ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Маитрея продължи: Така певците, които възхваляваха Махрджа Птху, въодушевено описаха неговите достойнства и благородни деяния. Когато свършиха, Махрджа Птху с уважение им поднесе щедри дарове и им изрази своята почит.

ТЕКСТ 2: След това той отдаде дължимото уважение на предводителите на брхмаите и на другите касти, на слугите, министрите и жреците, на всички граждани, селяни и представители на други съсловия, на поклонниците и на всички останали поданици, с което им достави истинско удоволствие.

ТЕКСТ 3: Скъпи брхмае Маитрея – попита Видура, – щом майката Земя може да се явява в различни форми, защо приела образа точно на крава? И кой станал нейно теленце? И когато цар Птху я издоявал, в какво ведро той събирал млякото?

ТЕКСТ 4: По природа земната повърхност е осеяна с низини и възвишения. Как цар Птху успял да я изравни? Интересно ми е също така защо небесният цар Индра откраднал коня, който трябвало да бъде принесен в жертва?

ТЕКСТ 5a: Великият и свят цар Махрджа Птху получил знание от Санат-кумра, най-вещия познавач на Ведите. Кажи ми как, следвайки наставленията му, царят успял да постигне заветната цел?

ТЕКСТОВЕ 6 – 7: Птху Махрджа бил могъща инкарнация на енергиите на Бог Ка, затова всички разкази за неговите деяния радват слуха и са изключително благотворни. А аз самият винаги ще бъда твой верен слуга и предан на Върховния Бог, наричан още Адхокаджа. Затова те моля, разкажи ми цялата история на царя, който в облика на син на цар Вена издоил Земята, приела образ на крава.

ТЕКСТ 8: Сӯта Госвмӣ продължи: Когато видя, че Видура изпитва силно желание да слуша за делата на Бог Ка в различните му инкарнации, Маитрея се изпълни с истинска радост и въодушевен, го похвали, след което каза следните думи.

ТЕКСТ 9: Великият мъдрец Маитрея каза: Скъпи Видура, по времето, когато великите мъдреци и брхмаи коронясаха цар Птху и го провъзгласиха за защитник на поданиците, земята не раждаше достатъчно зърно. Изнемощели от глад, хората отидоха при царя да му разкажат за своите мъки.

ТЕКСТОВЕ 10 – 11: Скъпи царю, както дървото, в чиято хралупа гори огън, постепенно изсъхва, така и ние изсъхнахме от огъня, бушуващ в гладните ни стомаси. Ти си защитник на всички, които търсят закрила при тебе, и си поставен на трона, за да ни дадеш възможност честно да се трудим. Затова сме дошли при тебе да те молим за покровителство и защита. Та нали ти си не само цар – ти си инкарнация на Върховния Бог, ти си цар на царете. Ти можеш да ни намериш всякаква работа, защото си господар на средствата за съществуване. Затова, о, царю на царете, смирено те молим да ни спасиш от глада, като справедливо разпределиш хляба. Погрижи се за нас, защото иначе ни очаква гладна смърт.

ТЕКСТ 12: Цар Птху изслуша жалбите на своите поданици и сам видя злочестината им. Тогава той продължително се замисли, опитвайки се да открие истинската причина за положението, в което те бяха изпаднали.

ТЕКСТ 13: Когато най-накрая разбра каква е причината, царят взе лък и стрела и се прицели в Земята, готов да я прониже досущ като Шива, който в гнева си унищожава целия свят.

ТЕКСТ 14: Когато видя, че цар Птху е взел лък и стрела и се кани да я убие, Земята се разтрепера от страх и побягна като сърна, преследвана от ловец. Изплашена от царския гняв, тя се превърна в крава и продължи да бяга с все сила.

ТЕКСТ 15: Щом видя това, Махрджа Птху се разяри и очите му почервеняха от гняв като изгряващо слънце. Поставил в лъка си стрела, той продължи да преследва Земята, приела облик на крава, където и да бягаше тя.

ТЕКСТ 16: Земята, превърнала се на крава, бягаше напосоки из космическото пространство между райските планети и земните, но където и да отидеше, царят я следваше по петите със своя лък и стрели.

ТЕКСТ 17: Както човек не може да избяга от жестоките ръце на смъртта, така Земята, приела образ на крава, не можа да избяга от ръцете на сина на цар Вена. Накрая, безпомощна и отчаяна, тя със свито сърце се обърна към царя.

ТЕКСТ 18: Наричайки великия и честит цар Птху познавач на религиозните принципи и закрилник на отдадените, тя каза: Моля те, пощади ме! Ти покровителстваш всички живи същества, а освен това сега си цар на тази планета.

ТЕКСТ 19: Земята, която се бе превърнала в крава, продължи да се моли на царя: Аз съм само клета жена и не съм сторила никакъв грях. Защо искаш да ме убиеш? Ти добре знаеш религиозните принципи, защо тогава си толкова гневен? Защо желаеш смъртта на една беззащитна жена?

ТЕКСТ 20: Кой би се осмелил да вдигне ръка срещу жена, дори тя да е съгрешила? А какво да говорим за тебе, царю, който си толкова милостив! Ти винаги си великодушен към клетите и нещастните и си техен закрилник.

ТЕКСТ 21: Скъпи царю – продължи Земята, – аз съм като здрав кораб, на който се намира всичко съществуващо в този свят. Ако ме посечеш, как ще спасиш себе си и твоите поданици от удавяне?

ТЕКСТ 22: О, Земьо – отговори цар Птху, – ти не се подчиняваш на заповедите ми и на моята власт. Като една от богините, ти получаваш своя дял от жертвените блага, но в замяна не ни даваш достатъчно зърно. Затова аз считам за свой дълг да те убия.

ТЕКСТ 23: Въпреки че всеки ден пасеш зелена трева, ти не пълниш своето виме и ние не можем да използваме млякото ти. И тъй като преднамерено вършиш това оскърбление, не можем да кажем, че не заслужаваш наказание само защото си се превърнала в крава.

ТЕКСТ 24: Ти дотолкова си загубила разума си, че въпреки заповедите ми не раждаш тревите и житните растения, чиито семена, създадени по-рано от Брахм, лежат скрити в недрата ти.

ТЕКСТ 25: Сега ще те разсека на късове със стрелите си и с плътта ти ще нахраня измъчените си поданици, които плачат за парче хляб. Така ще сложа край на страданията на моя народ.

ТЕКСТ 26: Царят има правото да убие всеки злодей, бил той мъж, жена или импотентен евнух, който се интересува единствено от собственото си благо и не изпитва състрадание към другите живи създания. Тази постъпка не се смята за истинско убийство.

ТЕКСТ 27: Твоята гордост съвсем те е лишила от разум. Сега с помощта на мистичните си сили ти си се превърнала в крава, но аз ще те насека на парченца колкото пшенични зърна и със собствените си мистични сили ще поддържам моя народ.

ТЕКСТ 28: В този момент заради обхваналата го ярост Птху Махрджа бе досущ като Ямарджа. С други думи, той бе олицетворение на гнева. Щом чу думите му, Земята се разтрепера и смирено допряла длани, му се предаде, казвайки следното.

ТЕКСТ 29: Планетата Земя каза: О, Господи, о, Върховна Божествена Личност, оставайки винаги трансцендентален, чрез материалната си енергия Ти се разпространяваш в безбройните видове и форми живот, създадени от взаимодействието на трите гуи на материалната природа. За разлика от другите господари Ти винаги запазваш трансценденталната си позиция и оставаш недокоснат от материалния свят, подчинен на различни материални изменения. Затова материалните дейности никога не могат да те объркат.

ТЕКСТ 30: Планетата Земя продължи: О, Господи, Ти си истинският творец на материалния свят. Създавайки космическото проявление и трите материални качества, ти си създал и мене, Земята, обител на живите същества. Но при все това Ти си винаги независим, о, Господи. Сега, когато стоиш пред мене, готов да ме убиеш с оръжието си, кажи ми къде да намеря убежище и кой ще ми даде закрила.

ТЕКСТ 31: В началото на сътворението с непостижимата си енергия Ти създаде всички движещи се и неподвижни живи същества. С помощта на същата енергия Ти сега си готов да ги защитиш. Защо Ти, върховният закрилник на религиозните принципи, искаш да ме убиеш, независимо че съм приела образ на крава?

ТЕКСТ 32: О, Господи, Ти си единствен, но чрез своите необозрими енергии си се разпространил в безброй много форми. Чрез посредничеството на Брахм Ти си създал тази вселена, затова Ти си самата Върховна Божествена Личност. Тези, които нямат достатъчно духовен опит, не могат да разберат твоите трансцендентални дейности, защото са подвластни на илюзорната Ти енергия.

ТЕКСТ 33: О, Господи, благодарение на енергиите си Ти си изначалната причина на материалните елементи, на инструментите на материалните дейности (сетивата), на полубоговете, управляващи сетивата, на интелигентността, егото и на всичко останало. Чрез енергията си Ти създаваш материалния космос, поддържаш съществуването му и накрая отново го унищожаваш. Единствено благодарение на твоите енергии непроявеното става проявено, а проявеното – непроявено. Следователно Ти си Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, и аз смирено Ти се покланям.

ТЕКСТ 34: О, неродени Господи, веднъж, когато бях пропаднала до дъното на вселенския океан, Ти, приел облика на изначалния глиган, ме извади от тези води. Чрез енергията си Ти създаде всички физически елементи, сетивата и ума, за да поддържаш материалния свят.

ТЕКСТ 35: О, Господи, тогава Ти ме спаси, като ме извади от водата, и се прослави с името Дхардхара – този, който поддържа Земята. А сега си приел образа на велик герой и се готвиш да ме убиеш с острите си стрели. Не забравяй обаче, че като кораб, плуващ върху водата, аз нося върху себе си всичко.

ТЕКСТ 36: О, Господи, аз също съм творение на една от енергиите Ти, състояща се от трите материални гуи. Затова твоите дела предизвикват у мене недоумение. Дори дейностите на преданите Ти са непонятни за простосмъртните, какво остава за твоите забавления. Затова всичко, което се случва, на нас ни се струва противоестествено и необикновено.