ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

ТЕКСТ 1: Божествената Личност каза: Под надзора на Върховния Бог и в съответствие с резултатите от дейностите си живото същество, душата, влиза в мъжкото семе и заедно с него – в утробата на жената, за да приеме определен вид тяло.

ТЕКСТ 2: През първата нощ сперматозоидът се съединява с яйцеклетката и, след ред преобразувания, на петата нощ това съединение се превръща в мехурче. На десетата нощ мехурчето приема формата на слива и след това постепенно се превръща в парче плът или в яйце, в зависимост от случая.

ТЕКСТ 3: По време на първия месец се оформя главата, а в края на втория месец – ръцете, краката и другите части на тялото. В края на третия месец се появяват ноктите, пръстите на ръцете и на краката, космите по тялото, костите и кожата, а също и половите органи и останалите отвори на тялото: очите, ноздрите, ушите, устата и анусът.

ТЕКСТ 4: През четвъртия месец от деня на зачатието се появяват седемте основни съставки на тялото: хилус, кръв, плът, мазнина, кости, костен мозък и семе. В края на петия месец се появява усещането за глад и жажда, а в края на шестия месец обвитият от плацентата плод започва да се придвижва към дясната страна на утробата.

ТЕКСТ 5: Хранейки се с онова, което приема майката, плодът постепенно нараства, затворен в това отвратително място, пълно с екскременти и урина и развъдник на всякакви микроорганизми.

ТЕКСТ 6: Когато гладните паразити в утробата на майката отново и отново хапят детето по цялото тяло, то изпитва страшни болки, защото е твърде чувствително, и в това ужасно положение постоянно губи съзнание.

ТЕКСТ 7: Когато майката яде горчиви или пикантни, прекалено кисели или солени храни, детското тяло се измъчва от едва поносими болки.

ТЕКСТ 8: Затворено в матката и покрито отвън от майчините черва, детето лежи в едната страна на корема с глава, притисната към тялото, прегънало гръб и врат във формата на лък.

ТЕКСТ 9: Лишено от свобода да се движи, детето лежи там, затворено като птица в клетка. Тогава, ако има това щастие, то си спомня всички страдания, през които е минало през последните си сто раждания, и горчиво скърби. И нима е възможно умът му да остане спокоен в това състояние?

ТЕКСТ 10: Седем месеца след зачатието детето вече притежава развито съзнание, а през последните седмици преди раждането се спуска надолу, тласкано от въздушните потоци в утробата. Подобно на паразитите, родени в същата ужасна коремна кухина, то не може да остане на едно място.

ТЕКСТ 11: Изпълнено с ужас, живото същество, покрито от седем слоя материални елементи, с допрени длани се моли, призовавайки Бога, който го е поставил в тези условия.

ТЕКСТ 12: Човешката душа казва: Приемам подслон в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, която върви по земята в многобройните си вечни форми. Приемам подслон единствено при него, при Бога, защото само Той може да ме освободи от всички страхове. Той е, който ме е поставил в тези адски условия на живот, напълно достойни за греховете, които съм вършил.

ТЕКСТ 13: Аз, чистата душа, попаднала в примката на собствените си дейности, сега лежа в майчината утроба по разпоредба на м. С дълбока почит се скланям пред Бога, който също е тук, редом до мен, ала винаги остава неосквернен и неизменен. Той е безкраен, но може да бъде видян в сърцето на разкаялия се. На него отдавам смирените си почитания.

ТЕКСТ 14: Като приех това материално тяло, състоящо се от пет елемента, аз се отделих от Върховния Бог и сега качествата и сетивата ми не се използват по предназначение, въпреки че аз самата съм духовна по същност. Ала Богът, Върховната Личност, е отвъд материалната природа и живите същества, Той няма материално тяло и винаги е изпълнен с велики и нетленни духовни качества. Затова с най-дълбока почит се скланям пред него.

ТЕКСТ 15: Човешката душа по-нататък се моли: Живото същество се намира под влиянието на материалната природа и води тежка борба за съществуване по пътя на многократните раждания и смърти. То е попаднало в този обусловен живот само защото е забравило взаимоотношенията си с Върховната Божествена Личност. Затова без милостта на Бога как би могло отново да започне да му отдава трансцендентално любовно служене?

ТЕКСТ 16: Именно Върховната Божествена Личност в локализирания си аспект на Парамтм, частично проявление на Бога, направлява всички одушевени и неодушевени обекти. Богът присъства в трите фази на времето – минало, настояще и бъдеще. Следователно обусловената душа извършва различните си дейности под неговото ръководство и за да се освободи от тройните страдания на обусловения живот, трябва да се отдаде единствено на него.

ТЕКСТ 17: Сред локва от кръв, изпражнения и урина в корема на майката, с тяло, изгаряно от стомашния огън, обусловената душа е разкъсвана от желание да се измъкне навън и постоянно брои дните си и се моли: „О, Господи, кога аз, окаяната душа, ще изляза от този затвор?“.

ТЕКСТ 18: О, Господи, по твоята безпричинна милост съзнанието ми се пробуди, въпреки че съм само на десет месеца. Аз нямам друг начин да Ти се отплатя – на теб, приятеля на всички паднали души – за твоята безпричинна милост, освен да се моля с допрени длани.

ТЕКСТ 19: Живите същества, въплътени в други видове тела, виждат само по силата на инстинкта и познават само онези сетивни усещания, които са приятни или неприятни за този вид тяло. Но аз имам тяло, с което мога да обуздая сетивата си и да разбера смисъла на моето съществуване. Затова отдавам най-смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, която ме е благословила с това тяло и по чиято милост мога да видя как Богът е вътре и вън от всичко.

ТЕКСТ 20: Затова, о, Господи, въпреки че живея в ужасни условия, не искам да напускам майчината утроба и да падам отново в слепия кладенец на материалния живот. Знам, че твоята външна енергия, наречена дева-м, веднага пленява новороденото и то започва да се отъждествява с илюзорното тяло, като се обрича по този начин на вечния кръговрат на раждането и смъртта.

ТЕКСТ 21: Затова без да се обричам повече на тревоги, с помощта на моя верен приятел чистото съзнание, ще се измъкна от гъстия мрак на невежеството. Просто като помня лотосовите нозе на Бог Виу, ще се спася от необходимостта отново и отново да влизам в нечия утроба, за да продължавам вечно да се раждам и да умирам.

ТЕКСТ 22: Бог Капила продължи: Живото същество, което е станало вече на десет месеца, изпитва тези желания дори в утробата. Но докато възславя Бога, въздушният поток, който предизвиква раждането, го изтласква надолу, с главата напред, за да може да се роди.

ТЕКСТ 23: Под неочакваните тласъци на този въздух детето се спуска надолу и с неописуеми мъки излиза от утробата с главата напред, бездиханно, загубило памет заради нетърпимата болка.

ТЕКСТ 24: Така детето пада на земята, омазано с кръв и изпражнения, и шава като червея, родил се от нечистотиите. Загубило своето висше знание, то плаче на висок глас, защото вече се намира в капана на м.

ТЕКСТ 25: Щом излезе от утробата, детето попада в ръцете на хора, които не могат да разберат какво иска, ала се грижат за него и го отглеждат. То не може да откаже нищо, което му дават, и затова често се озовава в нетърпими обстоятелства.

ТЕКСТ 26: Легнало в нечиста постеля, която гъмжи от създания, родени от собствената му пот, нещастното дете не може да почеше тялото си, за да облекчи сърбежа, нито може да седне, да се изправи или да се помръдне.

ТЕКСТ 27: В това безпомощно състояние мухи, комари, буболечки и всякакви други създания непрекъснато хапят нежното му телце, както малките червеи хапят големия червей. Загубило знанието си, детето отчаяно плаче ли, плаче.

ТЕКСТ 28: По този начин, изпитвайки различни страдания, то изживява детските си години и навлиза в юношеството, но и тогава отново страда, защото желае неща, които никога няма да постигне. Така заради невежеството си юношата става зъл и мрачен.

ТЕКСТ 29: С растежа на тялото живото същество постоянно се опитва да унищожи душата си, като разпалва лъжливия си престиж и гнева и враждува с другите хора, също като него обладани от похот.

ТЕКСТ 30: От невежество живото същество смята материалното тяло, изградено от пет елемента, за своето истинско аз и под влиянието на тази илюзия приема преходните неща за своя собственост. По този начин то постепенно се оказва в най-тъмните владения на невежеството.

ТЕКСТ 31: Заради тялото, което е източник на постоянни страдания и непрекъснато следва живото същество, оковано във веригите на невежеството и плодоносните дейности, живото същество извършва различни действия, които го обричат отново и отново да се ражда и да умира в материалния свят.

ТЕКСТ 32: Ако живото същество отново поеме по пътя на неблагочестието, вземайки пример от обладаните от сетивни желания хора, които се стремят към любовни наслади или угаждат на езика си, то отново, както и по-рано, ще пропадне до ада.

ТЕКСТ 33: Така човек се лишава от честност и чистота, от милост, сдържаност, духовна интелигентност, скромност, отреченост, слава и търпимост, престава да контролира ума и сетивата си, късметът му изневерява и накрая той губи всички благоприятни възможности.

ТЕКСТ 34: Човек не трябва да общува с примитивни глупаци, които не знаят нищо за духовната си същност и са като кучета, които играят както им свирят жените.

ТЕКСТ 35: Влечението и зависимостта, които възникват от привързаността на човека към който и да е обект, не са никога толкова силни и всепоглъщащи, колкото тези, които възникват от привързаността към жените или от дружбата с хора, привързани към жените.

ТЕКСТ 36: При вида на собствената си дъщеря Брахм, пленен от красотата ѝ, най-безсрамно хукна след нея, приел образа на елен, докато тя самата се въплъти в образа на сърна.

ТЕКСТ 37: Сред всички живи същества, родени от Брахм – хора, полубогове и животни – само мъдрецът Нряа е неподвластен на очарованието на м в образа на жена.

ТЕКСТ 38: Опитай се да разбереш необикновеното могъщество на моята м, приела образа на жена, която с едно движение на веждите си може да държи в подчинение дори най-великите завоеватели на този свят.

ТЕКСТ 39: Човек, който се стреми да постигне съвършенството в йога и чрез служенето за мен е осъзнал истинската си същност, никога не трябва да общува с красива жена, защото в писанията е казано, че за предания такава жена е портата, която води към ада.

ТЕКСТ 40: Жената е сътворена от Бога като въплъщение на м и този, който общува с нея, като приема от нея служене, трябва да знае, че се обрича на сигурна смърт, също като човека, паднал в някой изоставен, обрасъл с трева кладенец.

ТЕКСТ 41: Живото същество, което в миналия си живот е било привързано към някоя жена, сега получава женско тяло и с глупаво умиление гледа своя съпруг, който е м, въплътила се в мъжки образ, смятайки го за източник на богатство, потомство, дом и на всякакви материални блага.

ТЕКСТ 42: Затова жената трябва да смята своя съпруг, дом и деца за творение на външната енергия на Бога, което само приближава смъртта ѝ, както нежната песен на ловеца носи смърт на елена.

ТЕКСТ 43: Обвързано от определен тип тяло, материалистичното живо същество странства от една планета на друга, жънейки плодовете от своите дейности. Така то се заплита в мрежата на плодоносните дейности и постоянно се наслаждава на резултатите им.

ТЕКСТ 44: По този начин в съответствие с последиците от своите плодоносни дейности живото същество получава подходящо за него тяло, надарено с материален ум и сетива. Когато последиците от някоя дейност се изчерпят, този край се нарича смърт, а когато започнат да действат други последици, началото носи името раждане.

ТЕКСТОВЕ 45 – 46: Когато поради заболяване на зрителния нерв очите загубят способността си да различават цветове или форми, зрението атрофира. Живото същество, което е наблюдател и на очите, и на обектите на зрението, загубва зрителната си способност. По същия начин когато материалното тяло – мястото, в което протича процесът на възприятието – загуби способността си да възприема обектите, състоянието му се нарича смърт. А моментът, от който човек започва да възприема тялото си като своя истинска същност, носи името раждане.

ТЕКСТ 47: Затова човек не трябва да очаква с ужас смъртта, нито да търси спасение в отъждествяването с тялото или неудържимо да се отдава на наслаждение, докато удовлетворява потребностите на тялото си. Като осъзнае истинската си, духовна природа, той трябва да действа освободен от привързаности и неотклонно вървейки към своята цел.

ТЕКСТ 48: Постигнал истинско зрение за света, укрепнал в преданото служене и отхвърлил отъждествяването с материята, човек с помощта на разума си трябва да разбере, че тялото му е част от илюзорния свят. По този начин той ще постигне непривързаност към всичко материално.