ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Скъпи Видура – продължи великият мъдрец Маитрея, – след това брхмаите и великите мъдреци започнаха енергично да движат напред-назад ръцете на мъртвия цар Вена, докато от тях не се появиха момче и момиче.

ТЕКСТ 2: Щом видяха момичето и момчето, родени от ръцете на Вена, великите мъдреци, които съвършено познаваха Ведите, се зарадваха неимоверно много, защото разбраха, че тази двойка е еманация от пълна част на Виу, Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 3: Великите мъдреци казаха: Това момче е пълна еманация на могъществото на Бог Виу, който поддържа вселената, а момичето е пълна еманация на богинята на щастието, която никога не се разделя от Бога.

ТЕКСТ 4: Славата на момчето ще се разнесе по целия свят. То ще се казва Птху и ще стане най-великия сред царете.

ТЕКСТ 5: А момичето, което се появи заедно с него, има толкова прекрасни зъби и такива пленителни добродетели, че само разкрасява накитите, с които е украсено. То ще се казва Арчи и по-късно ще стане съпруга на цар Птху.

ТЕКСТ 6: Върховната Божествена Личност се появи в образа на цар Птху, за да може с част от непостижимите си енергии да защити хората в този свят. А богинята на щастието, която е неразделна спътница на Бога, се появи с него под образа на частична инкарнация, наречена Арчи, за да стане съпруга на цар Птху.

ТЕКСТ 7: Великият мъдрец Маитрея продължи: А след това, скъпи Видураджӣ, всички брхмаи започнаха да възхваляват и да величаят цар Птху, а най-добрите певци от Гандхарвалока – да пеят химни за него. Жителите на Сиддхалока го обсипваха с дъжд от цветя, а красавиците от райските планети танцуваха в самозабрава.

ТЕКСТ 8: В небесната шир ехтяха звуци на раковини, рогове, барабани и литаври. Велики мъдреци, прадеди и полубогове, обитатели на райското царство, се стекоха от всички планетни системи, за да дойдат на Земята.

ТЕКСТОВЕ 9 – 10: И самият Брахм, повелителят на вселената, пристигна, съпровождан от всички полубогове и техните предводители. Когато видя, че линиите по дясната длан на цар Птху са същите като по дланите на Бог Виу и че стъпалата му са белязани с отпечатъци на лотосови цветя, Брахм разбра, че той е частично проявление на Върховната Божествена Личност. Този, на чиято длан е изобразен диск, както и други благоприятни знаци, трябва да бъде смятан за частично проявление на Върховния Бог, тоест за негова частична инкарнация.

ТЕКСТ 11: След това вещите брхмаи, които бяха ревностни следовници на ведическите ритуали, се подготвиха за коронацията на новия цар. Хората от всички краища на земята се стекоха, носейки всякакви дарове, необходими за церемонията. Скоро всичко беше готово.

ТЕКСТ 12: Реките, моретата, планините и хълмовете, змиите, кравите, зверовете и птиците, райските планети, Земята и всички останали живи създания донесоха, всеки според възможностите си, дарове, които да предложат на царя.

ТЕКСТ 13: Така великият цар Птху, който смайваше с красотата и разкоша на своите дрехи и накити, бе коронясан и поставен на царския трон. Царят и неговата съпруга Арчи, която също носеше великолепна премяна, сияеха като пламъците на огън.

ТЕКСТ 14: Великият мъдрец продължи: Скъпи Видура, Кувера подари на славния цар Птху трон от чисто злато. Полубогът Варуа му поднесе чадър, който пръскаше ситни капчици вода и сияеше като луната.

ТЕКСТ 15: Вю, полубогът на въздуха, подари на цар Птху две чмари с гъст косъм, царят на религията Дхарма го закичи с гирлянд от цветя, който да увековечи славата му, небесният цар Индра му подари скъпоценна корона, а Ямарджа, повелителят на смъртта, му поднесе скиптър, с който да управлява целия свят.

ТЕКСТ 16: Брахм подари на цар Птху доспехи, направени от духовно знание. Бхратӣ (Сарасватӣ), съпругата на Брахм, му поднесе трансцендентална огърлица. Бог Виу му даде диск Сударшана, а богинята на щастието, съпругата на Бог Виу, го дари с вечни богатства.

ТЕКСТ 17: Шива подари на цар Птху меч, чиято ножница бе украсена с изображения на десет луни, а съпругата му, богиня Дург, удостои царя с щит, върху който бяха гравирани сто луни. Повелителят на Луната му подари коне от нектар, а полубогът Вишвакарм му поднесе в дар великолепна колесница.

ТЕКСТ 18: Агни, полубогът на огъня, подари на цар Птху лък, направен от кравешки и кози рога, а богът на Слънцето му поднесе стрели, сияещи като слънце. Богинята, господстваща на Бхӯрлока, му подари чехли, които имаха мистично могъщество, а полубоговете от небесата го обсипваха с непрекъснат поток от цветя.

ТЕКСТ 19: Полубоговете, които пътешестват из космическото пространство, дариха цар Птху с изкуството на актьорското майсторство, с умението да свири на музикални инструменти, да пее и със способността да става невидим, когато поиска. Великите мъдреци му дадоха непогрешимите си благословии, а океанът му поднесе раковина, родена от дълбините му.

ТЕКСТ 20: Моретата, реките и планините направиха път, за да може цар Птху безпрепятствено да мине с колесницата си, а един сӯта, един мгадха и един вандӣ му отдадоха молитви и го възславиха. Те всички се представиха пред царя, готови да изпълнят дълга си.

ТЕКСТ 21: Когато великият и могъщ цар Птху, синът на Вена, видя певците и рецитаторите пред себе си, в знак на поздрав той се усмихна и им каза следното с глас, дълбок като гръмотевичен тътен.

ТЕКСТ 22: О, любезни сӯта, мгадха и ти, рецитаторе на молитви! – възкликна цар Птху. – Качествата, които възпявате, не са присъщи на моята личност. Защо трябва да ме възхвалявате за достойнства, каквито не притежавам? Няма смисъл напразно да ме величаете със слова, които са много по-подходящи за другиго, действително заслужаващ ги.

ТЕКСТ 23: О, благородни певци, запазете похвалите си за по-късно, когато възпетите от вас добродетели наистина се проявят в моята личност. Издигнатите души, които отдават молитви на Върховния Бог, не приписват подобни добродетели на простосмъртен, който всъщност не ги притежава.

ТЕКСТ 24: Кой разумен човек, който наистина е в състояние да придобие такива възвишени добродетели, би позволил на последователите си да го възхваляват, когато все още не ги притежава? Да хвалиш някого, като му казваш, че ако беше грамотен, със сигурност би се прославил като велик учен, значи да го залъгваш. Глупакът, който приема подобни хвалби, не разбира, че такива думи всъщност само го оскърбяват.

ТЕКСТ 25: Както човекът с чувство за лично достойнство и чест не обича да слуша за лошите си постъпки, така този, който наистина е могъщ и прославен, не обича да слуша славословия за своята личност.

ТЕКСТ 26: Скъпи предани и ти, сӯта – продължи Махрджа Птху, – засега аз не съм заслужил да бъда прославян, защото още не съм извършил нито един удивителен подвиг, който да възпявате. Как бих могъл да ви позволя да възхвалявате несъществуващите ми дейности точно като малки деца?