ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Скъпи Видура – продължи великият мъдрец Маитрея, – Бог Виу, Върховната Божествена Личност, бе много доволен от деветдесет и деветте жертвоприношения, които Махрджа Птху извърши, затова лично се яви на жертвената арена. Заедно с него там дойде и цар Индра. Обръщайки се към Махрджа Птху, Бог Виу каза следните думи.

ТЕКСТ 2: Виу, Върховната Божествена Личност, каза: Скъпи царю Птху, небесният цар Индра, който ти попречи да завършиш стотното жертвоприношение, сега е дошъл с мене, за да те моли за прошка. Моля те, бъди снизходителен и му прости.

ТЕКСТ 3: О, царю, този, който наистина е интелигентен и е пълен с желание да работи за доброто на другите, е най-извисеното човешко създание. Такъв човек никога не таи в сърцето си злоба към другите. Интелигентните хора винаги помнят, че душата се различава от материалното тяло.

ТЕКСТ 4: Ако човек като тебе, който, следвайки наставленията на чриите от миналото, е постигнал такъв голям духовен напредък, се поддаде на влиянието на материалната ми енергия, целият му духовен напредък се обезсмисля.

ТЕКСТ 5: Тези, които познават съвършено природата на материалното тяло и знаят, че то е изградено от невежество, от желания и от действия, плод на илюзията, не се привързват към тялото.

ТЕКСТ 6: Как е възможно просветен човек, който е чужд на телесната концепция за живота, да се ръководи от нея в отношението си към дома, децата, богатството и другите производни на тялото?

ТЕКСТ 7: Индивидуалната душа е чиста, сияйна, единствена и нематериална. Тя е всепроникваща и е средоточие на всички добри качества. Лишена от материални покрития, тя е свидетел на всички дейности. Тя напълно се различава от останалите живи създания и е трансцендентална, отвъд всички въплътени души.

ТЕКСТ 8: Дори когато се намира в материалния свят, човек, който има пълно знание за тм и Парамтм, никога не попада под влиянието на гуите на материалната природа, защото неотклонно е зает в трансцендентално любовно служене на мен.

ТЕКСТ 9: Бог Виу, Върховната Божествена Личност, продължи: Скъпи царю, този, който изпълнява предписаните си задължения и ми служи с любов, без да търси материална изгода, постепенно постига дълбоко вътрешно удовлетворение.

ТЕКСТ 10: Когато сърцето на предания напълно се пречисти от материалните замърсявания, умът му става прозрачен, зрението му – всеобхватно и той може да види единството на всички неща. На това равнище човек постига пълно умиротворение и става равен на мене като сач-чид-нанда-виграха.

ТЕКСТ 11: Всеки, който знае, че неизменната душа само наблюдава действията на материалното тяло, изградено от петте груби елемента, сетивните органи, деятелните сетива и ума, е достоен да получи освобождение от материалното робство.

ТЕКСТ 12: Бог Виу каза на цар Птху: Скъпи царю, постоянните промени в материалния свят са предизвикани от взаимодействието на трите гуи на материалната природа. Петте елемента, сетивата, полубоговете, които управляват сетивата, и умът, който се привежда в действие от душата – всички тези, взети заедно, изграждат материалното тяло. Понеже душата няма нищо общо с това съчетание на груби и фини материални елементи, преданият, който е свързан с мене чрез искрено приятелство и любов и притежава съвършено знание, остава невъзмутим и в щастие, и в нещастие.

ТЕКСТ 13: О, юначни царю, бъди винаги безпристрастен и се отнасяй еднакво към всички, независимо дали са по-висши от тебе, равни на тебе или стоят по-ниско. Не бъди подвластен на мимолетното щастие и страдание. Овладей напълно ума и сетивата си и в тази трансцендентална позиция се опитай да изпълняваш дълга си на цар винаги, независимо от обстоятелствата, сред които си се оказал по моята воля. Твоят единствен дълг е да закриляш поданиците си.

ТЕКСТ 14: На царя е отредено да се грижи за обикновените хора, граждани на държавата. Ако изпълнява този свой дълг, в следващия си живот той получава една шеста от плодовете на благочестивите им дела. Но ако само събира данъци от своите поданици, без да полага грижи за тях като за човеци, плодовете на благочестивите му дела преминават изцяло в ръцете на гражданите и понеже не е защитавал поданиците си, той ще търпи наказание и за техните грехове.

ТЕКСТ 15: Бог Виу продължи: Скъпи царю Птху, ако продължиш да се грижиш за поданиците си според браминските наставления, които чрез слушане се предават от учител на ученик по веригата на ученическата последователност, ако следваш религиозните принципи, установени от тези учени брхмаи, и не се подвеждаш от безполезни идеи, плод на несъвършения човешки размисъл, всички твои поданици ще бъдат щастливи и ще те обичат, а ти много скоро ще можеш да видиш такива освободени личности, като Кумрите (Санака, Сантана, Санандана и Санат-кумра).

ТЕКСТ 16: О, царю, твоите възвишени добродетели и безупречното ти поведение изцяло ме покориха и ти спечели моята благосклонност. Сега можеш да искаш от мене всякакви благословии. Този, който не притежава възвишени добродетели и се държи недостойно, не може да получи моята милост, независимо че извършва жертвоприношения, подлага се на сурови лишения и мъчения или се занимава с мистична йога. Но Аз никога не напускам сърцето на оня, който остава уравновесен сред всички обстоятелства.

ТЕКСТ 17: Великият светец Маитрея продължи: Скъпи Видура, така Махрджа Птху, завоевателят на целия свят, прие наставленията на Върховната Божествена Личност със склонена глава.

ТЕКСТ 18: Тогава цар Индра, който стоеше наблизо, се засрами от постъпката си и падна по очи пред цар Птху, за да докосне лотосовите му нозе, но щастливият цар с открито сърце го прегърна, напълно забравил предишната си омраза, породена от кражбата на жертвения кон.

ТЕКСТ 19: Цар Птху извърши щедро богослужение за лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, която бе толкова милостива към него, и докато почиташе нозете на Бога, екстазът, с който отдаваше предано служене, непрекъснато се усилваше.

ТЕКСТ 20: Богът вече беше готов да си тръгне, но понеже поведението на цар Птху дълбоко го трогна, Той не можа да замине. Гледайки Махрджа Птху с лотосовите си очи, Той остана, защото е вечен доброжелател на своите предани.

ТЕКСТ 21: Очите на Махрджа Птху, изначалния цар, бяха пълни със сълзи, гласът му трепереше и думите му секваха от вълнение, затова той не можеше нито да види Бога отчетливо, нито да му заговори. Той просто го прегърна мислено вътре в сърцето си и остана така, молитвено допрял длани.

ТЕКСТ 22: Лотосовите нозе на Бога, Върховната Личност, почти докосваха земята, а дланта му бе отпусната върху високото рамо на Гаруа, врага на змиите. Изтривайки сълзите от очите си, Махрджа Птху се опита да погледне Бога, но това сякаш не му донесе пълно удовлетворение. Тогава царят произнесе следните молитви.

ТЕКСТ 23: О, Господи, Ти си най-великият сред полубоговете, дарители на благословии. Тогава кой мъдър човек би се обръщал към тебе с молби за блага, предназначени за живите същества, които са заблудени от гуите на природата? Тези блага идват сами, те идват дори в живота на мъчениците в ада. О, Господи, Ти със сигурност можеш да ми позволиш да се слея с твоето битие, но аз не искам такава благословия.

ТЕКСТ 24: Затова, Господи, не желая да бъда благословен със сливане с битието Ти, защото тази благословия ще ме лиши от нектара на твоите лотосови нозе. Това, което искам, е да имам милиони уши, за да мога да слушам от устата на твоите чисти предани за славата на лотосовите Ти нозе.

ТЕКСТ 25: О, Господи, великите личности произнасят отбрани стихове в твоя възхвала. Думите им, прославящи лотосовите Ти нозе, са като шафранен прашец. Когато трансценденталният звук, леещ се от устата на великите предани, донася до потъналото в забрава живо същество аромата на шафранения прашец от лотосовите Ти нозе, то постепенно си спомня за вечните си отношения с тебе. Така преданите постепенно стигат до правилното заключение за смисъла на живота. Затова, Господи мой, не искам никаква друга благословия, освен възможността да слушам от устата на твой чист предан.

ТЕКСТ 26: О, всеславни Господи, ако човек чуе дори веднъж как чистите предани възславят твоите дейности, той никога повече не напуска обществото на преданите, освен ако не се е превърнал в животно, защото нито един разумен човек не би се отказал от подобно общуване. Дори богинята на щастието, изгаряща от желание да слуша за твоите многобройни деяния и трансценденталното Ти величие, признава, че най-висшето съвършенство е да се слушат и разказват повествованията в твоя възхвала.

ТЕКСТ 27: Затова искам да служа на лотосовите нозе на Бога, Върховната Личност, както богинята на щастието, държаща в ръката си лотос, му служи, защото Върховният Бог е средоточие на всички трансцендентални качества. Страхувам се само, че тя и аз ще станем съперници, защото и двамата изцяло ще сме се посветили на едно и също предано служене.

ТЕКСТ 28: О, повелителю на вселената, въпреки че богинята на щастието, Лакмӣ, е майка на тази вселена, боя се, че тя може да се разсърди, задето посягам на служенето ѝ и върша това, към което тя е толкова силно привързана. И все пак аз се надявам, че дори да възникне спор между нас, Ти ще се застъпиш за мене, защото си много благосклонен към клетите и с благодарност приемаш и най-нищожното служене от тяхна страна. Затова мисля, че дори тя да се разгневи, това не е голяма беда, защото Ти черпиш удовлетворение в самия себе си и можеш да минеш и без нея.

ТЕКСТ 29: Великите святи личности, които са вечно освободени, Ти отдават предано служене, защото само чрез предано служене човек може да се освободи от илюзиите на материалното съществуване. О, Господи, единствената причина освободените души да търсят подслон в твоите лотосови нозе е, че постоянно мислят за тях.

ТЕКСТ 30: О, Господи, думите Ти към твоя чист предан истински ме объркват. Чистите предани са безразлични към изкушенията, които Ти предлагаш във Ведите. Само обикновените хора, пленени от сладките думи на Ведите, се отдават изцяло на плодоносните дейности, помамени от техния резултат.

ТЕКСТ 31: О, Господи, подвластни на илюзорната Ти енергия, живите същества в материалния свят са забравили присъщата си позиция и от невежество непрекъснато копнеят за материално щастие под формата на общуване, приятелство и любов. Затова, Господи, недей да ме молиш да приемам от тебе материални блага, а като баща, който прави за сина си всичко необходимо още преди да бъде помолен, дай ми онова, което Ти смяташ, че е за мое добро.

ТЕКСТ 32: Великият мъдрец Маитрея продължи да разказва: Щом изслуша молитвите на Махрджа Птху, Богът, пред чийто взор е открита вселената, се обърна към царя със следните думи: Скъпи царю, благославям те винаги да ми отдаваш предано служене. Само човек с такъв чист стремеж, какъвто ти мъдро описа, може да превъзмогне непреодолимата илюзорна енергия м.

ТЕКСТ 33: Скъпи царю, защитнико на своите поданици, от сега нататък внимателно следвай моите заповеди и никога не се отклонявай от тях. Всеки, който живее така и предано изпълнява моята воля, постига успехи навсякъде и във всичко.

ТЕКСТ 34: Великият светец Маитрея каза на Видура: Върховната Божествена Личност оцени по достойнство молитвите на Махрджа Птху, наситени с дълбок смисъл. След като царят му отдаде подобаваща почит, Богът на свой ред го благослови и реши да се оттегли.

ТЕКСТОВЕ 35 – 36: Цар Птху отдаде дължимата почит на полубоговете, на великите мъдреци и на обитателите на Питлока, Гандхарвалока, Сиддхалока, Чраалока, Паннагалока, Киннаралока, Апсаролока, земните планети и планетите на птиците. Той почете и всички останали живи същества, които присъстваха на жертвената арена. Молитвено допрял длани, царят изрази почитта си към тях всички, към Върховния Бог и към приближените му и ги дари с ласкави думи и с несметни богатства. Когато церемонията приключи, всички последваха примера на Бог Виу и се върнаха по обителите си.

ТЕКСТ 37: След като напълно покори царя и присъстващите жреци, непогрешимата Върховна Божествена Личност се завърна в обителта си в духовния свят.

ТЕКСТ 38: Тогава цар Птху с дълбока почит се поклони на Върховната Божествена Личност, върховния повелител на всички полубогове, който е невидим за материалното зрение, но който въпреки това се бе разкрил пред погледа му. След като се поклони на Върховния Бог, царят се върна в двореца си.