ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Маитрея каза: Скъпи Видура, Дити – съпругата на мъдреца Кашяпа – знаеше, че синовете в утробата ѝ ще причинят големи беди и страдания на полубоговете, затова цели сто години носѝ в утробата си могъщото семе на Кашяпа Муни, предопределено да донесе на света толкова много неволи.

ТЕКСТ 2: Заради бременността на Дити светлината на слънцето и на луната не можеше да стигне до планетите във вселената. Тогава полубоговете, разтревожени от незнайната сила, се обърнаха към твореца на вселената, Брахм, и го попитаха: „Какъв е този мрак, който се е разстлал във всички посоки?“.

ТЕКСТ 3: Честитите полубогове казаха: О, велики, погледни този мрак, който ни хвърля в страшна тревога – ти го познаваш много добре. Нищо не остава скрито от теб, тъй като влиянието на времето е безсилно да те докосне.

ТЕКСТ 4: О, боже на полубоговете, вседържителю на вселената, бисер сред полубоговете на всички други планети, ти познаваш намеренията на всички живи създания в духовния и в материалния свят.

ТЕКСТ 5: О, изначален извор на силата и на цялото знание, приеми смирените ни поклони! От Върховната Божествена Личност ти си получил обособената гуа на страстта и с помощта на външната енергия си се родил от непроявения източник. Отдаваме цялата си почит на тебе!

ТЕКСТ 6: О, господарю, всички тези планети са разположени вътре у теб, а живите създания се появяват благодарение на тебе. Затова ти си причината на тази вселена и всеки, който неотклонно медитира върху теб, постига предано служене.

ТЕКСТ 7: Опитните и напреднали мистици, които владеят ума и сетивата си, като управляват дихателния процес, не знаят поражение в материалния свят. За това те са задължени единствено на теб, тъй като благодарение на съвършенството си в йога са постигнали милостта ти.

ТЕКСТ 8: Предписанията на Ведите, които направляват живота на всички живи същества във вселената, са като въжето, промушено през ноздрите на бика, с което пастирът го води. Никой не може безнаказано да нарушава правилата, изложени във ведическите писания. Отдаваме нашите почитания на тази най-главна личност, която ни даде Ведите!

ТЕКСТ 9: Полубоговете започнаха да се молят на Брахм: Бъди милостив, погледни ни със състрадание, защото изпаднахме в тежка беда. Мракът разстрои всичките ни дейности.

ТЕКСТ 10: Както твърде многото дърва в огъня гасят пламъците, така плодът в утробата на Дити, създаден от семето на Кашяпа, предизвика този гъст мрак, който се разстла из цялата вселена.

ТЕКСТ 11: Шрӣ Маитрея каза: Брахм, който може да бъде разбран чрез трансценденталните звуци, остана доволен от молитвените слова на полубоговете и започна да ги успокоява.

ТЕКСТ 12: Брахм каза: Много преди вас от ума ми се родиха четирима синове – Санака, Сантана, Санандана и Санат-кумра. Макар че нямат никакви желания, понякога те пътуват из материалните и духовните светове.

ТЕКСТ 13: Веднъж, след като бяха обходили всички вселени, те влязоха и в духовния свят, защото бяха освободени от всички материални замърсявания. В духовния свят има духовни планети, наречени Вайкухи, които са обител на Върховната Божествена Личност и на чистите предани и са обожавани от жителите на всички материални планети.

ТЕКСТ 14: Всички жители на планетите във Вайкуха приличат по външност на Върховната Божествена Личност. Те постоянно отдават на Бога предано служене без желание за лично сетивно наслаждение.

ТЕКСТ 15: На планетите във Вайкуха живее Върховният Бог, който е изначалната личност и може да бъде разбран с помощта на ведическите писания. Богът е въплъщение на гуата на чистото добро, в която няма и най-малка отсянка от страст и невежество, и лично помага на преданите да постигнат духовно съвършенство.

ТЕКСТ 16: На тези планети Вайкухи има много гори и те всичките даряват щастие и благодат. Дърветата в тях са дървета на желанията и през всички сезони са покрити с цветове и плодове, защото там, във Вайкуха, всичко е духовно и личностно.

ТЕКСТ 17: Жителите на планетите във Вайкуха летят с въздушните си кораби, придружавани от своите съпруги, и вечно пеят за характера и дейностите на Бога, които са безупречни. Когато възпяват величието на Бога, те не обръщат внимание дори на разцъфналите цветове на мдхавӣте, пълни с мед и благоухание.

ТЕКСТ 18: Когато царят на пчелите жужи с най-високите си трели, възпявайки величието на Бога, всички птици – гълъбите, кукувиците, жеравите, чакравките, лебедите, папагалите, яребиците и пауните – се смълчават и притихват. Тези трансцендентални птици спират своите песни, за да послушат славослова за Бога.

ТЕКСТ 19: Цветята мандра, кунда, курабака, утпала, чампака, ара, пуннга, нгакешара, бакула, лилия и приджта ухаят с трансцендентално благоухание, но въпреки това винаги помнят за отреченията, извършени от туласӣ. Заради тези отречения Богът отдава на туласӣ специално предпочитание и се закичва с гирлянди от нейните листа.

ТЕКСТ 20: Жителите на Вайкуха пътуват с въздушните си кораби, направени от лазурит, изумруди и злато. Въпреки че са обкръжени от своите съпруги със закръглени бедра и красиви усмихнати лица, смехът и прелестното очарование на тези жени не възбуждат у тях страст.

ТЕКСТ 21: Жените на планетите във Вайкуха не отстъпват по красота на самата богиня на щастието. Понякога човек може да види тези жени, надарени с трансцендентална красота, които се забавляват с лотоси и носят на краката си звънтящи гривни, да почистват мраморните стени, украсени със златни бордюри, само за да получат благоволението на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 22: Богините на щастието обожават Бога в своите градини, като му предлагат листа от туласӣ по кораловите брегове на трансценденталните езера. Докато го обожават, те могат да видят във водата отраженията на прекрасните си лица с изящни черти и правилни носове, а щом Богът ги целуне по лицето, неотразимата им красота нараства хилядократно.

ТЕКСТ 23: Колко жалко, че злочестите хора, вместо да говорят за прекрасните описания на планетите във Вайкуха, се занимават с въпроси, които само оскверняват слуха и объркват разума им. Тези, които се отказват да слушат за Вайкуха, за да подемат разговори за материалния свят, пропадат до най-тъмните владения на невежеството.

ТЕКСТ 24: Брахм каза: Скъпи мои полубогове, човешкият живот е толкова ценен, че ние също бихме желали да се родим сред хората, защото в човешката форма на съществуване може да се постигне съвършената религиозна истина и съвършеното знание. Ако някой, който се е родил в човешка форма, не разбере Върховната Божествена Личност и Божията обител, това значи, че той е твърде много подвластен на могъщото влияние на външната енергия.

ТЕКСТ 25: Хората, чиито тела се променят от екстаз, чието дишане се учестява и те целите се изпотяват, когато слушат за величието на Бога, се издигат до царството му даже ако никога не са се занимавали с медитация и други отречения. Божието царство е отвъд материалните вселени и е целта, към която се стремят Брахм и останалите полубогове.

ТЕКСТ 26: Така великите мъдреци Санака, Сантана, Санандана и Санат-кумра благодарение на заниманията си с мистична йога стигнаха до описаната по-горе Вайкуха, духовния свят, и изпитаха несравнимо щастие. Те откриха, че духовният свят е озарен от сиянието на богато украсени въздушни кораби, управлявани от най-великите предани на Вайкуха, и господар там е Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 27: Те минаха през шестте порти на Вайкуха-пурӣ, жилището на Бога, без да изпитат и най-малко удивление от пищната им украса, ала пред седмата порта видяха две сияйни същества на еднаква възраст, въоръжени с боздугани, облечени в красиви одежди и окичени с най-изящни бижута, обици, диаманти и шлемове.

ТЕКСТ 28: Двамата пазачи бяха увенчани с гирлянди от свежи цветя, около които кръжаха опиянени пчели. Тези гирлянди обкичваха врата на всеки от тях и се спускаха между четирите му сини ръце. От смръщените вежди, недоволните ноздри и налетите с кръв очи на двамата си личеше, че те са нещо разсърдени.

ТЕКСТ 29: Великите мъдреци, оглавявани от Санака, влизаха свободно навсякъде. Те не знаеха що е „мое“ и „твое“. С открити сърца, водени от собствената си воля, те се насочиха към седмата порта, както бяха минали през предишните шест порти, направени от злато и диаманти.

ТЕКСТ 30: Четирите момчета мъдреци, чиито тела бяха покрити единствено от въздуха, изглеждаха като петгодишни деца, въпреки че бяха най-древните сред живите същества и бяха постигнали истината за аза. Ала когато пазачите, чийто нрав никак не се харесваше на Бога, видяха тези мъдреци, те им препречиха пътя с жезлите си, презирайки цялото им величие, въпреки че мъдреците с нищо не бяха заслужили подобно отношение.

ТЕКСТ 31: Когато двамата главни пазачи на Шрӣ Хари пред погледа на всички останали божества попречиха на Кумрите да влязат, въпреки че последните бяха най-достойните от достойните личности, очите на мъдреците изведнъж почервеняха от гняв, предизвикан от силното им желание да видят любимия си господар Шрӣ Хари, Божествената Личност.

ТЕКСТ 32: Мъдреците казаха: Кои са тези две личности, които имат такъв лош характер, въпреки че заемат най-висша длъжност в служенето за Бога? Те би трябвало да са придобили качествата на самия Бог. Как изобщо такива създания са се озовали във Вайкуха? Да не би враг да се е промъкнал в Божието царство? Но Върховната Божествена Личност няма врагове. Кой би се опълчил срещу Бога? Вероятно тези двамата са самозванци и затова си мислят, че и останалите са такива.

ТЕКСТ 33: В света на Вайкуха между жителите и Върховната Божествена Личност има пълна хармония, както в материалния космос има пълна хармония между големите и малките небесни сфери. Откъде тогава в това поле на хармонията се е появило семето на страха? Тези две личности тук са облечени като жители на Вайкуха, но тогава откъде в мислите им е проникнала двойственост?

ТЕКСТ 34: Затова нека решим как тези две скверни личности да бъдат наказани. Наказанието трябва да е подходящо, за да могат да извлекат полза от него. Щом откриват двойствености в живота на Вайкуха, те са замърсени и затова трябва да напуснат това място и да отидат в материалния свят, където живите същества имат три вида врагове.

ТЕКСТ 35: Щом пазачите на Вайкухалока, които, без съмнение, бяха предани на Бога, чуха, че брхмаите се канят да ги прокълнат, те се уплашиха много и обзети от страшна тревога, мигом паднаха в нозете им, защото от проклятието на брхмаа човек не може да се защити с никакво оръжие.

ТЕКСТ 36: Щом мъдреците изрекоха проклятието си, пазачите проговориха: Това, че ни наказахте, задето се отнесохме непочтително с такива мъдреци като вас, бе съвсем справедливо. Но ви молим: заради това че сега се разкайваме, бъдете състрадателни и не ни позволявайте, когато пропаднем долу, в илюзията си да забравим Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 37: В този миг Богът, който заради лотоса, израснал от пъпа му, се нарича Падманбха, Богът, извор на радост за благочестивите, научи за обидата, която собствените му слуги бяха нанесли на светците. Заедно със съпругата си, богинята на щастието, Той лично пристигна там, воден от същите тези нозе, към които се стремят отшелниците и великите мъдреци.

ТЕКСТ 38: Мъдреците, предвождани от Санака и, видяха, че Върховната Божествена Личност, Виу, когото по-рано можеха да съзерцават само в сърцата си по време на екстатичния транс, сега е пред очите им. Той се приближаваше към тях, съпровождан от спътниците си, които държаха над него чадър, вееха му с ветрила чмари и носеха всички останали принадлежности. Белите опашки на чмарите се движеха грациозно като два лебеда и от техния нежен повей перлите, с които бе обшит чадърът, се полюшваха подобно на капчици нектар, падащи от сребристата кръгла луна, или на водни капчици, когато ледът се топи под полъха на вятъра.

ТЕКСТ 39: Богът е непресъхващ извор на блаженство. Неговото благотворно присъствие е благословия за всички, а нежната му усмивка и погледът му проникват до самите дълбини на сърцето. Тялото му е с прекрасен възчерен цвят, а широките му гърди са убежище за богинята на щастието, която носи благоденствие на целия духовен свят, апогей на райското царство. Затова изглежда като че ли Богът сам разпространява красотата и щастието на духовния свят.

ТЕКСТ 40: Той бе пристегнат с красив пояс, който сияеше ослепително върху жълтата дреха, покриваща закръглените му бедра, и бе закичен с гирлянд от свежи цветя, около който жужаха пчели. Изящните му китки бяха украсени с прелестни гривни. Едната си ръка Той бе опрял на рамото на своя носач Гаруа, а в другата си играеше с лотос.

ТЕКСТ 41: Страните на лицето му подчертаваха красотата на неговите обици с формата на алигатори, които сияеха по-ярко от мълния. Носът му бе правилен, а главата му се увенчаваше от корона, обсипана със скъпоценни камъни. На гърдите на Бога, между четирите му силни ръце, висеше прекрасна огърлица, а шията му бе украсена със скъпоценния камък Каустубха.

ТЕКСТ 42: Ослепителната красота на Нряа, многократно усилена от интелигентността на преданите му, бе толкова неотразима, че сломяваше гордостта на богинята на щастието, която се мислеше за най-красивата. Скъпи полубогове, Богът, който се появи по този начин, е обожаван от мен, от Шива и от всички вас. Мъдреците го съзерцаваха с ненаситни погледи и прелели от щастие, склониха глави в лотосовите му нозе.

ТЕКСТ 43: Когато ветрецът, носещ благоуханието на листенцата от туласӣ върху пръстите на лотосовите нозе на Божествената Личност, достигна до ноздрите на мъдреците, те почувстваха как телата и умовете им се променят, въпреки че дотогава бяха привързани към концепцията за безличностния Брахман.

ТЕКСТ 44: Красивото лице на Бога им приличаше на сърцевината на син лотос, а усмивката му – на разцъфнал жасмин. Щом съзряха лицето му, мъдреците се почувстваха напълно удовлетворени, но понеже жадуваха да го гледат непрестанно, те насочиха поглед към лотосовите му нозе, чиито алени нокти приличаха на рубини. Така четиримата мъдреци отново и отново попиваха с погледи трансценденталното тяло на Бога, докато накрая постигнаха медитацията върху личностния му аспект.

ТЕКСТ 45: Това е формата на Бога, върху която медитират последователите на йога. Тя носи най-висша наслада на йогӣте, потънали в медитация. Тази форма не е въображаема, а истинска, както потвърждават всички велики йогӣ. Богът притежава осемте вида достижения в тяхната пълна степен, което не е постижимо за никое друго живо същество.

ТЕКСТ 46: Кумрите казаха: О, Господи, въпреки че се намираш във всяко сърце, Ти не се показваш пред негодниците. Ние обаче те виждаме със собствените си очи, въпреки че си безграничен. Благодарение на великодушната Ти поява сега наистина осъзнаваме думите за теб, които лично чухме от нашия баща Брахм.

ТЕКСТ 47: Ние знаем, че Ти си Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, която проявява своята трансцендентална форма в гуата на чистото добро. Само благодарение на милостта Ти и на своето неотклонно предано служене великите мъдреци, които са пречистили сърцата си по пътя на предаността, могат да разберат тази твоя вечна и трансцендентална форма на личност.

ТЕКСТ 48: Интелигентните хора, които разбират истинската природа на нещата, слушат повествованията за благотворните дейности и забавления на Бога, които са достойни да бъдат слушани и възпявани. Такива хора не проявяват интерес дори към най-висшето материално благо – освобождението, какво да говорим за по-незначителни придобивки, такива като материалното щастие, достъпно в райското царство.

ТЕКСТ 49: О, Господи, молим те, нека се раждаме във всякакви адски условия на живот, стига само сърцата и умовете ни постоянно да са погълнати от служенето в твоите лотосови нозе, словата ни да са изпълнени с красота (описвайки твоите дейности), както листата на туласӣ се разхубавяват, когато са предложени в лотосовите Ти нозе, а слухът ни всеки миг да прелива от химни, възхваляващи твоите трансцендентални качества.

ТЕКСТ 50: О, Господи, затова ние отдаваме смирените си поклони пред твоята вечна форма на Божествена Личност, която Ти толкова милостиво показа пред нас. Злочестите и глупаците не могат да видят тази твоя върховна и вечна форма, но нашите умове и очи я видяха, затова ние сме изпълнени с дълбоко удовлетворение.