ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Маитрея каза: Докато поданиците на цар Птху се молеха на своя могъщ повелител, на жертвената арена пристигнаха четиримата Кумри, които сияеха като слънце.

ТЕКСТ 2: Като видяха ослепителното сияние, царят и придворните веднага разбраха, че мъдреците, които се спускат от небесата, са четиримата Кумри, господари на мистичните сили.

ТЕКСТ 3: Като видя четиримата Кумри, Птху Махрджа веднага поиска да им устрои достойно посрещане. Затова той и всички придворни бързо се изправиха от мястото си, нетърпеливи като обусловени души, чиито сетива са неудържимо привлечени от гуите на материалната природа.

ТЕКСТ 4: Царят посрещна четиримата Кумри според всички изисквания на шстрите и те, след като отвърнаха на приветствията му, заеха местата, които им бяха предложили. Завладян от тяхното величие, царят им се поклони, изразявайки по този начин своята почит.

ТЕКСТ 5: А после царят взе от водата, с която бе измил лотосовите стъпала на Кумрите, и в знак на уважение поръси с нея косите си. С този жест той сам показа на всички как трябва да се посреща личност, която е извисена духовно.

ТЕКСТ 6: Четиримата велики мъдреци бяха по-възрастни братя на Шива и когато седнаха на златния трон, сякаш засияха като пламтящ огън върху жертвен олтар. Махрджа Птху, който бе необикновено сдържан и благороден, почтително се обърна към тях със следните думи.

ТЕКСТ 7: Цар Птху каза: О, велики мъдреци, олицетворение на благостта, дори йогӣте мистици трудно могат да ви видят, защото вие рядко се показвате пред очите на другите. Не мога да си представя какви благочестиви дела трябва да съм извършил, за да ме удостоите с милостивото си присъствие, без да съм положил никакви усилия за това.

ТЕКСТ 8: Човек, който е успял да достави радост на брхмаите и на ваиавите, може да постигне дори онова, което се постига най-рядко и в този живот, и след смъртта. Нещо повече, той си спечелва милостта на всеблагия Шива и на Бог Виу, който е вечен спътник на брхмаите и ваиавите.

ТЕКСТ 9: Птху Махрджа продължи: Вие посещавате всички планети, но хората не ви виждат, както не виждат и Свръхдушата, въпреки че тя се намира в сърцето на всекиго и е свидетел на всичко. Дори Брахм и Шива не могат да разберат Свръхдушата.

ТЕКСТ 10: Дори този, който не е много богат и е привързан към семейния живот, става честит, когато в дома му дойдат святи личности. Стопанинът и слугите му, които предлагат на скъпите гости вода, удобно място за сядане и приветствени дарове, се удостояват с истинска слава, както и самият им дом.

ТЕКСТ 11: А дом, който е пълен с богатства и тъне в разкош, но стопаните му не пускат преданите на Бога да влязат; дом, в който няма да се намери вода за нозете им, такъв дом е като дърво, в което живеят отровни змии.

ТЕКСТ 12: Махрджа Птху поздрави четиримата Кумри, наричайки ги най-велики сред брхмаите, и се обърна към тях със следните думи: От самото си раждане вие спазвате строг обет за полово въздържание и макар че имате дълъг опит по пътя на освобождението, продължавате да изглеждате като малки деца.

ТЕКСТ 13: Птху Махрджа попита мъдреците каква е съдбата на хората, които заради миналите си дейности са попаднали в мрежите в материалното съществуване, пълно с опасности. Могат ли такива хора, чиято единствена цел е сетивното наслаждение, някога да постигнат добра участ и да станат щастливи?

ТЕКСТ 14: Птху Махрджа продължи: Любезни гости, няма нужда да ви разпитвам дали сте щастливи, защото вие постоянно сте потопени в духовно блаженство. Представите за щастие и нещастие, измислици на материалния ум, са ви напълно чужди.

ТЕКСТ 15: Аз съм напълно уверен, че личности като вас са единствените приятели на онези, които горят в огъня на материалното съществуване. Затова ви питам как ние, които се намираме в материалния свят, бързо можем да постигнем крайната цел на живота.

ТЕКСТ 16: Богът, Върховната Личност, винаги се грижи за духовното развитие на живите същества, които са негови неразделни частици, и за тяхно благо пътува по целия свят в образа на себепознали се личности като вас.

ТЕКСТ 17: Великият мъдрец Маитрея продължи да разказва: Като изслуша речта на Махрджа Птху, която бе съдържателна, уместна, лаконична и благозвучна, Санат-кумра, най-достойният сред братята аскети, се усмихна доволен и заговори.

Text 18: Санат-кумра каза: Скъпи царю, ти ме попита за много важни неща. Такива въпроси са от полза за всички живи създания, Още повече че ги задаваш ти, който винаги мислиш за доброто на другите. Въпреки че знаеш всичко, ти питаш, защото така постъпват святите личности. Твоята интелигентност напълно отговаря на положението ти.

ТЕКСТ 19: Когато преданите се събират да дискутират, техните беседи, въпроси и отговори затвърждават убежденията и на говорещия, и на слушателите. Тези срещи помагат на всички да постигнат истинско щастие.

ТЕКСТ 20: Санат-кумра продължи: О, царю, у тебе вече е заложена склонността да възславяш лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. Това влечение се постига невероятно трудно, но когато човек има несломима вяра в Бога, тя сама пречиства сърцето му от плътски желания.

ТЕКСТ 21: Подробно разглеждайки този въпрос, свещените писания заключават, че крайната цел по пътя към благоденствието на човечеството е да се освободим от телесната концепция за живота и да развием дълбока, непрекъснато усилваща се привързаност към Върховния Бог, който е трансцендентален, отвъд гуите на материалната природа.

ТЕКСТ 22: За да усили привързаността си към Върховния, човек трябва да отдава предано служене, да пита за Върховната Божествена Личност, да следва бхакти йога в живота си, да почита Йогешвара, Върховния Бог, и да слуша и разказва за неговото величие. Тези дейности са благочестиви сами по себе си.

ТЕКСТ 23: Човек трябва да напредва по духовния път, като избягва обществото на хора, които се интересуват единствено от сетивно наслаждение и пари. Нещо повече, той трябва да избягва дори онези, които общуват с такива хора. Преданият трябва да устрои живота си така, че да не намира спокойствие, ако не пие нектара на разказите, възславящи Върховната Божествена Личност, Хари. Така, благодарение на отвращението си към вкуса на сетивното наслаждение, той ще може да напредва духовно.

Text 24: A candidate for spiritual advancement must be nonviolent, must follow in the footsteps of great ācāryas, must always remember the nectar of the pastimes of the Supreme Personality of Godhead, must follow the regulative principles without material desire and, while following the regulative principles, should not blaspheme others. A devotee should lead a very simple life and not be disturbed by the duality of opposing elements. He should learn to tolerate them.

ТЕКСТ 25: Преданият трябва да усъвършенства преданото си служене, като постоянно слуша за трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност. Забавленията на Бога са като изящни украшения на ушите на преданите. Като отдава предано служене, човек преодолява влиянието на материалните гуи и лесно успява да се съсредоточи върху трансценденталното, върху Бога, Върховната Личност.

ТЕКСТ 26: Когато душата, намираща се в сърцето и покрита от петте елемента, по милостта на духовния учител и благодарение на пробудилото се в нея знание и отчуждение от материалния свят развие силна привързаност към Върховната Божествена Личност, тя изгаря материалните си обвивки, както огънят изгаря дървото, от което се е възпламенил.

ТЕКСТ 27: Когато човек се освободи от всички материални желания и повече не е подвластен на материалните качества, разликата между външните и вътрешните му дейности спира да съществува. Тогава се заличава границата между душата и Свръхаза, съществувала преди себепознанието. Когато сънят свърши, изчезва всяка разлика между съновидението и този, който го е сънувал.

ТЕКСТ 28: Когато душата живее за сетивно наслаждение, у нея възникват всевъзможни желания и тя започва да се отъждествява с най-различни неща. Но когато постигне трансцендентална позиция, тя не иска нищо друго, освен да изпълнява желанията на Бога.

ТЕКСТ 29: Само заради различните външни причини човек вижда разлика между себе си и другите, както вижда разлика между отраженията на едно и също тяло във водата, върху мазна повърхност и в огледало.

ТЕКСТ 30: Когато в търсене на наслаждение умът и сетивата на човека се устремят към сетивните обекти, умът става неспокоен и се изпълва с възбуда. И заради това че постоянно мисли за обектите на сетивата, човек почти загубва истинското си съзнание, както високите тръстики по брега на езерото постепенно изсмукват водите му.

ТЕКСТ 31: Когато душата се лиши от своето изначално съзнание, тя загубва способността си да помни каква е била в миналото и спира да разбира в какво положение се намира в момента. А при липса на памет цялото придобито знание почива на илюзорна основа. Душата, с която се случи това, мъдрите учени наричат погубена.

ТЕКСТ 32: Няма нищо по-вредно за собствения ни интерес от това да мислим други неща за по-привлекателни от себепознанието.

ТЕКСТ 33: Ако човешкото общество живее единствено с мисълта, как да се печелят пари и как спечеленото да се харчи за сетивни наслади, това е вредно за всекиго. Когато човек е лишен от знание и не отдава предано служене, в следващия си живот той става дърво или камък.

ТЕКСТ 34: Човек, който силно желае да прекоси океана от незнание, не бива да общува с гуите на невежеството, защото хедонистичните дейности са най-голямото препятствие за всички, които искат да следват религиозните норми, да постигнат материално благополучие, да се наслаждават умерено на сетивни удоволствия и накрая да постигнат освобождение.

ТЕКСТ 35: От четирите принципа – религия, икономическо процъфтяване, сетивно наслаждение и освобождение – човек трябва да се отнася най-сериозно към освобождението, защото постигнатото в другите три сфери ще бъде унищожено от неумолимия закон на природата – от смъртта.

ТЕКСТ 36: Ние смятаме висшите състояния на живот за ценна благословия и ги разграничаваме от по-низшите, но трябва да знаем, че тези различия съществуват само в рамките на взаимодействието на гуите на материалната природа. Всички тези жизнени състояния са нетрайни и тленни, защото ще бъдат унищожени от върховния повелител.

ТЕКСТ 37: Санат-кумра даде на царя такъв съвет: Затова, царю, опитай се да разбереш Върховната Божествена Личност, която заедно с индивидуалната душа живее във всяко сърце, във всичко движещо се и неподвижно. Индивидуалните души са покрити от грубото физическо тяло и от финото тяло, изтъкано от жизнен въздух и интелигентност.

ТЕКСТ 38: В материалното тяло Богът, Върховната Личност, се проявява като тъждествен с причината и със следствието на тялото, но този, който чрез зрели разсъждения е превъзмогнал влиянието на илюзорната енергия и вече не се заблуждава, вземайки змията за въже, той разбира, че Парамтм винаги е трансцендентална, отвъд пределите на материалното творение, и че винаги пребивава в чистата вътрешна енергия. Следователно Богът е недостижим за материалните замърсявания. Човек трябва да се отдаде единствено и само на него.

ТЕКСТ 39: Преданите, които постоянно служат на пръстите на лотосовите нозе на Бога, с лекота разсичат здравия възел на желанията за плодоносни дейности. Но за неотдадените – гнӣте и йогӣте, – които се опитват да спрат вълните на сетивното удоволствие, това е толкова трудно, че те никога не успяват да го постигнат. Затова последвай съвета ни и изцяло се посвети на предано служене за Ка, сина на Васудева.

ТЕКСТ 40: Много е трудно човек да прекоси океана на невежеството, защото той гъмжи от опасни акули. Неотдадените се подлагат на сурови лишения и мъчения, за да го преплуват, но ние те съветваме просто да приемеш убежище при лотосовите нозе на Бога, които са като лодки, готови да отведат всекиго до отвъдния бряг. Въпреки че е толкова трудно да бъде прекосен океанът на материалното съществуване, ти лесно ще преодолееш всички опасности в него, ако се подслониш при лотосовите нозе на Бога.

ТЕКСТ 41: Великият мъдрец Маитрея продължи: Така Санат-кумра, който бе син на Брахм и бе постигнал съвършеното знание, посвети царя в тайните на духовната наука, след което царят изрази на Кумрите своята почит със следните думи.

ТЕКСТ 42: Царят каза: Могъщи брхмае, преди време Бог Виу ме дари с безпричинната си милост, като предсказа, че ще посетите дома ми. И за да потвърдите думите му, вие дойдохте при мене.

ТЕКСТ 43: Скъпи брхмае, ти съвършено изпълни волята на Бога, защото си състрадателен досущ като него. Сега аз съм длъжен да ти се отплатя с някакъв дар, но всичко, което имам, са остатъци от трапезата на великите мъдреци. Какво бих могъл да ти предложа?

ТЕКСТ 44: Царят продължи: Затова, скъпи брхмаи, моят живот, съпругата ми, децата, дома, мебелите и покъщнината ми, царството, силата, земята и цялата ми съкровищница – нека всичко това бъде ваше.

ТЕКСТ 45: Птху Махрджа даде на Кумрите всичко, което имаше, защото само този, който е постигнал същинския смисъл на Ведите, заслужава да бъде главнокомандващ, държавен глава, върховен съдник и господар на планетата.

ТЕКСТ 46: Катриите, вайшите и шӯдрите ядат хляба си по милостта на брхмаите. Само брхмаите се наслаждават на собствено имущество, обличат се със собствени дрехи и правят подаяния със собствени средства.

ТЕКСТ 47: тху Махрджа продължи: Как бихме могли да се отплатим на онези, които с пълна увереност и опирайки се на свидетелствата на Ведите, показват на хората пътя към себепознанието, помагат им да разберат отношенията си с Върховната Божествена Личност и ги просвещават? Не можем да им се отблагодарим по никакъв друг начин, освен да им поднесем вода в шепите си. Тези велики личности намират удовлетворение в собствените си дейности, с които от безгранична милост се занимават за благото на човечеството.

ТЕКСТ 48: Великият мъдрец Маитрея продължи разказа си: Четиримата Кумри, владеещи до съвършенство науката на преданото служене, останаха много доволни от почестите, които им оказа Махрджа Птху. Пред очите на всички те се извисиха в небето и възславиха добродетелите на царя.

ТЕКСТ 49: Махрджа Птху бе най-великият сред великите личности, защото бе напълно съсредоточен върху духовното себепознание. Той изпитваше удовлетворение като всеки, който е постигнал духовно знание и просветление.

ТЕКСТ 50: Удовлетворен вътре в себе си, едновременно с това Махрджа Птху изпълняваше задълженията си възможно най-съвършено с оглед на времето, обстоятелствата, своята сила и финансовото си положение. Единствената цел на всичките му дела бе да удовлетвори Абсолютната Истина. Така действаше той, добросъвестно изпълнявайки своя дълг.

ТЕКСТ 51: Махрджа Птху се отдаде на вечно служене на Върховната Божествена Личност, която е отвъд материалния свят. Затова той посвещаваше всички плодове от труда си на Върховния Бог, собственика на всичко, и винаги се смяташе за негов слуга.

ТЕКСТ 52: Махрджа Птху, чиято империя процъфтяваше, притежаваше несметни богатства и живееше като семеен. Но той не изпитваше и най-малко желание да използва богатствата си за удоволствие на своите сетива, затова не беше привързан към нищо, подобно на слънцето, което не може да бъде замърсено от нищо.

ТЕКСТ 53: Птху Махрджа, който благодарение на преданото служене бе постигнал освобождение, не само извършваше всякакви плодоносни дейности, но и със съпругата си Арчи зачена пет сина. Всичките му синове бяха заченати точно според неговото желание.

ТЕКСТ 54: След като зачена петимата си синове – Виджитшва, Дхӯмракеша, Харяка, Дравиа и Вка, – Птху Махрджа продължи да управлява планетата. Той постигна всички добродетели на полубоговете, които управляваха останалите планети.

ТЕКСТ 55: Махрджа Птху бе съвършен предан на Върховната Божествена Личност и искаше да се грижи съвършено за творението на Бога, като изпълнява желанията на своите поданици. Затова той винаги им доставяше удоволствие с думите и мислите си, със своите дела и с благородните си обноски.

ТЕКСТ 56: Махрджа Птху се прослави така, както Сома-рджа, владетелят на Луната, и бе могъщ и взискателен като бога на Слънцето, който дарява топлина и светлина на планетата и в същото време отнема всичката ѝ вода.

ТЕКСТ 57: Махрджа Птху бе толкова могъщ и силен, че никой не се осмеляваше да наруши заповедите му, както никой не може да победи огъня. Силата му беше такава, че го сравняваха с Индра, небесния цар, който се слави с непреодолимо могъщество. Но в същото време Махрджа Птху бе търпелив като самата земя, а щедростта, с която изпълняваше желанията на своите поданици, надминаваше изобилието на рая.

ТЕКСТ 58: Махрджа Птху умееше да угоди на всекиго, както дъждът изпълнява желанията на всички живи създания. С дълбочината на своите замисли той беше като морето, а по непреклонност приличаше на Меру, царя на планините.

ТЕКСТ 59: По разум и ученост Махрджа Птху не отстъпваше на повелителя на смъртта, Ямарджа. Царството му бе богато като Хималаите, които пазят в недрата си неизчерпаеми запаси от скъпоценни камъни и благородни метали. Съкровищата му не отстъпваха на съкровищата на Кувера, ковчежника на райските планети, и никой не бе в състояние да разгадае тайните му, както никой не може да проникне в тайните на полубога Варуа.

ТЕКСТ 60: По физическа сила и по сила на сетивата с Махрджа Птху можеше да се мери само вятърът, който прониква навсякъде, а по неудържимост царят не отстъпваше на всемогъщия Рудра (Садшива), еманация на Шива.

ТЕКСТ 61: Той бе красив като бога на любовта и дълбокомъдър като лъва. Той беше грижовен и любещ като Свямбхува Ману и велик владетел като Брахм.

ТЕКСТ 62: Птху Махрджа се отличаваше с безупречно поведение и прекрасни добродетели, по духовно знание не отстъпваше на Бхаспати и умееше да се владее като самата Върховна Божествена Личност. А в преданото служене той искрено следваше преданите на Бога, които винаги се грижат за кравите и служат на духовния си учител и брхмаите. Той бе удивително скромен и вежлив с хората и когато правеше нещо за другите, работеше така, сякаш за себе си.

ТЕКСТ 63: По цялата вселена – из висшите, низшите и средните планетни системи – се носеше славата на Махрджа Птху. Всички жени и святи личности слушаха хвалебствията за деянията му със същата наслада, с която слушаха хвалебствените разкази за Бог Рмачандра.