ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: О, царю, щом изслуша тези най-благодетелни разкази от устата на мъдреца Маитрея, Видура продължи да задава въпроси за Върховната Божествена Личност, за която слушаше с истинско благоговение.

ТЕКСТ 2: Видура попита: О, велики мъдрецо, какво направи Свямбхува Ману, любимият син на Брахм, след като се сдоби с обичната си съпруга?

ТЕКСТ 3: О, най-достоен сред добродетелните, първият цар на царете (Ману) бе велик предан на Божествената Личност Хари и затова си заслужава да чуем за възвишения му нрав и за деянията му. Моля те, разкажи за тях, аз те слушам с голямо желание.

ТЕКСТ 4: Тези, които дълго време и с много усърдие слушат от духовен учител, трябва да слушат за характера и деянията на чистите предани, и то от устата на чисти предани. В сърцето си чистите предани постоянно помнят лотосовите нозе на Божествената Личност, която дарява своите предани с освобождение.

ТЕКСТ 5: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: Видура бе много смирен и благороден и Божествената Личност Шрӣ Ка с удоволствие поставяше лотосовите си нозе в скута му. Мъдрецът Маитрея остана много доволен от думите на Видура и заразен от неговия ентусиазъм, започна да говори.

ТЕКСТ 6: Мъдрецът Маитрея каза на Видура: След като се появи на бял свят, Ману, бащата на човечеството, заедно със съпругата си се обърна с поклон към Брахм, извора на ведическата мъдрост, и с молитвено допрени длани му рече следното.

ТЕКСТ 7: Ти си бащата на всички живи създания и източникът на средствата за тяхното съществуване, защото те всички са родени от теб. Моля те, кажи ни как бихме могли да ти служим.

ТЕКСТ 8: О, ти, достойни за обожание, моля те, дай ни напътствия как да изпълним дълга си според нашите възможности. Защото следвайки твоите наставления, ние ще се покрием със слава в този живот и ще постигнем съвършенство в следващия.

ТЕКСТ 9: Брахм отвърна: Скъпи сине, господар на света, много съм доволен от тебе. Пожелавам на двама ви – на теб и на твоята съпруга – да получите всички благословии. Вие ми се отдадохте без остатък, от цялото си сърце, за да получите наставленията ми.

ТЕКСТ 10: О, герою, примерът, който ти даваш, е достоен за един син. По-младите трябва да почитат по-старите. Този, който е преодолял завистта и е мъдър, с радост се подчинява на волята на баща си и полага всички усилия, за да я следва.

ТЕКСТ 11: Понеже си мой много покорен син, аз те моля да заченеш в утробата на съпругата си деца, достойни като тебе самия. Управлявай света в съответствие с принципите на преданото служене за Върховната Божествена Личност и обожавай Бога, като извършваш жертвоприношения.

ТЕКСТ 12: О, царю, най-добре ще ми служиш, ако се грижиш по правилен начин за живите същества в материалния свят. Когато Върховният Бог види, че си добър закрилник на обусловените души, със сигурност Той, господарят на сетивата, ще бъде много доволен от теб.

ТЕКСТ 13: Чрез формата си Джанрдана Върховната Божествена Личност, Бог Ка, приема резултата от всички жертвоприношения. Ако не е удовлетворен Той, всички усилия за напредък са отишли напразно. Той е върховната Душа, затова този, който не го удовлетворява, всъщност върви срещу собствените си интереси.

ТЕКСТ 14: Шрӣ Ману каза: О, всемогъщи господарю, унищожителю на всички грехове, ще се подчиня на волята ти. Моля те, сега ми посочи мястото, където трябва да пребивавам аз, както и мястото, на което трябва да живеят създанията, родени от мен.

ТЕКСТ 15: О, господарю на полубоговете, моля те, опитай се да повдигнеш Земята, която е потънала във великите води, и да я извадиш оттам, защото тя е жилище за всички живи създания. Само чрез твоите усилия и по милостта на Бога това може да бъде сторено.

ТЕКСТ 16: Шрӣ Маитрея каза: И така, щом видя Земята, която бе потънала във водите, Брахм се замисли продължително, съсредоточил цялото си внимание върху това, как тя да бъде извадена.

ТЕКСТ 17: Брахм мислеше: Докато бях зает със сътворяването на вселената, потопът е залял Земята така, че тя е потънала до дъното на океана. Какво да сторя аз, който нося отговорност за това творение? Най-добре е да се оставя Всемогъщият Бог да ме води.

ТЕКСТ 18: О, безгрешни Видура, изведнъж, както Брахм се беше замислил, от ноздрата му се появи едно малко глиганче. На ръст това същество бе колкото горната част на палеца.

ТЕКСТ 19: О, потомъко на Бхарата, докато Брахм го наблюдаваше, този глиган се издигна в небето и там по удивителен начин започна да расте, докато стана грамаден като исполински слон.

ТЕКСТ 20: Поразени от вида на удивителната глиганска форма, която виждаха да изпълва небето, Брахм и великите брхмаи като Марӣчи, а също и Кумрите заедно с Ману започнаха да правят най-различни догадки.

ТЕКСТ 21: Какво ли е това необикновено създание, дошло в образа на глиган? Изглежда наистина невероятно, че се появи от носа ми.

ТЕКСТ 22: Най-напред този глиган изглеждаше не по-голям от върха на палец, а после само в един миг стана огромен като скала. Умът ми е напълно объркан. Дали този глиган не е Върховната Божествена Личност Виу?

ТЕКСТ 23: Докато Брахм размишляваше заедно със синовете си, Върховната Божествена Личност Виу изрева гръмогласно, сякаш с грохот отекна огромна планина.

ТЕКСТ 24: Всемогъщата Върховна Божествена Личност отново изрева оглушително и звукът от нейния удивителен глас, който проехтя във всички посоки, изпълни с радост сърцето на Брахм и на останалите премъдри брхмаи.

ТЕКСТ 25: Щом великите мъдреци и мислители от планетите Джаналока, Таполока и Сатялока чуха гръмовния глас на Бог Глиган – звук, с който всемилостивият Бог благославяше целия свят, – те запяха благодатни химни от трите Веди.

ТЕКСТ 26: Богът е обектът на ведическите молитви, затова Той веднага разбра, че молитвите, които великите предани пееха, са предназначени за него. В отговор на това Той отново изрева, след което, играейки като слон, се гмурна във водата.

ТЕКСТ 27: Преди да се гмурне във водата, за да избави Земята, Бог Глиган политна в небето, разсичайки го с опашката си. Твърдата му четина бе настръхнала, погледът му лъчезарно сияеше, а с копитата и с бляскавите си бели бивни Той разпръсна облаците в небето.

ТЕКСТ 28: Той беше самият Върховен Бог Виу, който е напълно трансцендентален, но понеже беше приел тяло на дива свиня, започна да търси Земята по миризмата ѝ. Бивниците му всяваха ужас и трепет. Богът погледна към преданите брхмаи, които му отдаваха молитви, и се гмурна във водата.

ТЕКСТ 29: Като гигантска планина Бог Глиган се хвърли във водата и разцепи океана на две. Образуваха се две високи вълни, сякаш океанът вдигна ръце и проплака, призовавайки Бога с молитва: „О, господарю на всички жертвоприношения, моля те, не ме разсичай на две! Моля те, пожали ме!“.

ТЕКСТ 30: Бог Глиган пореше водата с копитата си, остри като стрели, и така стигна чак до дъното на океана, въпреки че той беше бездънен. Тогава Богът видя Земята, убежище на всички живи създания, която лежеше там както в самото начало на сътворението, и сам я повдигна.

ТЕКСТ 31: Бог Глиган с лекота пое Земята върху бивните си и като я извади от водата, се изправи в цялото си великолепие. След това, от гняв сияещ като диска Сударшана, Той в един миг погуби демона (Хирака), макар че демонът опита да се бие.

ТЕКСТ 32: Във водите Бог Глиган отне живота на демона така, както лъвът убива слон. Страните и езика му се опръскаха с кръвта на демона, както слонът целият почервенява, когато рие пурпурната пръст.

ТЕКСТ 33: После Богът, играейки си като слон, закрепи Земята на върха на извитите си бели бивни, а кожата му стана синкава на цвят като тамлово дърво. Тогава мъдреците, предвождани от Брахм, се увериха, че Той е Върховната Божествена Личност, и започнаха да му отдават най-смирените си почитания.

ТЕКСТ 34: Всички мъдреци с благоговение рекоха: О, непобедими, наслаждаващ се на всички жертвоприношения, да пребъде твоята слава! Вечна слава и победа! Ти се движиш във формата си на олицетворените Веди, а в порите на тялото Ти се намират великите океани. Преследвайки определена цел (да вдигнеш Земята), сега Ти си приел формата на глиган.

ТЕКСТ 35: О, Господи, чрез жертвоприношенията се обожава твоята форма, но грешните души не могат да видят този твой облик. Гятрӣ и всички останали ведически химни са свързани с кожата Ти. Тревата куша е космите по твоето тяло, пречистеното масло е очите Ти, а четирите вида плодоносни дейности са четирите Ти крака.

ТЕКСТ 36: О, Господи, жертвеният поднос е езикът Ти, другите видове жертвени прибори са ноздрите Ти, жертвеното блюдо за хранене се намира в корема Ти, другите видове жертвени съдове са ушите Ти. Жертвеният поднос, наречен Брахм, е устата Ти, подносът, наречен сома, е гърлото Ти, а агни-хотра се нарича това, което Ти дъвчеш.

ТЕКСТ 37: Освен това, о, Господи, твоите многократни появявания в материалния свят са желанието за всички видове посвещение. Шията Ти е средоточие на трите желания, а бивните Ти са резултатът от духовното посвещение и изпълняването на всички желания. Езикът Ти представлява дейностите, които предшестват посвещението, главата Ти е жертвеният и нежертвеният огън, а жизнената Ти сила е съвкупността от всички желания.

ТЕКСТ 38: О, Господи, жертвоприношението, наречено сома-ягя, е твоето семе. Сутрешните обреди и ритуали са растежът Ти. Седемте елемента на жертвоприношението агниома са твоята кожа и осезанието Ти. Ставите на тялото Ти символизират другите видове жертвоприношения, извършвани в рамките на дванайсет дена. Следователно Ти си крайната цел на всички жертвоприношения, наречени сома и асома, и само този, който извършва яги, може да спечели твоята благосклонност.

ТЕКСТ 39: О, Господи, отдаваме Ти нашите почитания, защото Ти си Върховната Божествена Личност и този, който е обожаван с всеобхватните молитви, ведическите химни и жертвоприношенията. Човек може да те осъзнае само с чист ум, освободен от всички видими и невидими материални замърсявания. Отдаваме смирените си почитания на теб, върховния духовен учител, който ни предава знанието за преданото служене.

ТЕКСТ 40: О, крепителю на Земята, тази планета, осеяна с планини, която държиш върху бивните си, изглежда в прегръдката Ти така красива, както листата на лотосовия цвят в хобота на побеснял слон, който излиза от водата.

ТЕКСТ 41: О, Господи, както върховете на високите планини стават още по-хубави, когато са украсени от белоснежните облаци, така твоето трансцендентално тяло многократно се разхубави, когато с върха на бивните си Ти повдигна Земята.

ТЕКСТ 42: О, Господи, за да може да бъде обител за всички създания, движещи се и неподвижни, Земята е станала твоя съпруга, а Ти самият си върховният баща. Отдаваме смирените си почитания на теб и на майката Земя, в която си вложил собствената си енергия, както опитният жрец влага огън в дървото араи.

ТЕКСТ 43: Кой друг освен теб, Върховната Божествена Личност, можеше да извади Земята от водните дълбини? Но дори това твое деяние не е толкова удивително, защото Ти извърши многократно по-удивляващо нещо, като създаде вселената. Чрез енергията си Ти сътвори това космическо проявление, пълно с удивителни чудеса.

ТЕКСТ 44: О, Върховни Господи, безспорно ние сме обитатели на най-благочестивите планети – Джаналока, Таполока и Сатялока, – но въпреки това се пречистихме от капчиците вода, с които ни опръска твоята грива, когато Ти разтърси тялото си.

ТЕКСТ 45: О, Господи, твоите удивителни дейности не знаят граници. Всеки, който се стреми да открие предел в тях, е безумец. Всички на този свят са обусловени от могъщите мистични енергии. Молим те, излей безпричинната си милост над нас, обусловените души.

ТЕКСТ 46: Великият мъдрец Маитрея каза: Богът, когото великите мъдреци и трансценденталисти възславяха с тези молитви, докосна Земята с копитата си и я постави върху водата.

ТЕКСТ 47: Така Божествената Личност Виу, който поддържа съществуването на всички живи същества, извади Земята от водните дълбини, остави я да плува върху водната повърхност и отново се върна в обителта си.

ТЕКСТ 48: Ако човек слуша и разказва с преданост това благотворно повествование за Бог Глиган, което заслужава да бъде възпявано, Богът, който се намира в сърцето на всекиго, остава много доволен.

ТЕКСТ 49: Когато Върховната Божествена Личност е удовлетворена от някого, за този човек не остава нищо непостигнато. Благодарение на трансценденталните си завоевания той разбира, че всичко друго е лишено от смисъл. Този, който отдава трансцендентално любовно служене, има щастието да бъде издигнат до най-висшето равнище на съвършенството лично от самия Бог, който се намира в сърцето на всекиго.

ТЕКСТ 50: Кой друг освен едно животно може да съществува в този свят, без да се интересува какъв е смисълът на живота? Кой друг може да пренебрегне нектара на разказите за деянията на Божествената Личност, които освобождават човека от всички материални страдания?