ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

ТЕКСТ 1: Божествената Личност каза: Скъпа майко, о, царска дъще, сега ще ти обясня йога системата, чиято цел е да се концентрира умът. Като я практикува, човек постига блаженство и успешно напредва по пътя към Абсолютната Истина.

ТЕКСТ 2: Човек трябва колкото се може по-добре да изпълнява предписаните си задължения и да не се захваща със задължения, които не са определени за него. Той трябва да се задоволява с това, което получава по милостта на Бога, и да обожава лотосовите нозе на духовния учител.

ТЕКСТ 3: Човек трябва да спре да изпълнява светските религиозни обреди и ритуали и да съсредоточи вниманието си върху онези, които водят до освобождение. Той трябва да се храни много умерено и да живее в усамотение, за да може да постигне висшето съвършенство на живота.

ТЕКСТ 4: Един йогӣ не бива да употребява насилие и да краде, трябва да е честен, да се задоволява само с най-необходимото за живота, трябва да се въздържа от полови отношения, да се подлага на отречения, да бъде чист, да изучава Ведите и да обожава върховната форма на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 5: Човек трябва да пази обет за мълчание и като изпълнява различни йогийски пози, да стане уравновесен и да се научи да управлява дишането си и движението на жизнения въздух. Той трябва да отдръпне сетивата си от сетивните обекти и по този начин да съсредоточи ума върху сърцето си.

ТЕКСТ 6: Като концентрира жизнения въздух в един от шестте кръга, по които той циркулира в тялото, и по този начин съсредоточи ума си върху трансценденталните забавления на Върховната Божествена Личност, йогӣ постига самдхи (самдхна) на ума.

ТЕКСТ 7: С помощта на този или на който и да е друг автентичен метод човек трябва да овладее замърсения си и необуздан ум, който винаги го тегли към материални наслаждения, и по този начин да се съсредоточи в мисли за Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 8: Като се научи да контролира ума си и овладее седящите пози, човек трябва да отиде на уединено и свято място, да постеле рогозка, да седне на нея в удобна поза, държейки тялото си изправено, и да започне да извършва дихателни упражнения.

ТЕКСТ 9: Йогӣте трябва да изчистят прохода, по който минава жизненият въздух, и за тази цел трябва да дишат по следния начин. Най-напред те трябва да поемат дъх много дълбоко, после да задържат диханието си и накрая да издишат. Те могат да направят това и в обратна последователност: най-напред да издишат, после да задържат диханието си вън от тялото и след това да вдишат. По този начин умът се успокоява и престава да реагира на външните дразнители.

ТЕКСТ 10: Йогӣте, които изпълняват такива дихателни упражнения, много скоро освобождават ума си от всички тревоги, както златото се пречиства от всички примеси, когато се постави в огън, раздухван с ковашки мях.

ТЕКСТ 11: Като следва процеса прма, човек изчиства от замърсявания тялото си, а като съсредоточава ума си, се освобождава от всички последици на греховните си деяния. Като въздържа сетивата си, той прекъсва контакта с материалния свят, а като медитира върху Върховната Божествена Личност, се освобождава от трите вида материални привързаности.

ТЕКСТ 12: Когато чрез практикуването на йога умът се пречисти напълно, човек трябва с полузатворени очи да съсредоточи поглед във върха на носа си и да съзерцава формата на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 13: Радостното лице на Бога, Върховната Личност, прилича на лотосов цвят, очите му са алени като вътрешността на лотоса, а мургавото му тяло е с цвета на листенцата на синия лотос. В ръцете си Богът държи раковина, диск и боздуган.

ТЕКСТ 14: Бедрата му са обвити с блестяща тъкан, жълта като прашеца на лотоса. На гърдите си Той носи знака Шрӣватса – снопче бели косми, а шията му е украсена със сияйния скъпоценен камък Каустубха.

ТЕКСТ 15: На шията си Той носи гирлянд от омайни горски цветя, около който жужат рояк пчели, опиянени от сладкото му благоухание. Той има прелестна перлена огърлица, главата му е украсена с корона, а над лактите, на китките на ръцете и на глезените си носи гривни.

ТЕКСТ 16: С хълбоци и бедра, прихванати от блестящ пояс, Той стои върху лотоса на сърцето на предания. Той е най-обаятелният от всички и безметежният му вид радва очите и сърцата на преданите, които го съзерцават.

ТЕКСТ 17: Богът е неизменно прекрасен и е обожаван от обитателите на всички планети. Той е вечномлад и винаги е готов да дари преданите с благословиите си.

ТЕКСТ 18: Славата на Бога е достойна постоянно да се възпява, защото тя увеличава славата на преданите му. Затова един йогӣ трябва да медитира върху Върховната Божествена Личност и нейните предани. Той трябва да се съсредоточи върху вечната форма на Бога и да медитира върху нея дотогава, докато умът му не стане устойчив.

ТЕКСТ 19: Така, постоянно погълнат от предано служене, човек вижда как Богът стои, движи се, лежи или седи в сърцето му, защото забавленията на Върховния винаги са изпълнени с красота и очарование.

ТЕКСТ 20: Като медитира върху вечната форма на Бога, мъдрецът не трябва да гледа всички части на тялото му едновременно, а трябва да съсредоточи ума си върху всяка от тях поотделно.

ТЕКСТ 21: Най-напред преданият трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите стъпала на Бога, които са украсени със знаци, изобразяващи мълния, остен, знаме и лотос. Сиянието на прекрасните им рубинени нокти напомня очертанията на луната и разпръсква гъстия мрак в сърцето.

ТЕКСТ 22: Благословеният Шива става още по-свят благодарение на това че носи върху главата си свещените води на Ганг, които водят началото си от водата, измила лотосовите нозе на Бога. Нозете на Бога са като мълнии, хвърлени за да разбият планината от грях, която е изпълнила ума на предания, занимаващ се с медитация. Затова човек дълго време трябва да медитира върху лотосовите нозе на Бога.

ТЕКСТ 23: В сърцето си йогӣ трябва да запечата дейностите на Лакмӣ, богинята на щастието, която обожават всички полубогове и която е майка на върховната личност Брахм. Тя постоянно разтрива нозете и бедрата на трансценденталния Бог и по този начин му служи с огромно усърдие.

ТЕКСТ 24: След това в медитацията йогӣ трябва да съсредоточи ума си върху бедрата на Божествената Личност, средоточието на всички енергии. Бедрата на Бога, небесносини като разцъфнал лен, изглеждат особено красиви, когато Той е седнал на плещите на Гаруа. Йогӣ трябва да съзерцава и закръгления ханш на Бога, обхванат от пояс, който пристяга великолепната му жълта копринена дреха, която се спуска свободно чак до глезените му.

ТЕКСТ 25: След това йогӣ трябва да медитира върху лунния пъп в средата на корема на Бога. От този пъп, който е основата на цялата вселена, израства лотоса, в чието стъбло се намират всички планетарни системи. Този лотос е жилището на Брахм, първото сътворено живо същество. После йогӣ трябва да съсредоточи ума си върху зърната на гърдите на Бога, които приличат на два изящни изумруда и изглеждат възбели, защото отразяват сиянието на млечнобелите перлени огърлици, красящи гърдите му.

ТЕКСТ 26: След това йогӣ трябва да медитира върху гърдите на Върховната Божествена Личност, които са обител за богинята Мах-лакмӣ. Гърдите на Бога са източник на неизчерпаемо трансцендентално удоволствие за ума и очите. После йогӣ трябва да запечата в ума си шията на Върховния Бог, който е обожаван от цялата вселена. Шията на Бога подчертава красотата на скъпоценния камък Каустубха, който виси на гърдите му.

ТЕКСТ 27: След това йогӣ трябва да медитира върху четирите ръце на Бога, които са източник на цялото могъщество на полубоговете, отговарящи за различните функции на материалната природа. После той трябва да се концентрира върху блестящите украшения, излъскани от планината Мандара при движението ѝ. Той трябва да съзерцава и диска на Бога, Сударшана-чакра, който има хиляда спици и излъчва ослепително сияние, както и раковината, която прилича на лебед в лотосовата му длан.

ТЕКСТ 28: Йогӣ трябва да медитира върху боздугана Каумодакӣ, който е много скъп на Бога. Този боздуган поразява демоните, вечно враждуващи с Бога, и е обагрен с кръвта им. Йогӣ трябва да съсредоточи ума си и върху великолепния гирлянд, украсяващ шията на Божествената Личност, около който, приятно жужейки, постоянно кръжат черни пчели, както и върху перлената огърлица на гърдите на Бога, която символизира чистите живи същества, постоянно заети с предано служене.

ТЕКСТ 29: След това йогӣ трябва да медитира върху лотосовото лице на Бога, който от състрадание към преданите проявява различните си форми в този свят. Богът има прекрасен нос, а по ясните му страни падат отблясъците от лъскавите му обици във формата на алигатор, които се поклащат на ушите му.

ТЕКСТ 30: Тогава йогӣ съсредоточава мислен взор върху прекрасното лице на Бога с лотосови очи и танцуващи вежди, обкръжено от вълнисти коси. Пред неговото изящество дори красивият лотос, около който се вият пчели и плуват две риби, се чувства засрамен.

ТЕКСТ 31: С дълбока преданост йогӣте трябва да съзерцават изпълнените със съчувствие погледи, които Богът често хвърля към тях, защото тези погледи облекчават болката на всички предани, изложени на тристранните страдания. Неговият поглед, придружен от нежната му усмивка, е преизпълнен с милост.

ТЕКСТ 32: Йогӣ трябва да медитира и върху всепрощаващата усмивка на Бог Шрӣ Хари, която веднага щом човек падне в поклон пред него, пресушава океана от сълзи, проливани от неизразима мъка. Освен това йогӣ трябва да медитира върху извитите вежди на Бога, които вътрешната му енергия е създала, за да омагьосат бога на любовта и по този начин да защитят великите мъдреци.

ТЕКСТ 33: С преданост, проникната от любов и нежност, в дълбините на сърцето си йогӣ трябва да медитира върху смеха на Бог Виу. Смехът на Виу е толкова обаятелен, че никак не е трудно човек да медитира върху него. Когато Върховният Бог се смее, човек може да види ситните му зъби, които са като жасминови пъпки и отразяват розовия блясък на устните му. Щом веднъж посвети ума си на този смях, йогӣ не желае да вижда нищо повече.

ТЕКСТ 34: Следвайки този процес, йогӣ постепенно развива чиста любов към Върховната Божествена Личност, Хари. В хода на неговия напредък в служенето за Бога космите по тялото му настръхват от преизпълнилата го радост, а от очите му постоянно се леят потоци от сълзи, предизвикани от всепоглъщащата любов. Постепенно дори умът му, който той е използвал като средство да привлече Бога, както човек лови риба с въдица, се оттегля от материалните дейности.

ТЕКСТ 35: Когато умът напълно се освободи от материалните замърсявания и се откъсне от всички материални обекти, той става като пламъка на светилника. В това състояние умът се съединява с ума на Върховния Бог и освобождавайки се от потока на взаимодействията на материалните качества, живото същество осъзнава единството си с Върховния.

ТЕКСТ 36: Постигнал висшето трансцендентално равнище, умът преустановява всичките си материални дейности и възвръща изначалното си величие, недосегаем за материалното щастие и нещастие. Тогава йогӣ осъзнава истината за своите отношения с Върховната Божествена Личност. Той открива, че истинската причина за удоволствието и болката, както и за техните съчетания, които е свикнал да свързва със себе си, е лъжливото его, създадено от невежеството.

ТЕКСТ 37: Тъй като е постигнала истинската си същност, себепозналата се душа вече не обръща внимание на това, как се движи и действа материалното тяло, подобно на пияния, който не разбира дали е облечен или не.

ТЕКСТ 38: За тялото и за сетивата на такъв освободен йогӣ се грижи Върховната Божествена Личност и неговото тяло функционира дотогава, докато не се изчерпят дейностите, предопределени му от съдбата. Възвърнал естественото си положение и по този начин постигнал самдхи, което е най-висшето съвършенство на йога, освободеният предан вече не смята производните на материалното си тяло за свои. Той се отнася към дейностите на тялото си по същия начин, както будният човек се отнася към това, което е видял насън.

ТЕКСТ 39: Заради силната привързаност към семейството и богатството човек смята децата и парите си за своя собственост, а привързаността към материалното тяло го кара да се отъждествява с тялото. Но както човек може да разбере, че семейството и богатството му се различават от него, по същия начин освободената душа може да разбере, че е различна от тялото.

ТЕКСТ 40: Лумналият огън се различава от пламъците, искрите и пушека, въпреки че всички те са тясно свързани помежду си, тъй като произлизат от един и същ източник – горящото дърво.

ТЕКСТ 41: Богът, Върховната Личност, известен като Парамбрахма, е наблюдателят. Той се различава от джӣвата, индивидуалното живо същество, което е свързано в едно със сетивата, петте елемента и съзнанието.

ТЕКСТ 42: Във всичко съществуващо йогӣ трябва да вижда една и съща душа, защото всичко в този свят е само проявление на различните енергии на Върховния. Преданият трябва да вижда всички живи същества по един и същ начин. Подобно зрение се нарича осъзнаване на Върховната Душа.

ТЕКСТ 43: Както огънят се проявява в различни видове дърва, така под влиянието на различните условия, създадени от гуите на материалната природа, чистата душа се проявява в различни тела.

ТЕКСТ 44: След като по такъв начин превъзмогне непреодолимата м, която е невероятно трудно да бъде разбрана, защото се представя едновременно и като причина, и като следствие на материалния космос, йогӣ постига себепознание.