкраен и никой не е равен на него. Следователно никой не може да го опише правилно. Великите полубогове не могат да спечелят благоволението на богинята на щастието дори като ѝ отдават молитви, но самата тя служи на Бога, въпреки че Той не иска от нея това.

ТЕКСТ 21: Кой друг, освен Божествената Личност Шрӣ Ка, е достоен да се нарича Върховен Бог? Брахмджӣ събра водата, която се стичаше по ноктите на краката му, за да я предложи на Шива в знак на почтително приветствие. Тази вода (Ганг) пречиства цялата вселена, дори и самия Шива.

ТЕКСТ 22: Личностите, които са овладели себе си и са привързани към Върховния Бог Шрӣ Ка, веднага могат да изоставят света на материалните привързаности, включително грубото тяло и финия ум, и да се оттеглят, за да постигнат най-висшето съвършенство на живота в отречение, което пък води до ненасилие и отреченост.

ТЕКСТ 23: О, и, могъщи и чисти като слънцето, ще се опитам да ви опиша трансценденталните забавления на Виу, доколкото ми позволяват знанията ми. Както птиците в небето се издигат докъдето им позволяват силите, така учените предани описват Бога според степента, в която са го осъзнали.

ТЕКСТОВЕ 24 – 25: Веднъж, докато ловуваше в гората с лък и стрели, Махрджа Парӣкшит много се умори в преследването на елените и почувства страшен глад и жажда. Търсейки вода, той влезе в отшелническата обител на прочутия Шамӣка и и видя самия мъдрец, който седеше мълчаливо със затворени очи.

ТЕКСТ 26: Сетивните органи, дъхът, умът и интелигентността на този муни се бяха откъснали от всички материални дейности и той се намираше в състояние на транс, извън трите (състояния: бодърстване, сън и безсъзнание), защото бе достигнал трансценденталното положение на качествено равенство с Върховния Абсолют.

ТЕКСТ 27: Потънал в съзерцание, мъдрецът бе покрит с еленова кожа. Дългата му гъста коса се спускаше по цялото му тяло. Устата на царя бе пресъхнала от жажда и той помоли за вода.

ТЕКСТ 28: Царят не бе посрещнат както подобава: не му предложиха нито постелка, нито място за сядане, не му дадоха вода и не го приветстваха с любезни думи. Той се почувства пренебрегнат и тази мисъл го разгневи.

ТЕКСТ 29: О, брхмаи, по волята на обстоятелствата царят бе огладнял и ожаднял и гневът и неприязънта, които прояви към брхмаа мъдрец, бяха нещо нечувано и невиждано досега.

ТЕКСТ 30: На излизане царят, който се бе почувствал много оскърбен, повдигна с лъка си една мъртва змия и гневно я метна на раменете на мъдреца. След това се върна в двореца си.

ТЕКСТ 31: На връщане той се замисли и започна да спори със себе си дали мъдрецът наистина бе в състояние на медитация, дали наистина сетивата му бяха съсредоточени, а очите му – затворени, или просто се преструваше, че е изпаднал в такова състояние, за да не посрещне един по-низш катрия.

ТЕКСТ 32: Мъдрецът имаше син, който бе много могъщ, защото бе син на брхмаа. Както си играеше с невръстните деца, той научи за нещастието, сполетяло баща му по вина на царя. Тогава момчето изрече следните думи.

ТЕКСТ 33: (Шги, синът на брхмаа, каза:) О, само вижте греховете на управниците, които като гарги и псета пазачи вършат прегрешения срещу собствените си господари, противно на всички правила, на които трябва да се подчиняват слугите.

ТЕКСТ 34: Потомците на царското съсловие справедливо са наричани кучета пазачи и мястото им е до прага пред вратата. От къде накъде кучетата влизат в къщата и искат да се хранят заедно с господаря си, от собствената му чиния?

ТЕКСТ 35: След напускането на Бог Шрӣ Ка, който е Божествената Личност и върховният управник на всички, тези забогатели негодници започнаха да процъфтяват, възползвайки се от това, че покровителят ни вече го няма. Затова аз сам ще се заема да ги накажа. Бъдете свидетели на могъществото ми.

ТЕКСТ 36: Докато казваше това на другарчетата си по игра, с червени от гняв очи синът на този и докосна водата на река Каушик и изрече следните слова, които отекнаха като гръм.

ТЕКСТ 37: Синът на брхмаа прокле царя със следните думи: След седем дена една летяща змия ще ухапе най-долния от тази династия (Махрджа Парӣкит), защото той наруши правилата на доброто възпитание и оскърби баща ми.

ТЕКСТ 38: След това, когато се върна в отшелническата обител, момчето видя змията на раменете на баща си и високо зарида от мъка.

ТЕКСТ 39: О, брхмаи, този и произхождаше от рода на Агир Муни. Като чу плача на сина си, той постепенно отвори очи и видя мъртвата змия около врата си.

ТЕКСТ 40: Той хвърли мъртвата змия настрани и попита сина си защо плаче, дали някой не му е сторил нещо лошо. В отговор детето обясни какво се бе случило.

ТЕКСТ 41: Бащата научи от сина си, че царят бе прокълнат, въпреки че изобщо не заслужаваше такава присъда, защото бе най-достоен сред човешките същества. Този и не одобри постъпката на сина си и съкрушен каза:
Уви! Какъв голям грях е извършил синът ми! Отсъдил е сурово наказание за една незначителна обида.

ТЕКСТ 42: Скъпо мое момче, интелигентността ти още не е зряла, затова не знаеш, че царят е най-достойният от човешките същества и е равен на Божествената Личност. Той никога не трябва да бъде поставян на равна нога с обикновените хора. Поданиците на държавата живеят в благополучие, когато са защитавани от непобедимото му могъщество.

ТЕКСТ 43: Скъпо момче, властта на монарха представлява Бога, който носи колело от колесница, и когато тази власт бъде унищожена, светът се изпълва с крадци, които тозчас се нахвърлят върху беззащитните поданици като върху отлъчили се от стадото агнета.

ТЕКСТ 44: Краят на монархическото управление и ограбването на хорските богатства от тези измамници и крадци ще доведат до сериозни конфликти в обществото. Хората ще бъдат убивани и наранявани, а животните и жените – отвличани. За всички тези грехове ще бъдем отговорни ние.

ТЕКСТ 45: Тогава повечето хора постепенно ще започнат да се отклоняват от пътя на развитата цивилизация, пренебрегвайки предписанията на Ведите и същностните задължения на кастите и обществените подразделения. Все повече ще ги привлича икономическото развитие, което им осигурява сетивно наслаждение. Това ще напълни света с нежелано поколение, което ще бъде на равнището на кучетата и на маймуните.

ТЕКСТ 46: Император Парӣкит е благочестив цар. Той е много прославен и е съвършен предан на Божествената Личност. Той е светец сред царете и е извършил много жертвоприношения на коне. Когато такъв цар е уморен и измъчен от глад и жажда, той ни най-малко не заслужава проклятие.

ТЕКСТ 47: След това този и отправи молитви към всепроникващата Божествена Личност, в които умоляваше Бога да прости на неопитния му, лишен от интелигентност син, който извърши голям грях, като прокле безгрешен човек, заемащ по-низше положение и заслужаващ покровителство.

ТЕКСТ 48: Преданите на Бога са толкова търпеливи, че никога не са склонни да си отмъщават, дори ако ги позорят, мамят, проклинат, безпокоят, пренебрегват или убиват.

ТЕКСТ 49: Така мъдрецът се разкайваше за греха, извършен от собствения му син. Той не прие обидата от страна на царя сериозно.

ТЕКСТ 50: Обикновено трансценденталистите не страдат дори когато другите ги въвличат в двойственостите на материалния свят. Те не изпитват и удоволствие (от светските неща), защото дейностите им са трансцендентални.