ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Шаунака попита: О, Сӯта Госвмӣ, когато Земята отново бе поставена в орбитата си, какво направи Свямбхува Ману, за да покаже пътя на освобождението пред онези, които щяха да се родят по-късно?

ТЕКСТ 2: Шаунака и попита за Видура, който бе велик предан и приятел на Бог Ка и който напусна дома на своя по-голям брат, защото той заедно със синовете си плетеше интриги, препятстващи желанията на Бога.

ТЕКСТ 3: Видура бе заченат от тялото на Ведавса и затова не отстъпваше по величие на мъдреца. Той с цялото си сърце прие подслон в лотосовите нозе на Ка и бе дълбоко привързан към преданите му.

ТЕКСТ 4: Обикаляйки святите места, Видура напълно се пречисти от страстта. Накрая той стигна и до Хардвар, където срещна великия мъдрец, който познаваше науката за духовния живот, и започна да му задава въпроси. Затова Шаунака и попита какви други въпроси Видура задал на Маитрея.

ТЕКСТ 5: Шаунака попита за беседата между Видура и Маитрея: те сигурно са разговаряли за съвършените забавления на Бога. Слушането на тези разкази е като къпането във водите на Ганг, защото може да освободи човека от последиците на всичките му грехове.

ТЕКСТ 6: О, Сӯта Госвмӣ, желаем ти щастие и добруване! Молим те, разкажи ни за дейностите на Бога, които са необикновено благородни, възвишени и достойни да бъдат възпявани. Кой предан би могъл да се насити да слуша за тези нектарни забавления?

ТЕКСТ 7: След молбата на великите мъдреци от Наимирая да говори, синът на Ромахараа, Сӯта Госвмӣ, който бе погълнат от трансценденталните забавления на Бога, каза: Чуйте това, което ще ви разкажа.

ТЕКСТ 8: Сӯта Госвмӣ продължи: Видура, потомъкът на Бхарата, с голяма радост изслуша историята за Бога, който с помощта на собствената си божествена енергия бе приел образа на глиган и забавлявайки се, бе повдигнал Земята от дъното на океана, а после невъзмутимо бе убил демона Хирака. След това Видура се обърна към мъдреца със следните думи.

ТЕКСТ 9: Видура каза: Понеже ти знаеш неща, които са недостъпни за нас, кажи ми, святи мъдрецо, как Брахм продължи да сътворява живите същества, след като създаде Праджпатите, родоначалниците на всички живи създания?

ТЕКСТ 10: Видура попита: Как Праджпатите (родоначалниците на живите същества, такива като Марӣчи и Свямбхува Ману) твориха според напътствията на Брахм и как създадоха тази проявена вселена?

ТЕКСТ 11: Как те осъществиха творението: заедно със съпругите си, поотделно и независимо или със съвместни усилия?

ТЕКСТ 12: Маитрея каза: Когато непроявените дейности на живото същество, Мах-виу и силата на времето извадиха от равновесие сбора от трите гуи на природата, тогава се появи съвкупността от материалните елементи.

ТЕКСТ 13: Под напора на съдбата на джӣвите, махат-таттва, в която доминира елементът раджас, породи лъжливото его, което съществува в три форми. А от егото на свой ред възникнаха няколко групи, състоящи се от по пет компонента.

ТЕКСТ 14: Сами по себе си тези компоненти не бяха способни да създадат материалната вселена, но когато с помощта на енергията на Върховния Бог се съчетаха в едно, те успяха да сътворят едно блестящо кълбо, подобно на яйце.

ТЕКСТ 15: Повече от хиляда години блестящото кълбо лежа безжизнено върху водите на Причинния океан, след което Богът влезе в него във формата си на Гарбходака-шйӣ Виу.

ТЕКСТ 16: От пъпа на Божествената Личност Гарбходака-шйӣ Виу поникна лотосов цвят, който сияеше с великолепието на хиляда ослепително блестящи слънца. В този лотос бяха поместени всички обусловени души и първото живо същество, което се появи от него, бе всемогъщият Брахм.

ТЕКСТ 17: Когато тази Върховна Божествена Личност, която лежеше в океана Гарбходака, влезе в сърцето на Брахм, Тя го дари с интелигентност и той започна да сътворява вселената такава, каквато тя беше преди.

ТЕКСТ 18: Най-напред от сянката си Брахм създаде петте обвивки от невежество, които покриват обусловената душа – те се наричат тмисра, андха-тмисра, тамас, моха и мах-моха.

ТЕКСТ 19: Отвратен, Брахм напусна това тяло, направено от невежество. Възползвайки се от удобната възможност, яките и ркасите веднага скочиха, за да сграбчат това тяло, което продължи да съществува под формата на нощта. А нощта е източник на глада и жаждата.

ТЕКСТ 20: Измъчвани от глад и жажда, те заприиждаха от всички страни, за да разкъсат Брахм, и диво крещяха: „Не го жалете! Изяжте го!“.

ТЕКСТ 21: Изпълнен с тревога, Брахм, най-главният полубог, се обърна към тях умолително: „Не ме яжте, пощадете ме! Вие сте родени от мен и сте ми синове, затова от днес нататък ще се наричате яки и ркаси“.

ТЕКСТ 22: Тогава Брахм сътвори главните полубогове, които блестяха със сиянието на доброто. Той хвърли пред тях светлозарната форма на деня и те ловко я хванаха.

ТЕКСТ 23: След това от хълбоците си Брахм роди демоните, които се оказаха изключително похотливи. Обладани от страст, те се насочиха към него с намерението да се съвкупляват.

ТЕКСТ 24: Почтеният Брахм най-напред се изсмя на глупостта им, но като видя, че безсрамните асури пристъпват все по-близко и по-близко, от страх хукна да бяга с все сили, изпълнен с негодувание.

ТЕКСТ 25: Той се отправи към Божествената Личност, Бога, който дарява всички благословии и разсейва болките на преданите си и на онези, които са приели подслон в лотосовите му нозе. От любов към своите предани Той проявява пред тях безбройните си трансцендентални форми.

ТЕКСТ 26: Когато стигна близо до Бога, Брахм се обърна към него със следните думи: О, Господи, моля те, защити ме от тези грешни демони, които създадох, изпълнявайки твоята воля. Обладани от неудържима похот, те са като побеснели и искат да ме нападнат.

ТЕКСТ 27: О, Господи, само Ти можеш да сложиш край на мъките на нещастните и да накараш да страдат онези, които никога не се подслоняват в лотосовите Ти нозе.

ТЕКСТ 28: Богът, за който мислите на другите са открити, разбра страданието на Брахм и каза: „Остави това нечисто тяло“. И когато чу повелята на Бога, Брахм напусна тялото си.

ТЕКСТ 29: Оставеното от Брахм тяло прие формата на вечерния здрач – времето, в което се срещат денят и нощта и което разпалва страст у живите същества. Страстни по природа, изцяло управлявани от елемента раджас, асурите взеха здрача за млада девойка с лотосови нозе, украсени от гривни, които нежно звънят, с очи широко разтворени от опиянение и бедра, обгърнати от тънък ефирен плат, пристегнат с блестящ пояс.

ТЕКСТ 30: Облите ѝ гърди се издигаха високо и бяха толкова здраво притиснати една в друга, че между тях не оставаше никакъв процеп. Тя имаше правилен нос и красиви зъби и с омайна усмивка, играеща лукаво на устните ѝ, хвърляше прелъстителни погледи към асурите.

ТЕКСТ 31: Девойката имаше красиви тъмни коси и с престорен свян криеше зад тях лицето си. Когато видяха тази красавица, асурите бяха обладани от силно желание.

ТЕКСТ 32: О, каква красота! – възклицаваха демоните. – Какво необикновено самообладание! Каква цъфтяща и свежа младост! Тя върви сред нас, изпълнените с томителни желания за нея, сякаш не е обладана и от капчица страст.

ТЕКСТ 33: Разсъждавайки така за вечерния здрач, явил се пред тях в образа на млада жена, злите и порочни асури се отнесоха много почтително с нея и обзети от възхищение, я попитаха следното.

ТЕКСТ 34: Коя си ти, хубавице? Чия съпруга или дъщеря си ти и с каква цел си се появила тук? Защо измъчваш безмилостно нас, клетите, с безценното съкровище на красотата си?

ТЕКСТ 35: Която и да си ти, красавице, ние сме щастливи, че можем да те виждаме сред нас. Играейки с тази топка, ти възбуди умовете на всички, които ти се любувахме.

ТЕКСТ 36: О, красавице, когато отново и отново удряш с длан топката по земята, лотосовите ти нозе не остават на едно място. Измъчван от тежестта на налятата ти гръд, тънкият ти кръст се уморява и ясният ти поглед започва да помътнява. Моля те, сплети хубавите си коси.

ТЕКСТ 37: Асурите, чийто разум съвсем бе помътнял, взеха вечерния здрач за красива жена, която показва съблазнителните си форми, и жадно се нахвърлиха върху нея.

ТЕКСТ 38: После, избухвайки в многозначителен смях, от собственото си очарование, което като че ли се наслаждаваше само на себе си, обожаваният Брахм създаде множеството на гандхарвите и апсарите.

ТЕКСТ 39: След това Брахм изостави тази блестяща и скъпа на сърцето му форма от лунна светлина и Вишвсу и другите гандхарви с радост я грабнаха.

ТЕКСТ 40: После великият Брахм от леността си създаде призраците и злите духове, но когато ги видя – голи и с чорлави коси – затвори очи.

ТЕКСТ 41: Духовете и призраците сграбчиха тялото, захвърлено от създателя на живите същества, Брахм, което се състоеше от прозявката му. Това тяло е познато и като съня, предизвикващ слюноотделяне. Злите духове и призраците нападат хора, които се намират в нечисто състояние, и когато обладаят някой човек, за него се казва, че е полудял.

ТЕКСТ 42: Почувствал в себе си желание и енергия, почитаният Брахм, творецът на живите същества, създаде от невидимата си форма многобройните сдхи и пити.

ТЕКСТ 43: Питите взеха невидимото тяло, източник на тяхното съществуване. Чрез посредничеството на това невидимо тяло опитните жреци предлагат дарове на сдхите и питите (във формата на покойните предци) по време на церемонията шрддха.

ТЕКСТ 44: След това чрез способността си да става невидим Брахм създаде сиддхите и виддхарите и им даде удивителната си форма, наречена Антардхна.

ТЕКСТ 45: Един ден Брахм, създателят на живите същества, се любуваше на отражението си във водата и възхитен от самия себе си, сътвори от това отражение кимпуруите и киннарите.

ТЕКСТ 46: Кимпуруите и киннарите взеха това отражение, оставено от Брахм. Затова всеки ден на зазоряване те заедно със съпругите си възславят Брахм, разказвайки за великите му дела.

ТЕКСТ 47: Веднъж Брахм лежеше, изпънал тяло в цял ръст. Той беше много загрижен, че сътворението не се осъществява достатъчно бързо, и в мрачното си настроение напусна и това тяло.

ТЕКСТ 48: О, скъпи Видура, косите, които паднаха от това тяло, се превърнаха в змии и докато тялото пълзеше със свити ръце и крака, от него започнаха да излизат свирепи змии и нги с разперени качулки.

ТЕКСТ 49: Един ден самороденият Брахм, първото живо същество, се почувства така, сякаш бе постигнал целта на живота си. Тогава той създаде от своя ум Манувците, които са призвани да се грижат за благоденствието на вселената.

ТЕКСТ 50: Спокойният, владеещ се творец на вселената им даде собствената си човешка форма. Когато видяха Манувците, всички сътворени дотогава същества – полубоговете, гандхарвите и останалите – с възторжени викове започнаха да поздравяват Брахм, господаря на вселената.

ТЕКСТ 51: Те се молеха: О, създателю на вселената, радост изпълва сърцата ни. Създаденото от теб е достойно за похвала. Тъй като със сътворяването на човешката форма ти създаде надеждна основа за обредите и ритуалите, ние всички ще имаме дял от даровете, предлагани в жертвоприношенията.

ТЕКСТ 52: След като извърши сурови отречения и обреди за обожание, съсредоточил ума си и потопен в преданост, Брахм, самороденото живо същество, укроти страстта си, овладя сетивата си и създаде великите мъдреци, които станаха любими негови синове.

ТЕКСТ 53: На всеки един от синовете си нероденият творец на вселената даде част от собственото си тяло, което бе надарено със способност за дълбока медитация, умствена концентрация, свръхестествени сили, аскетизъм, духовно знание и отреченост.