ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

ТЕКСТ 1: Обръщайки се към Видура, великият мъдрец Маитрея продължи: Така, мой скъпи Видура, Шива даде наставления на синовете на цар Бархиат, а те на свой ред с голяма преданост и благоговение го почетоха с подобаващи ритуали. След това Шива се изгуби от погледа им.

ТЕКСТ 2: В продължение на десет хиляди години всички принцове Прачетси стояха под водата и повтаряха молитвите, които Шива им беше дал.

ТЕКСТ 3: Докато под водата принцовете се подлагаха на сурови лишения, баща им извършваше какви ли не плодоносни дейности. Тогава великият светец Нрада, ненадминат авторитет и учител в духовната област, се изпълни със състрадание към царя и реши да му даде наставления за духовния живот.

ТЕКСТ 4: Нрада Муни попита цар Прчӣнабархиат: Скъпи царю, какво искаш да постигнеш с тези плодоносни дела? Главната цел на живота е човек да се избави от всички страдания и да стане щастлив, но тези неща не се постигат чрез плодоносни дейности.

ТЕКСТ 5: Царят отвърна: О, Нрада, велика душа, целият ми разум е в плен на плодоносните дейности и не знам коя е крайната цел на живота. Моля те, открий ми чистото знание, което ще ми помогне да се измъкна от мрежите на тези плодоносни дела.

ТЕКСТ 6: Хората, които се стремят към тъй наречения порядъчен живот, тоест които желаят да си останат семейни, обвързани със синове и съпруга, и жадуват богатство, смятат, че това е най-висшата цел на живота. Такива хора се скитат из материалния свят, преселвайки се от тяло в тяло, и така и не узнават коя е крайната цел на живота.

ТЕКСТ 7: Великият мъдрец Нрада каза: О, господарю на поданиците, царю честити, виж в небето всички животни, които безмилостно си убил на жертвената арена.

ТЕКСТ 8: Всички тези животни чакат смъртта ти, за да си отмъстят за раните, които си им нанесъл. Когато умреш, те гневно ще пронизват тялото ти с железни рога.

ТЕКСТ 9: Затова искам да ти разкажа една много стара история за един цар, наречен Пураджана. Моля те, слушай внимателно.

ТЕКСТ 10: Скъпи царю, имаше едно време един цар на име Пураджана, който се беше прославил с велики подвизи. Той имаше приятел, наречен Авигта („Неизвестният“). Никой не можеше да разбере деянията на Авигта.

ТЕКСТ 11: В търсене на подходящо място, където да се установи да живее, цар Пураджана обиколи целия свят. Но и след дълги странствания той не откри място, което да му харесва. Накрая, разочарован, царят изпадна в униние.

ТЕКСТ 12: Цар Пураджана имаше безкрайно много желания за сетивни наслади и с надеждата да ги удовлетвори, той обиколи целия свят. Но за съжаление, никъде не намери пълно удовлетворение.

ТЕКСТ 13: Веднъж, докато се скиташе южно от Хималаите в земята Бхрата-вара (Индия), той видя град с девет порти, който обещаваше много благоприятни възможности.

ТЕКСТ 14: В този град, който беше заобиколен с паркове и ограден от стени, се виждаха много канали и кули. Къщите имаха прозорци и бяха украсени със златни, сребърни и железни куполи.

ТЕКСТ 15: Подовете на къщите в този град бяха направени от сапфири, кристал, диаманти, перли, рубини и изумруди. А домовете в централната част излъчваха такова сияние, че този град бе сравняван с небесния град Бхогаватӣ.

ТЕКСТ 16: В града имаше много обществени сгради, площади, улици, ресторанти, игрални домове, пазарища, места за отмора, украсени със знамена и гирлянди, и прекрасни паркове, окръжаващи целия град.

ТЕКСТ 17: В покрайнините на града имаше езеро, край което растяха живописни дървета и увивни растения, чуруликаха различни видове птици и жужаха пчели.

ТЕКСТ 18: Клоните на дърветата край брега се оросяваха от капчиците вода, които пролетният вятър донасяше от водопадите, спускащи се от покритата с лед планина.

ТЕКСТ 19: В царящата атмосфера дори горските зверове, подобно на велики мъдреци, бяха станали беззлобни и кротки, затова не нападаха никого. Всичко наоколо се огласяше от кукането на кукувиците. Цялата обстановка приканваше случайния минувач да се отбие и да отпочине в тази прекрасна градина.

ТЕКСТ 20: Ненадейно, докато бродеше из тази чудесна градина, цар Пураджана срещна една много красива жена, която безгрижно се разхождаше. Съпровождаха я десет слуги и всеки от тях бе заобиколен от стотиците си жени.

ТЕКСТ 21: Петглава змия пазеше жената от всички страни. А самата жена беше много млада и хубава и по всичко личеше, че гори от желание да си намери подобаващ съпруг.

ТЕКСТ 22: Носът, челото и зъбите на тази жена бяха много красиви. Не по-малко изящни бяха ушите ѝ, украсени с бляскави обици.

ТЕКСТ 23: Талията и бедрата на тази жена бяха много красиви. Тя беше облечена в жълто срӣ със златен колан и когато вървеше, звънчетата на краката ѝ мелодично подрънкваха. С целия си вид тя бе досущ като обитателка на рая.

ТЕКСТ 24: С края на своето срӣ жената се опитваше да покрие облите си гърди, разположени плътно една до друга. Подтиквана от свенливост, тя непрекъснато се опитваше да закрие гърдите си и продължаваше да върви с величествена походка, като внушителен слон.

ТЕКСТ 25: Пураджана, доблестният герой, веднага почувства силно влечение към усмихнатото лице и сладострастните вежди на хубавата девойка и стрелите на нейните любовни желания го пронизаха. Когато тя се усмихна свенливо, Пураджана си помисли, че девойката е необикновено красива, и макар да беше герой, не успя да се сдържи и я заговори.

ТЕКСТ 26: Скъпа лотосоока, моля те, кажи откъде идваш, коя си, чия дъщеря си? Изглеждаш толкова целомъдрена! С каква цел си дошла? Какво се опитваш да сториш? Моля те, обясни ми.

ТЕКСТ 27: Скъпа лотосоока, кои са тези единайсет силни телохранители, които те съпровождат? Кои са тези десет слуги, които са ти особено приближени? Кои са жените, следващи десетте слуги? И коя е тази змия, вървяща пред тебе?

ТЕКСТ 28: О, красавице, ти си самата богиня на щастието! А може би си жената на Шива или пък си богинята на знанието, която е съпруга на Брахм? Макар че сигурно си една от тях, аз виждам как се луташ из тази гора. Ти си толкова мълчалива, че приличаш на великите мъдреци. Да не би да търсиш своя съпруг? Който и да е той, като види колко си му вярна и предана, сам ще дойде, за да обладае всички богатства. Всъщност мисля, че ти си самата богиня на щастието, но не виждам в ръката ти лотоса. Кажи, къде си го захвърлила?

ТЕКСТ 29: О, прещастлива, струва ми се обаче, че ти не си нито една от тези жени, защото, доколкото виждам, нозете ти докосват земята. Но дори да си създание от тази планета, ти пак би могла да разкрасиш този град, като се свържеш с мене, както богинята на щастието усилва красотата на планетите във Вайкуха, пребивавайки в обществото на Бог Виу. Знай, че аз съм велик герой и много могъщ цар на тази планета.

ТЕКСТ 30: Когато днес ме погледна, умът ми се лиши от покой. Усмивката ти, свенлива и сладострастна, възбужда могъществото на Купидон в мене. Затова, о, прекрасна, моля те, смили се над мен.

ТЕКСТ 31: Мила девойко, лицето ти е така омайно с тези красиви очи, прелестни вежди и разпиляна синкаво-черна коса. От устата ти се леят най-нежни звуци. Но си толкова срамежлива, че не смееш да ме погледнеш в очите. Мило момиче, моля те, усмихни се, вдигни глава и ме погледни.

ТЕКСТ 32: Нрада продължи: Царю честити, когато Пураджана бе неудържимо привлечен от тази девойка и закопня да я докосне и да ѝ се наслаждава, тя, покорена от думите му, се усмихна, с което показа съгласието си. Тя вече изпитваше към царя несъмнена симпатия.

ТЕКСТ 33: Девойката каза: О, най-достоен сред хората, не знам кой е моят създател. Не мога да ти дам ясен отговор. Не знам дори имената и произхода на моите придружители.

ТЕКСТ 34: О, велики герою, знаем само, че сега се намираме тук, на това място. Нямаме представа какво ще стане впоследствие. Ние всъщност сме толкова безразсъдни, че дори не се питаме кой е създал това хубаво място, в което сме се приютили.

ТЕКСТ 35: О, благородни, всички тези мъже и жени, които ме съпровождат, са ми приятели, а змията будува и пази града дори когато аз спя. Това е всичко, което зная. Нищо друго не бих могла да ти кажа.

ТЕКСТ 36: О, покорителю на враговете, така или иначе ти си дошъл тук и, няма съмнение, за мене това е истинско щастие. Желая ти всякакво благополучие! Ти силно жадуваш да задоволиш сетивата си и аз, както и моите приятели, ще направим всичко, което ни е по силите, за да изпълним желанията ти.

ТЕКСТ 37: О, господарю, за тебе въздигнах този град с девет врати, за да намериш в него всички сетивни наслади. Може да живееш тук сто години, разполагайки с всичко, което ти е необходимо, за да се наслаждаваш на своите сетива.

ТЕКСТ 38: кам – на кого; ну – тогава; тват – освен тебе; аням – друг; рамайе – ще позволя да се наслаждава; хи – несъмнено; арати-гям – без знание за половата наслада; аковидам – затова досущ като глупци; асампаря – без знание за следващия живот; абхимукхам – гледайки напред; ашвастана-видам – този, който не знае какво ще се случи; пашум – като животни.

ТЕКСТ 39: Жената продължи: В материалния свят семейните намират щастие в религиозните обреди и дейностите за икономическо процъфтяване, в сетивното наслаждение и отглеждането на потомство – внуци и синове. След това семейният започва да се стреми към освобождение и известност. Той извършва жертвени церемонии, защото знае, че те ще го издигнат до по-висши планети. Но всички тези видове материално щастие са практически неизвестни на трансценденталистите. Те не могат дори да си представят подобно щастие.

ТЕКСТ 40: Жената продължи: Според авторитетите семейният живот носи радост не само на самия семеен, но и на прадедите, полубоговете, великите мъдреци, святите личности и на всички останали. Семейният живот носи благо на всички.

ТЕКСТ 41: Мой скъпи герою, кой на този свят би се отказал от съпруг като тебе? Ти си известен, великодушен, красив и те покорих толкова лесно.

ТЕКСТ 42: О, силноръки, коя жена в този свят няма да почувства влечение към ръцете ти, подобни на змийски тела. С чаровната си усмивка и с агресивната си милост ти уталожваш страданията на неомъжените жени като нас. Ние смятаме, че пътуваш по повърхността на земята единствено за наше добро.

ТЕКСТ 43: Великият мъдрец Нрада продължи: Скъпи царю, като се поддържаха взаимно чрез общите си разбирания, тези двамата – мъжът и жената – влязоха в града и там се наслаждаваха на живота в продължение на сто години.

ТЕКСТ 44: Цяло множество професионални певци възпяваше цар Пураджана и неговите велики деяния. Когато лете станеше много горещо, той влизаше в един воден басейн. Обграден от жени, царят се наслаждаваше на компанията им.

ТЕКСТ 45: От деветте порти на този град седем бяха разположени на повърхността, а две – под земята. Така общо девет врати водеха към различни места и губернаторът на града ги използваше всичките.

ТЕКСТ 46: Царю честити, пет от деветте порти водеха на изток, една – на север, една – на юг и две – на запад. Сега ще се опитам да ги назова всичките.

ТЕКСТ 47: Двете порти, наречени Кхадьот и вирмукхӣ, водеха на изток, но бяха издигнати на едно и също място. През тези врати царят отиваше в град Вибхрджита, съпровождан от приятеля си Дюмн.

ТЕКСТ 48: На изток имаше и други две порти – Налинӣ и Нлинӣ. Те също бяха разположени на едно място. През тези врати царят заедно с приятеля си Авадхӯта отиваше в град Саурабха.

ТЕКСТ 49: Петата порта от източната страна се наричаше Мукх, „главната“. Придружен от приятелите си Расагя и Випаа, царят минаваше през тази врата, за да посети местата Бахӯдана и паа.

ТЕКСТ 50: Южната порта на града се наричаше Питхӯ и през нея цар Пураджана ходеше в град Дакиа-пачла, съпровождан от приятеля си Шрутадхара.

ТЕКСТ 51: На север беше портата, наречена Девахӯ. През нея царят минаваше, когато с приятеля си Шрутадхара отиваше в Уттара-пачла.

ТЕКСТ 52: Името на западната порта беше сурӣ. През нея цар Пураджана заедно с приятеля си Дурмада отиваше в град Грмака.

ТЕКСТ 53: Името на другата западна порта беше Нирти. През нея Пураджана заедно с приятеля си Лубдхака отиваше на мястото, наречено Ваишаса.

ТЕКСТ 54: Сред многото жители на града имаше двама, наречени Нирвк и Пешаскт. Цар Пураджана беше владетел на зрящите хора, но за зла беда, другаруваше с тези двама слепци. Заедно с тях той ходеше нагоре-надолу и извършваше всякакви дейности.

ТЕКСТ 55: Понякога той се уединяваше в покоите си с един от своите главни слуги (ума), наречен Виӯчӣна. Тогава съпругата и децата му бяха за него източник на илюзия, удовлетворение и на щастие.

ТЕКСТ 56: Така, робувайки на измислени идеи и схващания, отдаден на плодоносни дела, цар Пураджана стана напълно подвластен на материалната интелигентност. Той бе изигран. И наистина, царят изпълняваше всички желания на съпругата си, царицата.

ТЕКСТОВЕ 57 – 61: Когато царицата пиеше вино, цар Пураджана също пиеше. Когато тя обядваше, и той обядваше, когато тя дъвчеше, и той дъвчеше заедно с нея. Когато царицата пееше, и цар Пураджана пееше. Когато тя плачеше, и той плачеше, а когато тя се смееше, и царят се смееше. Когато царицата бъбреше, и той бъбреше с нея, а когато тя се разхождаше, царят вървеше след нея. Когато царицата стоеше мълчаливо, и той стоеше така, когато тя си лягаше, и той си лягаше с нея. Когато царицата сядаше, и цар Пураджана сядаше, когато царицата слушаше нещо, и царят започваше да го слуша. Когато царицата гледаше нещо, и цар Пураджана насочваше поглед натам, и когато тя помиришеше нещо, и царят го помирисваше. Когато тя се докосваше до нещо, и цар Пураджана го докосваше, а когато скъпата му царица скърбеше, горкият цар и той трябваше да скърби. По такъв начин, когато царицата беше радостна, и той чувстваше радост, и когато тя беше доволна, и той изпитваше задоволство.

ТЕКСТ 62: Очарован от прекрасната си съпруга, цар Пураджана бе изигран. Пропиляно бе цялото му съществуване в материалния свят. Дори против волята си този глупав и клет цар бе изцяло във властта на своята жена, като питомното животно, което танцува по заповедите на господаря си.