ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Маитрея продължи да разказва: Скъпи Видура, на мястото, където река Сарасватӣ поема на изток, цар Птху реши да извърши сто жертвоприношения на коне. Този къс земя, наречен Брахмварта, бе владение на Свямбхува Ману.

ТЕКСТ 2: Когато могъщият Индра, небесният цар, видя това, той веднага помисли, че цар Птху иска да го надмине в плодоносните дейности, и не можа да се примири с великите му жертвени церемонии.

ТЕКСТ 3: Върховната Личност, Бог Виу, в образа си на Свръхдуша се намира в сърцето на всеки и нему принадлежат всички планети и плодовете от всички жертвени церемонии. Този Върховен Бог лично присъстваше на жертвоприношенията, устроени от цар Птху.

ТЕКСТ 4: Бог Виу дойде на жертвената арена, съпровождан от Брахм, Шива и управляващите божества на всички планети заедно с техните последователи. Когато Той се появи пред погледа на събралите се, обитателите на Гандхарвалока, на Апсаролока и великите мъдреци започнаха да го възхваляват.

ТЕКСТ 5: Богът бе придружаван от жителите на Сиддхалока и Виддхаралока, от всички потомци на Дити, а също и от демоните и яките. С него бяха и неговите най-близки спътници, предвождани от Сунанда и Нанда.

ТЕКСТ 6: Великите предани, които винаги служат на Върховната Божествена Личност, в това число мъдреци като Капила, Нрада и Датттрея, както и господарите на мистичните сили, предвождани от Санака Кумра, също последваха Бог Виу, за да присъстват на грандиозната жертвена церемония.

ТЕКСТ 7: Скъпи Видура, в това велико жертвоприношение цялата Земя стана дойна крава кма-дхену. Така благодарение на ягята бяха задоволени всички насъщни потребности на хората.

ТЕКСТ 8: Реките носеха всички видове вкус – сладък, пикантен, кисел и пр. Високите дървета даваха плодове и мед в изобилие. Кравите пасяха зелена трева до насита и даваха огромни количества мляко, от които хората произвеждаха извара, пречистено масло и други млечни продукти.

ТЕКСТ 9: Управляващите божества на всички планети и обитателите от всички краища на вселената поднасяха на цар Птху богати дарове. Океаните и моретата бяха пълни с перли и скъпоценни камъни, а планините – с минерали и торове. Природата раждаше в изобилие четирите вида храни.

ТЕКСТ 10: Цар Птху смяташе себе си за слуга на Адхокаджа, Върховната Божествена Личност, и понеже извърши толкова много жертвени церемонии, по милостта на Върховния Бог придоби свръхестествена мощ. Небесният цар Индра не можеше да се примири с успехите и могъществото на цар Птху и реши да направи всичко възможно да спре завоеванията му.

ТЕКСТ 11: Когато Махрджа Птху извършваше последното жертвоприношение (ашвамедха-ягя), от завист цар Индра стана невидим и открадна коня, който трябваше да бъде принесен в жертва.

ТЕКСТ 12: За да отвлече коня незабелязано, цар Индра се преоблече в дреха, каквато носят освободените личности. Този маскарад беше просто измама, създаваща впечатление за религиозност. Щом Индра се появи в космоса в такъв вид, великият мъдрец Атри го видя и веднага разбра какво се е случило.

ТЕКСТ 13: Когато синът на цар Птху научи от Атри за измамата на цар Индра, той страшно се разгневи и с викове „Стой! Чакай!“ се спусна след Индра, за да го убие.

ТЕКСТ 14: Цар Индра се бе преоблякъл като саннсӣ, бе прибрал косите си в кок и бе посипал тялото си с пепел. Като видя външността му, синът на цар Птху го взе за духовно лице, за благочестив саннсӣ, и не пусна стрелите си срещу него.

ТЕКСТ 15: Когато Атри Муни видя, че синът на цар Птху се връща измамен, без да е убил Индра, той отново му заповяда да убие небесния цар, защото смяташе, че осуетявайки жертвоприношението на цар Птху, Индра е станал най-жалкият сред всички полубогове.

ТЕКСТ 16: Щом чу думите му, внукът на цар Вена отново се втурна след Индра, който тичаше в небесата с все сили. Младият принц бе толкова гневен, че преследваше Индра, както царят на лешоядите някога преследваше Рваа.

ТЕКСТ 17: Когато видя, че синът на Птху е по следите му, Индра веднага захвърли своите бутафорни одежди, пусна коня и мигновено изчезна, а великият герой, синът на Махрджа Птху, върна коня на жертвената арена и го предаде на своя баща.

ТЕКСТ 18: О, Видура, мой господарю, когато великите мъдреци видяха безпримерното геройство на сина на цар Птху, те единодушно решиха да му дадат името Виджитшва.

ТЕКСТ 19: Скъпи Видура, тогава Индра, който беше цар на райските селения и притежаваше изключителна мощ, спусна гъст мрак над жертвената арена. Потопил всичко в непрогледна тъмница, той отново похити коня, който бе вързан със златна верига за дървения жертвеник.

ТЕКСТ 20: Великият мъдрец Атри отново разкри пред сина на цар Птху, че Индра бяга в небето, и великият герой за втори път се спусна по дирите му. Но когато видя, че Индра е облечен като саннсӣ и в ръката си носи тояга с череп накрая, той пак се въздържа да го убие.

ТЕКСТ 21: Тогава мъдрецът Атри отново посъветва сина на цар Птху да действа и той, обзет от истинска ярост, постави стрела и вдигна лъка си. Щом видя това, цар Индра захвърли дрехата си на лъже-саннсӣ, остави коня и в миг стана невидим.

ТЕКСТ 22: Великият герой Виджитшва, синът на цар Птху, отново хвана коня и го върна на жертвената арена на своя баща. Оттогава някои хора, на които им липсва истинско знание, по примера на цар Индра също се кичат с дрехата на саннсӣ.

ТЕКСТ 23: Всички образи, които Индра прие, преструвайки се на отшелник, за да открадне жертвения кон, бяха символи на философията на атеизма.

ТЕКСТОВЕ 24 – 25: Така, в опитите си да открадне коня от жертвената арена на Махрджа Птху, Индра се появяваше в облика на най-различни саннсӣ. Някои такива саннсӣ ходят съвсем голи, други се обличат в червени дрехи и се наричат кплика, но всичко това само свидетелства за греховните им дела. Тези лъже-саннсӣ се ползват с голяма почит сред грешниците, защото, като безбожници, умело могат да оправдаят всички нечестиви дела. Ние обаче трябва да знаем, че тези хора се представят за следовници на религията, но в действителност са мошеници. За съжаление обърканите хора ги приемат за духовни лица и следвайки техния пример, пропиляват живота си.

ТЕКСТ 26: Тогава Махрджа Птху, който се славеше с нечувана сила, в миг сграбчи лъка и стрелите си и се приготви сам да убие Индра, задето бе сложил начало на такива лъжливи видове саннса.

ТЕКСТ 27: Когато жреците и останалите участници в жертвения обред видяха, че от гняв Махрджа Птху се готви да убие цар Индра, те започнаха да го молят: „О, велика душа, пощади го! В жертвоприношенията може да бъдат убивани само жертвените животни. Такива са указанията на шстрите“.

ТЕКСТ 28: Честити царю, Индра вече загуби могъществото си, като се опита да попречи на жертвената ти церемония. Ние ще го повикаме тук с ведически мантри, които никога още не сме изричали, и той няма да може да устои на нашата воля. Със силата на нашите мантри ще го хвърлим в огъня, защото той ти е враг.

ТЕКСТ 29: Скъпи Видура, така жреците, които изпълняваха жертвения обред, посъветваха царя и щом свършиха, с голям гняв призоваха небесния цар Индра да дойде на жертвената арена. Но тъкмо когато се канеха да излеят жертвеното масло в огъня, на арената внезапно се появи Брахм и им заповяда да спрат жертвоприношението.

ТЕКСТ 30: Брахм се обърна към тях със следните думи: Скъпи жреци, вършители на тази жертвена церемония, нямате право да убивате небесния цар Индра. Не забравяйте, че Индра не се различава от Бога, Върховната Личност, защото е един от най-могъщите му помощници. С тази ягя вие се опитвате да удовлетворите полубоговете, но трябва да знаете, че те всички са частици от Индра, царя на небесното царство. Нима може да го убиете в този велик жертвен обред?

ТЕКСТ 31: В желанието си да осуети великото жертвоприношение на цар Птху, Индра прибегна до средства, които с течение на времето ще заличат чистия път на религията. Помислете добре върху това. Ако продължите да се борите срещу него, той ще продължи да злоупотребява със силата си и ще създаде още много видове безбожие.

ТЕКСТ 32: Нека Махрджа Птху се задоволи с деветдесет и девет жертвени церемонии – каза в заключение Брахм. След това се обърна към царя и го попита: Какъв смисъл има да вършиш тези жертвени церемонии, след като съвършено добре познаваш пътя на освобождението?

ТЕКСТ 33: Желая ви щастие и на двамата – продължи Брахм, – защото и двамата сте неразделни частици от Върховната Божествена Личност. Ето защо ти не бива да се гневиш на цар Индра, който всъщност не е различен от тебе.

ТЕКСТ 34: О, царю, недей да се сърдиш и не се тревожи, че по волята на съдбата не успя да извършиш както трябва жертвоприношенията, които беше замислил. Моля те, вслушай се в думите ми. Човек винаги трябва да помни, че когато по волята на провидението го сполита нещастие, той не бива много да съжалява. Колкото повече се противим на онова, което ни изпраща съдбата, толкова повече затъваме в мрачните дебри на материалистичния начин на мислене.

ТЕКСТ 35: Брахм продължи: Спри тези жертвоприношения, защото те накараха Индра да прибегне до безбожие и измами. Нима не знаеш, че дори полубоговете могат да изпитват нечестиви желания?

ТЕКСТ 36: Виж само какво стори Индра, небесният цар, като открадна жертвения кон и обърка цялото жертвоприношение. Неговите греховни дела ще помамят обикновените хора и те ще започнат да следват този лош пример.

ТЕКСТ 37: О, царю Птху, сине на Вена, ти си частична еманация на Бог Виу. Устоите на религията бяха почти напълно унищожени от злодеянията на цар Вена и тогава, в най-необходимия момент, ти се появи като инкарнация на Бог Виу. Ти се роди от тялото на Вена, за да възстановиш религиозните принципи.

ТЕКСТ 38: О, защитнико на човешкия род, не забравяй с каква цел Бог Виу те е изпратил в материалния свят. Безбожните принципи, провъзгласени от Индра, ще породят огромно множество псевдорелигиозни течения. Моля те, веднага сложи край на тази измама.

ТЕКСТ 39: Великият мъдрец Маитрея продължи: Като чу този съвет на върховния учител на човешкия род, Брахм, Махрджа Птху се отказа да извършва яги и изпълнен с добри чувства, сключи мир с Индра.

ТЕКСТ 40: След това Птху Махрджа се изкъпа, както е обичаят след приключване на ягя, и прие благословиите и добрите пожелания на полубоговете, които бяха много доволни от великите му дела.

ТЕКСТ 41: С голямо уважение Махрджа Птху, изначалният цар, поднесе богати дарове на всички брхмаи, които взеха участие в жертвения обред. Дълбоко удовлетворени от царя, те му отвърнаха с искрени благословии.

ТЕКСТ 42: Великите мъдреци и брхмаи казаха в хор: О, могъщи царю, в отговор на поканата ти тук дойдоха всякакви живи създания. На това жертвоприношение се събраха пратеници от Питлока и обитатели на райското царство, велики мъдреци и обикновени човеци. Всички те са много доволни от твоето поведение и от щедростта, с която ги възнагради.