ГЛАВА ШЕСТА

ТЕКСТОВЕ 1 – 2: Жреците, полубоговете и останалите участници в жертвоприношението, покрити с рани от тризъбци и мечове и разгромени от воините на Шива, треперейки от страх отидоха при Брахм. Те му се поклониха почтително и подробно взеха да разказват за всичко, което се бе случило.

ТЕКСТ 3: Брахм и Виу не бяха отишли на жертвоприношението на Дака, защото предварително знаеха какво ще се случи.

ТЕКСТ 4: След като изслуша полубоговете и другите, които бяха присъствали на жертвоприношението, Брахм отвърна: Нито една жертвена церемония няма да ви донесе щастие, ако в същото време хулите някоя велика личност и оскърбявате лотосовите ѝ нозе. Не е такъв пътят към щастието.

ТЕКСТ 5: Вие нанесохте обида в нозете на Шива, като отнехте неговия дял от жертвените блага. Но въпреки това ако сега отидете и от цялото си сърце му се предадете, падайки в лотосовите му нозе, той ще остане доволен.

ТЕКСТ 6: Брахм им каза още, че Шива е толкова могъщ, та в гнева си за един миг може да унищожи всички планети заедно с господарите им. Той добави, че Шива е дълбоко опечален, задето неотдавна е загубил обичната си съпруга, и че е силно огорчен от тежките думи на Дака. Затова Брахм ги посъветва незабавно да отидат при него и да го помолят за прошка.

ТЕКСТ 7: Брахм каза, че никой – нито той самият, ни Индра, нито някой от събралите се на жертвената арена, нито някой от мъдреците знае колко е могъщ Шива. Кой би посмял да оскърби лотосовите му нозе?

ТЕКСТ 8: След като им даде тези наставления, Брахм поведе всички полубогове, пити и господари на живите същества към обителта на Шива – планината Каилса.

ТЕКСТ 9: Планината Каилса, обител на Шива, изобилства от целебни треви и растения и е осветена с ведически химни и практикуване на мистичната йога, затова обитателите ѝ са полубогове по рождение, надарени с всички мистични способности. Освен тях там живеят киннари и гандхарви с прекрасните си ангелолики съпруги, апсарите.

ТЕКСТ 10: Недрата на Каилса са богати на скъпоценни камъни и минерали, склоновете ѝ са обрасли с различни редки растения и дървета, а стадата от сърни и елени, които пасат по върховете, правят планинската картина още по-живописна.

ТЕКСТ 11: Там има много водопади, а в чудните планински пещери живеят мистиците с прекрасните си съпруги.

ТЕКСТ 12: Сладкогласни пауни огласят планината с мелодичните си викове, а пчелите изпълват въздуха с жуженето си. Денем и нощем ехтят песните на кукувиците и чуруликането на другите птици, които нежно си разговарят.

ТЕКСТ 13: Високите дървета със стройни клони, устремили се към небето, сякаш канят при себе си сладкопойните птици. Когато стадата слонове минават по склоновете на хълмовете, Каилса като че ли се движи в такт с тях. А когато човек се заслуша в шума на водопадите, изглежда, че самата Каилса шуми и тътне.

ТЕКСТОВЕ 14 – 15: Каилса е украсена от дървета мандра, приджта, сарала, тамла, тла, ковидра, сана, арджуна, мра-джти (манго), кадамба, дхӯли-кадамба, нга, пуннга, чампака, пала, ашока, бакула, кунда и курабака. Цялата планина тъне в зеленината на тези дървета, които са отрупани с цветове, изпускащи дивно благоухание.

ТЕКСТ 16: В планината растат и други дървета, които разкрасяват нейните склонове: златният лотос, канеленото дърво, дърветата млатӣ, кубджа, маллик и мдхавӣ.

ТЕКСТ 17: Хлебните дървета, дърветата ката, джулара, банян, плака, нягродха и дърветата, даващи асафетида, правят планината Каилса още по-приказна. Срещат се също бетелови орехи, бхӯрджа-патри, рджапӯги, къпини и много други растения.

ТЕКСТ 18: Склоновете на Каилса са украсени от мангови дървета, прили, мадхуки и игуди, от тънък бамбук, кӣчаки и всевъзможни други бамбуци.

ТЕКСТОВЕ 19 – 20: Из планината растат различни видове лотоси, такива като кумуда, утпала и шатапатра. Малките езерца, над които непрекъснато пърхат чуруликащи птици, правят горите да приличат на вълшебни градини. В гъсталаците живеят елени, маймуни, мечки, лъвове, ки, шаляки, диви крави и диви магарета, тигри, лопатари, биволи и други животни, които лудуват из планинските дебри.

ТЕКСТ 21: Различни елени – карнтра, екапада, ашвся, вка и кастӯрӣ (мускусен елен) – бродят из горските дебри, а край бреговете на малките езера, разположени по склоновете на планината, растат на групи красиви бананови дървета.

ТЕКСТ 22: Там бе и малкото езеро Алакананд, в чиито свещени води Сатӣ всеки ден се бе къпала. Когато видяха планината Каилса, полубоговете останаха поразени от нейната дивна красота и от несметните ѝ богатства.

ТЕКСТ 23: Това приказно красиво място, което полубоговете видяха, се наричаше Алак. То се намираше в гората на име Саугандхика, което значи „напоена с благоухания“. Гората бе наречена така, защото изобилстваше от лотоси.

ТЕКСТ 24: Те видяха още двете реки Нанд и Алакананд. Техните води са осветени от прахта в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Говинда.

ТЕКСТ 25: Драги ми Катт (Видура), след като утолят сладострастието си, обитателките на рая и съпрузите им слизат с въздушните си кораби при тези реки, влизат във водата и започват да се развличат, като се пръскат взаимно с вода.

ТЕКСТ 26: След като райските красавици се изкъпят в реката, нейните води стават жълтеникави и благоуханни заради кукума, измит от телата им. Привлечени от аромата, там идват слоновете със своите слоници и макар че не са жадни, те се къпят в реката и пият водите ѝ.

ТЕКСТ 27: Въздушните кораби на обитателите на рая са обкичени с перли, злато и скъпоценни камъни, а самите райски жители са като облаци, които плуват в небето, озарявано от проблясъците на мълнии.

ТЕКСТ 28: По време на пътешествието си полубоговете прелетяха над гората Саугандхика, където в изобилие растат цветя, плодове и дървета на желанията. Когато прелитаха над нея, те видяха и владенията на Якешвара.

ТЕКСТ 29: В тази неземна гора живееха орляци червеношиести птици, чиито нежни трели се сливаха с жуженето на пчелите. Езерата, покрити с якостеблени лотоси, бяха още по-красиви заради ятата плачещи лебеди.

ТЕКСТ 30: Природните красоти вълнуваха горските слонове, които бродеха на стада из сандаловата гора, а лекият полъх на вятъра пробуждаше у девойките желание за любовни наслади.

ТЕКСТ 31: Те забелязаха още, че гхите (местата за къпане) и стъпалата им, слизащи във водата, са направени от ваидӯря-маи. Повърхността на всички езера бе изпъстрена с лотоси. Като подминаха езерата, полубоговете стигнаха до едно място, където растеше огромно баняново дърво.

ТЕКСТ 32: Това дърво бе високо хиляда и триста километра, а клоните му се разпростираха почти на хиляда километра наоколо. То хвърляше гъста сянка, която поддържаше вечна прохлада, ала въпреки това в короната му не се чуваха птичи гласове.

ТЕКСТ 33: Под това дърво, което даряваше съвършенство на йогӣте мистици и освобождение на всички хора, полубоговете видяха да седи самият Шива. Той бе вглъбен и безстрастен като вечното време и гневът му сякаш бе изчезнал, без да остави следа.

ТЕКСТ 34: Около Шива бяха насядали святи личности, като Кувера, господаря на гухяките, и четиримата Кумри, освободени души. Шива бе съсредоточен и изпълнен със святост.

ТЕКСТ 35: Полубоговете видяха Шива в цялото му величие като господар на сетивата, на знанието, на плодоносните дейности и на пътя към съвършенството. Доброжелател на целия свят и изпълнен с любов към всички, той носи благодат на всички живи създания.

ТЕКСТ 36: Седнал на еленова кожа, Шива изпълняваше всякакви отречения. Тялото му бе посипано с пепел и затова той приличаше на облак при залез-слънце, а в косите му се виждаше полумесец, един от неговите символи.

ТЕКСТ 37: Той седеше на сламена постелка и говореше на присъстващите, сред които бе и великият мъдрец Нрада. Шива беседваше с него за Абсолютната Истина.

ТЕКСТ 38: Левият му крак бе поставен върху дясното бедро, лявата му ръка – върху лявото бедро, а в дясната си ръка той държеше броеница рудрка. Шива бе заел тази поза, наречена вӣрсана, а показалецът му бе поучително вдигнат.

ТЕКСТ 39: Молитвено допрели длани, всички мъдреци и полубогове, предвождани лично от Индра, в израз на почит отдадоха най-дълбоките си поклони на Шива, главния сред мъдреците, който бе облечен в шафранени дрехи и седеше потънал в дълбок транс.

ТЕКСТ 40: Лотосовите нозе на Шива са обект на обожание и за полубоговете, и за демоните, но въпреки че Шива заемаше толкова възвишено положение, щом забеляза Брахм сред останалите полубогове, той веднага се изправи от мястото си и в знак на почит се поклони и докосна с ръце лотосовите му нозе, както Вманадева някога отдаде смирените си почитания на мъдреца Кашяпа.

ТЕКСТ 41: Нрада и другите мъдреци, които бяха насядали около Шива, също изразиха уважението си към Брахм, като почтително му се поклониха. Когато прие тези почести, Брахм с усмивка се обърна към Шива.

ТЕКСТ 42: Брахм каза: Скъпи Шива, зная, че ти си властелинът на цялото материално творение, че си майката и бащата на космическото проявление, обединени в едно, както и Върховният Брахман, който е отвъд пределите на мирозданието. Познавам те именно като такъв.

ТЕКСТ 43: Господарю мой, като се разпространяваш в различни форми, ти сътворяваш, поддържаш и унищожаваш космическото проявление, също както паякът плете, поддържа и после поглъща своята паяжина.

ТЕКСТ 44: Господарю мой, с помощта на Дака ти въведе в живота на хората жертвоприношенията и така даде възможност на всички да се наслаждават на плодовете от религиозните дейности и да постигнат материално благополучие. Подчинявайки се на установените от тебе закони и норми, хората свято почитат системата на четирите вари и четирите шрама, затова брхмаите я пазят и неотклонно следват принципите ѝ.

ТЕКСТ 45: О, всеблаги господарю, за тези, които вършат благочестиви дела, ти си отредил райските планети, духовните планети Вайкухи и безличностния Брахман, а грешниците ги очакват ужасните адски владения. Но понякога се случва праведниците да отидат в ада, а грешниците да се озоват в рая. Да се установи истинската причина за това, е изключително трудно.

ТЕКСТ 46: О, Господи, преданите, които са посветили целия си живот на служене в лотосовите Ти нозе, те виждат в образа на Парамтм у всяко едно същество и затова не правят разлика между отделните живи създания. Такива личности се отнасят еднакво към всички. Те никога не стават жертва на гнева като животни, които не могат да мислят безпристрастно.

ТЕКСТ 47: Хората, които навсякъде виждат материалистични различия; които са привързани към плодоносните дейности; които са дребни и жалки души; които не могат да живеят спокойно, когато другите преуспяват, и затова постоянно се стремят да им причиняват страдания, като ги нараняват с тежки и обидни слова – тези хора вече са убити от провидението, затова няма нужда възвишена личност като теб да си прави труда отново да ги убива.

ТЕКСТ 48: Мой господарю, когато материалистите, подведени от всесилната илюзорна енергия на Върховния Бог, оскърбят свят човек, той, изпълнен със състрадание, не приема обидата много навътре. Той разбира, че те го обиждат, защото са във властта на заблуждаващата енергия, и затова не показва могъществото си и не прави опити да им отвърне.

ТЕКСТ 49: Господарю мой, ти никога не изпадаш в заблуда, подведен от всесилната илюзорна енергия на Върховната Божествена Личност, и затова си всезнаещ. Ето защо трябва да си великодушен и със състрадание да гледаш към тези, които са заблудени от същата илюзорна енергия и са силно привързани към плодоносните дейности.

ТЕКСТ 50: О, Шива, господарю мой, на тебе се полага дял от всички жертвени дарове, защото именно ти даряваш резултатите от жертвоприношенията. Недобросъвестните жреци те лишиха от твоя законен дял, заради което ти разруши всичко и жертвоприношението остана незавършено. Сега обаче можеш да направиш каквото е необходимо и да вземеш дяла, който ти се полага.

ТЕКСТ 51: Господарю мой, нека този, който започна жертвоприношението (цар Дака) по твоята милост си възвърне живота, нека Бхага си върне обратно очите, Бхгу да си върне мустаците, а Пӯ – зъбите.

ТЕКСТ 52: О, Шива, нека полубоговете и жреците, чиито крайници бяха изпочупени от твоите воини, по милостта ти да се излекуват от раните.

ТЕКСТ 53: О, унищожителю на жертвоприношението, моля те, вземи своя дял от всички жертвени дарове и нека по твоята милост жертвената церемония да бъде завършена.