ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Сӯта Госвмӣ каза: Арджуна, прославеният приятел на Бог Ка, бе съкрушен от раздялата си с Бога и никак не му беше до предположенията на Махрджа Юдхихира.

ТЕКСТ 2: От мъка устата на Арджуна и лотосовото му сърце бяха пресъхнали, затова тялото му бе загубило свежестта и блясъка си. Той бе погълнат от мисли за Върховния Бог и не можеше да произнесе в отговор дори една дума.

ТЕКСТ 3: Той едва сдържаше сълзите на скръб, които пареха очите му. Той бе отчаян, защото не виждаше Бог Ка, и обичта му към него нарастваше все повече и повече.

ТЕКСТ 4: Спомняйки си Бог Ка, благосклонността му, благодеянията му, близките си роднински отношения с него и как Той му бе станал колесничар, Арджуна се чувстваше смазан и заговори, дишайки тежко.

ТЕКСТ 5: Арджуна каза: О, царю! Хари, Върховната Божествена Личност, който се отнасяше към мен като с най-близък приятел, ме изостави. Затова вече не притежавам необикновената сила, която удивляваше дори полубоговете.

ТЕКСТ 6: Аз вече го загубих, а раздялата с него, дори и да е само за миг, прави всички вселени враждебни и пусти, като тела, лишени от живот.

ТЕКСТ 7: Само благодарение на неговата милост и сила аз успях да победя всички обладани от похот принцове, събрали се в двореца на цар Друпада, където трябваше да се избере жених. Със стрелата си аз успях да пронижа мишената (една риба) и така спечелих ръката на Драупадӣ.

ТЕКСТ 8: Тъй като Той бе близо до мен, аз ловко можах да победя могъщия небесен цар Индрадева и полубоговете, които го придружаваха, и с това да помогна на бога на огъня да опустоши гората Кхава. Само по неговата милост демонът Мая бе спасен от пламъците в гората Кхава, след което построи с необикновено архитектурно умение сградата ни за съвещания, където по време на извършването на Рджасӯя-ягя се събраха всички принцове и ти поднесоха дарове.

ТЕКСТ 9: По неговата милост твоят уважаван по-малък брат, притежаващ силата на десет хиляди слона, уби Джарсандха, в чиито крака се покланяха много царе. Той ги бе довел, за да ги принесе в жертва по време на своята Махбхаирава-ягя, но брат ти ги освободи. По-късно те платиха дан на твое Величество.

ТЕКСТ 10: Той разпусна косите на съпругите на всички злодеи, които се осмелиха да разплетат красиво подредените коси на твоята царица, осветени във великата жертвена церемония Рджасӯя. Тогава тя бе паднала в нозете на Бог Ка със сълзи на очи.

ТЕКСТ 11: Докато бяхме в изгнание, Дурвс Муни, който се храни заедно с десетте си хиляди ученици, се съюзи с враговете ни, за да ни постави натясно. В това време Той (Бог Ка) ни спаси просто като прие остатъците от храната ни. Тогава всички муни, които се къпеха в реката, се почувстваха сити. Напълно удовлетворени бяха и трите свята.

ТЕКСТ 12: Само благодарение на неговото влияние можах да удивя в едно сражение божествената личност Шива и съпругата му, дъщерята на Хималаите. Той (Шива) остана доволен от мен и ми подари собственото си оръжие. Другите полубогове също ми предадоха оръжията си, а освен това можах да отида на райските планети със сегашното си тяло и там получих почетно място.

ТЕКСТ 13: Докато гостувах за няколко дни в райските планети, Индрадева и всички небесни полубогове потърсиха покровителството на ръцете ми, прочути с лъка Гӣва; те ме помолиха да убия демона на име Нивтакавача. О, царю, потомъко на Аджамӣха, сега съм отделен от Върховната Божествена Личност, благодарение на чието могъщество бях толкова силен.

ТЕКСТ 14: Бойната сила на Кауравите бе като океан, пълен с непобедими същества, и поради това непреодолим. Но аз можах да го прекося с колесницата си благодарение на приятелството ми с него (Ка). Само по неговата милост аз успях да върна кравите и да събера със сила много царски шлемове, украсени с ослепително сияещи скъпоценни камъни.

ТЕКСТ 15: Именно Той съкрати живота на всички и на бойното поле отне разсъдъка и въодушевлението на огромните бойни фаланги, събрани от Кауравите начело с Бхӣма, Кара, Дроа, Шаля и пр. Те бяха строени по всички правила на военното изкуство и това само по себе си бе напълно достатъчно да победят, но докато се придвижваше напред, Той (Бог Шрӣ Ка) направи всичко това.

ТЕКСТ 16: Велики пълководци като Бхӣма, Дроа, Кара, Бхӯришрав, Сушарм, Шаля, Джаядратха и Бхлика насочиха непобедимите си оръжия срещу мен. Но по неговата (на Бог Ка) милост от главата ми не падна нито косъм. По същия начин оръжията на демоните не можаха да наранят Прахлда Махрджа, върховния предан на Бог Нсихадева.

ТЕКСТ 17: Само по неговата милост враговете ми не успяха да ме убият, когато слязох от колесницата си, за да донеса вода за ожаднелите си коне. От неуважение към моя Бог аз посмях да го използвам като колесничар, въпреки че най-добрите измежду хората го обожават и му отдават служене, за да постигнат освобождение.

ТЕКСТ 18: О, царю! Шегите му и откровените му разговори бяха приятни, а красивата му усмивка им придаваше особена прелест. Сега си спомням как Той топло ме наричаше „О, сине на Птх, приятелю, сине на династията Куру“ и съм сломен.

ТЕКСТ 19: Обикновено ние живеехме заедно, седяхме един до друг и заедно се разхождахме. И когато Той се хвалеше с геройските си подвизи, ако забележех някакво несъответствие, аз го упреквах, казвайки: „Скъпи приятелю, ти говориш самата истина“. Дори в тези мигове, когато снижавах величието му, Той, Върховната Душа, понасяше търпеливо тези слова и ми прощаваше, както един истински приятел прощава на приятеля си и бащата прощава на сина си.

ТЕКСТ 20: О, императоре, сега съм далече от най-скъпия си приятел и най-искрения си доброжелател, Върховната Божествена Личност, затова сърцето ми е сякаш напълно опустяло. В отсъствие на Ка бях победен от тълпа безверни пастири, докато охранявах съпругите му.

ТЕКСТ 21: С мен е същият лък Гӣва, същите стрели, същата колесница, теглена от същите коне, и аз съм същият Арджуна, на когото всички царе отдаваха почитанията си. Но в отсъствието на Бог Ка всичко това загуби всякакъв смисъл. Това е все едно да се излива пречистено масло върху пепел, да се трупат пари, създадени от фокусник, или да се хвърлят семена в безплодна земя.

ТЕКСТОВЕ 22 – 23: О, царю, щом ме питаш как са приятелите и роднините ни в Дврак, ще ти кажа, че всички бяха прокълнати от брхмаите, в резултат на което се напиха с вино от прокиснал ориз и започнаха да се бият помежду си с тояги, без дори да могат да се разпознаят. Сега с изключение на четирима-петима всички са мъртви.

ТЕКСТ 24: В действителност всичко това се случи по върховната воля на Бога, Божествената Личност. Понякога хората се избиват помежду си, друг път се защитават.

ТЕКСТ 25 – 26: О, царю, както по-големите и по-силните морски обитатели поглъщат по-дребните и по-слабите, така Върховната Божествена Личност подстори по-силните дави да убият по-слабите, по-големите дави – по-малките, за да се облекчи бремето, легнало върху Земята.

ТЕКСТ 27: Сега съм привлечен от наставленията, които ми предаде Божествената Личност (Говинда), защото те изобилстват с поучения, способни да облекчат изгарящото сърце при всички обстоятелства и по всяко време.

ТЕКСТ 28: Сӯта Госвмӣ каза: Потънал в размисъл за наставленията на Бога, които му бяха дадени заради голямото приятелство между тях двамата, мислейки за лотосовите нозе на Бога, Арджуна успокои ума си и го освободи от всички материални замърсявания.

ТЕКСТ 29: Арджуна не можеше да забрави лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка, затова предаността му бързо укрепна и в резултат на това от мислите му изчезнаха всички нежелани неща.

ТЕКСТ 30: Като че ли заради забавленията и дейностите на Бога и заради отсъствието му Арджуна бе забравил наставленията, оставени от Божествената Личност. Но всъщност това не беше вярно. Той отново стана господар на сетивата си.

ТЕКСТ 31: Благодарение на духовното му богатство всички съмнения, породени от двойственостите, му станаха напълно чужди. Той се освободи от трите проявления на материалната природа и се установи в трансценденталността. Повече не го заплашваха мрежите на раждането и смъртта, защото той се освободи от материалната форма.

ТЕКСТ 32: След като чу, че Бог Ка се е върнал в своята обител, и като разбра какъв е бил краят на земното проявление на династията Яду, Махрджа Юдхихира реши да се върне вкъщи, обратно при Бога.

ТЕКСТ 33: Случайно Кунтӣ чу разказа на Арджуна за края на династията Яду и за напускането на Бог Ка. Тогава тя съсредоточи цялото си внимание и се освободи от материалното съществуване, напълно погълната от предано служене на трансценденталната Божествена Личност.

ТЕКСТ 34: Върховният нероден, Бог Шрӣ Ка, принуди потомците на династията Яду да напуснат телата си и така облекчи бремето, легнало върху Земята. Това приличаше на вадене на трън с помощта на друг трън, макар че за този, който прави това, и двата тръна са еднакви.

ТЕКСТ 35: Върховният Бог напусна тялото, което бе проявил с цел да намали свръхтовара на Земята. Като вълшебник Той напуска едно тяло и приема други тела, такива като инкарнацията си под формата на риба и пр.

ТЕКСТ 36: От деня, в който Бог Ка, Божествената Личност, напусна земната планета, запазвайки непроменена формата си, Кали, който вече се бе появил отчасти, се прояви напълно, за да създаде неблагоприятни условия за хората с бедни познания.

ТЕКСТ 37: Махрджа Юдхихира бе достатъчно интелигентен, за да разбере в какво се проявява влиянието на епохата на Кали – разпространяване на алчността, лъжите, измамите и насилието в столиците, в държавите, по домовете и сред отделните хора. Той благоразумно се приготви да напусне дома си и се облече както подобава.

ТЕКСТ 38: След това в столицата Хастинпура той предаде царството си на внука си, който притежаваше необходимото образование и не му отстъпваше по достойнства на император и господар на цялата земя, обградена от моретата.

ТЕКСТ 39: След това той направи Ваджра, сина на Анируддха (внук на Бог Ка), цар на Шӯрасена в Матхур. После Махрджа Юдхихира извърши жертвоприношението Прджпатя и премести огъня в себе си, желаейки да напусне семейния живот.

ТЕКСТ 40: Махрджа Юдхихира свали всичките си царски одежди, колани и накити и загуби всякакво влечение и привързаност към всичко.

ТЕКСТ 41: След това той обедини всички сетивни органи с ума, ума с живота, живота – с дишането, съществуването си – с тялото, съставено от пет елемента, а тялото – със смъртта. И тогава, като чиста душа, той се освободи от материалните схващания за живота.

ТЕКСТ 42: По този начин той разтвори съставеното от пет елемента грубо тяло в трите качествени проявления на материалната природа и ги сля в единно незнание, а после съедини това незнание с аза, Брахман, който винаги остава неизчерпаем.

ТЕКСТ 43: След това Махрджа Юдхихира надяна окъсани дрехи, престана да яде всякаква твърда храна, доброволно онемя и разпусна косите си. Всичко това му придаваше вид на безумец или на скитник без определено занятие. Той престана да зависи от братята си за каквото и да било и не чуваше нищо, като че ли бе глух.

ТЕКСТ 44: След това се отправи на север, като следваше пътя, по който бяха вървели прадедите му и великите хора, за да се отдаде напълно на мисли за Върховната Божествена Личност. Той живееше така навсякъде, където отидеше.

ТЕКСТ 45: По-младите братя на Махрджа Юдхихира забелязаха, че епохата на Кали вече е настъпила в целия свят и че поданиците в царството вече са под влиянието на безбожните дейности. Затова те решиха да последват примера на по-големия си брат.

ТЕКСТ 46: Те бяха изпълнявали всички религиозни повели, в резултат на което правилно заключиха, че лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка са върховната цел. Затова цялото им същество непрекъснато бе потопено в мисли за лотосовите му нозе.

ТЕКСТОВЕ 47 – 48: Така, непрекъснато мислейки за Бога с преданост, те пречистиха съзнанието си и се издигнаха до духовното небе, което се управлява от Върховния Нряа, Бог Ка. Това постигат само тези, чието съзнание е насочено към единния Върховен Бог, без да се отклонява към нищо друго. Личностите, които са изпълнени с материални схващания за живота, не могат да достигнат тази обител на Бог Шрӣ Ка, известна като Голока Вндвана. Но Павите напълно се бяха освободили от материалните замърсявания и достигнаха тази обител, без да напускат телата си.

ТЕКСТ 49: Видура бе тръгнал на поклонение и напусна тялото си в Прабхса. Тъй като бе потопен в мисли за Ка, посрещнаха го жителите на Питлока, където той отново зае първоначалното си положение.

ТЕКСТ 50: Драупадӣ също видя, че съпрузите ѝ напускат дома си, забравили за нея. Тя добре познаваше Бог Всудева, Ка, Божествената Личност. Двете със Субхадр се потопиха в мисли за него и постигнаха същото равнище, до което се бяха издигнали съпрузите им.

ТЕКСТ 51: Разказът за оттеглянето на синовете на Пу в името на крайната цел на живота – завръщането при Бога – е благотворен и съвършено чист. Затова всеки, който го слуша с вяра и преданост, ще получи пълната възможност да отдава предано служене на Бога, а това е най-висшето съвършенство в живота.