ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

ТЕКСТ 1: Божествената Личност, Капила, продължи: Скъпа майко, сега ще ти опиша различните аспекти на Абсолютната Истина. Всеки, който ги познава, може да се освободи от влиянието на гуите на материалната природа.

ТЕКСТ 2: Знанието е най-висшето съвършенство на себепознанието. Затова Аз ще ти открия това знание, разсичащо възлите на привързаността към материалния свят.

ТЕКСТ 3: Върховната Божествена Личност е Върховната Душа, която няма начало. Богът е трансцендентален към материалните гуи на природата и се намира отвъд пределите на материалния свят. Лъчезарното сияние, което се излъчва от него, поддържа цялото мироздание и благодарение на него присъствието му може да се усети навсякъде.

ТЕКСТ 4: Тази Върховна Божествена Личност, най-великата от всичко велико, за свое забавление прие формата на фината материална енергия, в която са вложени трите материални гуи на природата и която е свързана с Виу.

ТЕКСТ 5: Разделена от трите си гуи на многообразни проявления, материалната природа създава формите на живите същества и като виждат това, живите същества изпадат в заблуда, причинена от аспекта на илюзорната енергия, който покрива знанието.

ТЕКСТ 6: Забравило истинската си природа, трансценденталното живо същество приема материалната енергия за свое поле на действие и в заблудата си погрешно мисли, че самото то, живото същество, извършва дейностите.

ТЕКСТ 7: Материалното съзнание е причина за обусловения живот, в който материалната енергия налага условия на живото същество. Въпреки че душата е трансцендентална към материалните дейности и не се ангажира с тях, по този начин тя се оказва в плен на обусловеното съществуване.

ТЕКСТ 8: Причина за материалното тяло и за сетивата на обусловената душа, както и за полубоговете, управляващи сетивата, е материалната природа. Мъдрите хора разбират това. А причина за щастието и нещастието на душата, която по природа е трансцендентална, е самата душа.

ТЕКСТ 9: Девахӯти каза: О, Върховна Божествена Личност, моля те, обясни ми какви са качествата на Бога, Върховната Личност, и на енергиите му, защото Върховният Бог и енергиите му са причината на проявеното и на непроявеното творение.

ТЕКСТ 10: Върховната Божествена Личност каза: Непроявеното, вечносъществуващо съчетание на трите гуи е причина за проявеното състояние и се нарича прадхна. А когато е в проявено състояние на съществуване, то се нарича практи.

ТЕКСТ 11: Съвкупността от петте груби и петте фини елемента, четирите вътрешни сетива, петте сетива за придобиване на знание и петте външни органа за действие се нарича прадхна.

ТЕКСТ 12: Петте груби елемента са земя, вода, огън, въздух и етер. Освен тях има и пет фини елемента: мирис, вкус, цвят, допир и звук.

ТЕКСТ 13: Сетивата за придобиване на знание и органите за действие са общо десет: слух, вкус, осезание, зрение, обоняние, активният орган на речта, органите за действие, както и органите, с помощта на които живите същества се придвижват, размножават и отделят изпражнения.

ТЕКСТ 14: Вътрешните, фините сетива се проявяват в четири аспекта: под формата на ума, на интелигентността, на егото и на замърсеното съзнание. Между тях може да се направи разлика само въз основа на функциите им, защото всяко от тези сетива проявява различни особености.

ТЕКСТ 15: Всички те са Брахман, който притежава материални качества. Съединяващият елемент, наречен време, е двайсет и петият елемент.

ТЕКСТ 16: За заблудената душа, която е влязла в контакт с материалната природа и се намира под въздействието на лъжливото его, влиянието на Върховната Божествена Личност се проявява под формата на фактора време, който вселява у обусловената душа страх от смъртта.

ТЕКСТ 17: Скъпа майко, о, дъще на Свямбхува Ману, както вече обясних, факторът време е Върховната Божествена Личност, която е източникът на творението, възникнало вследствие от възбуждането на инертната, непроявена природа.

ТЕКСТ 18: Като проявява енергиите си, Върховната Божествена Личност съединява различните елементи, намирайки се вътре в тях под формата на Свръхдуша, а извън тях – под формата на времето.

ТЕКСТ 19: След като Върховната Божествена Личност оплоди материалната природа с вътрешната си енергия, материалната природа ражда съвкупната космическа интелигентност, която се нарича Хирамая. Това се осъществява в материалната природа, когато тя бъде приведена в движение от съдбите на обусловените души.

ТЕКСТ 20: След като прояви това многообразие, сияйната махат-таттва, която съдържа в себе си всички вселени, която е коренът на всички космически проявления и не подлежи на унищожение, поглъща мрака, скриващ сиянието ѝ по време на унищожението.

ТЕКСТ 21: Тогава в махат-таттва се проявява гуата на доброто, която е ясното и спокойно състояние на осъзнаване на Божествената Личност и която обикновено се нарича всудева, или съзнание.

ТЕКСТ 22: Всички тези аспекти възникват едновременно, след като се прояви махат-таттва. Както водата в естественото си състояние, преди да влезе в съприкосновение със земята, е чиста, сладка и спокойна, така отличителните черти на чистото съзнание са спокойствие, яснота и устойчивост.

ТЕКСТОВЕ 23 – 24: Материалното его се появява от махат-таттва, която възниква от енергията на самия Бог. То е надарено с три вида енергия за действие – в добро, в страст и в невежество. От тези три вида материално его произлизат умът, възприемащите сетива, органите за действие и грубите елементи.

ТЕКСТ 25: Тройната ахакра, която е източник на грубите елементи, сетивата и ума, е тъждествена с тях, защото е тяхна причина. Тя е позната под името Сакараа, който е самият хилядоглав Бог Ананта.

ТЕКСТ 26: Лъжливото его се характеризира като вършител, оръдие и следствие на дейността. То може да бъде уравновесено, действено или пасивно в зависимост от влиянието, което оказват върху него гуите на доброто, страстта и невежеството.

ТЕКСТ 27: Лъжливото его в гуата на доброто се подлага на още една трансформация. В резултат от нея възниква умът, чиито мисли и образи пораждат желанията.

ТЕКСТ 28: Умът на живото същество носи името на Бог Анируддха, върховния господар на сетивата. Бог Анируддха притежава синкаво-черна форма, подобна на есенен лотос, и тези, които вървят по пътя на йога, постепенно го откриват.

ТЕКСТ 29: О, добродетелна жено, от трансформацията на лъжливото его в гуата на страстта се поражда интелигентността. Функциите на интелигентността са да определя природата на обектите, които попадат в полезрението на живото същество, и да помага на сетивата му.

ТЕКСТ 30: Съмнението, заблудата, вярната представа, паметта и сънят, които изпълняват различни функции, се смятат за отличителни признаци на интелигентността.

ТЕКСТ 31: Егоизмът в гуата на страстта поражда два вида сетива – за придобиване на знание и за действие. Сетивата за действие зависят от жизнената енергия, а сетивата за придобиване на знание зависят от интелигентността.

ТЕКСТ 32: Когато егоизмът в гуата на невежеството бъде задвижен от половата енергия на Върховната Божествена Личност, се проявява финият елемент звук, а от звука възникват етерното пространство и слухът.

ТЕКСТ 33: Учените личности, които имат истинско знание, определят звука като това, което предава представата за даден предмет, показва наличието на говорител, скрит от погледа ни, и съставлява фината форма на етера.

ТЕКСТ 34: Функциите и характеристиките на елемента етер се изразяват в това, че той предоставя място за външното и вътрешното битие на всички живи същества, с други думи, той е поле за действие на жизнения въздух, сетивата и ума.

ТЕКСТ 35: Етерът, който е сътворен от звука, под въздействието на времето се подлага на по-нататъшна трансформация и в резултат от това се проявява финият елемент допир, а от него се образува въздухът и сетивото осезание.

ТЕКСТ 36: Мекотата и твърдостта, студът и топлината са атрибути на осезанието, което е фината форма на въздуха.

ТЕКСТ 37: Действието на въздуха се наблюдава в движенията и съчетаването на обектите. Въздухът осигурява достъп до звука и до обектите на другите сетивни възприятия и прави възможно нормалното функциониране на всички сетива.

ТЕКСТ 38: Чрез взаимодействията на въздуха с осезателните възприятия живото същество получава различни тела, отредени му от съдбата. От развитието на тези форми възниква огънят и виждайки формите, очите различават цветове.

ТЕКСТ 39: Скъпа майко, формата се характеризира с размери, качества и индивидуалност. Формата на огъня се отличава с излъчваното от нея сияние.

ТЕКСТ 40: Огънят се характеризира със светлината си и със способността да готви и смила храна, да прогонва студа, да изпарява, да предизвиква глад и жажда и да осигурява ядене и пиене.

ТЕКСТ 41: По волята на висшата сила огънят взаимодейства със зрителното възприятие и поражда финия елемент вкус. От вкуса възниква водата, а също и езикът, който усеща вкуса.

ТЕКСТ 42: Вкусът първоначално е един, но като взаимодейства с други вещества, той приема различни форми и става стипчив, сладък, горчив, пикантен, кисел и солен.

ТЕКСТ 43: Водата се характеризира със способността да овлажнява други вещества, да ги смесва, да носи чувство на удовлетворение, да поддържа живота, да размеква предметите, да намалява топлината, като непрекъснато пълни водоемите, и да освежава, утолявайки жаждата.

ТЕКСТ 44: Подчинявайки се на висшата воля, водата взаимодейства с вкуса и поражда финия елемент мирис. В резултат от това се проявяват земята и обонянието, чрез което можем да възприемаме различните миризми, присъщи на земята.

ТЕКСТ 45: Въпреки че е един, мирисът приема различни форми и се проявява като смесен, отблъскващ, приятен, лек, остър, кисел и прочее, в зависимост от съотношението на добавяните вещества.

ТЕКСТ 46: Свойствата на земята и функциите ѝ се проявяват при извайването на форми на Върховния Брахман, при строителството на жилища, при изработването на делви за вода и т.н. С други думи, земята е вместилище на всички останали елементи.

ТЕКСТ 47: Сетивото, което възприема звука, се нарича слух, а сетивото, което възприема допира, се нарича осезание.

ТЕКСТ 48: Сетивото, което възприема формата, отличителна характеристика на огъня, се нарича зрение. Сетивото, което възприема вкуса, отличителна характеристика на водата, се нарича вкус. И, накрая, сетивото, което възприема мириса, отличителна характеристика на земята, се нарича обоняние.

ТЕКСТ 49: Тъй като причината съществува и в следствието, характеристиките на предшестващите елементи могат да се наблюдават в елементите, които възникват след тях. Ето защо земята съдържа в себе си специфичните свойства на всички останали елементи.

ТЕКСТ 50: Когато всички тези елементи съществуваха в чист вид, Върховната Божествена Личност, източникът на творението, заедно с времето, работата и качествата на гуите на природата влезе във вселената със съвкупната материална енергия, състояща се от седем категории.

ТЕКСТ 51: От седемте принципа, които присъствието на Бога приведе в действие и обедини един с друг, се появи лишено от разум яйце, а от него на свой ред се появи прочутото Космично Същество.

ТЕКСТ 52: Това вселенско яйце, т.е. вселената, приела формата на яйце, се нарича проявление на материалната енергия. Вселената е покрита със слоеве от вода, въздух, огън, пространство, его и махат-таттва, всеки от които е по-дебел от предходния. Всяка обвивка е десет пъти по-дебела от предходната, а последната, най-външната обвивка, се състои от прадхна. Вътре в яйцето се намира вселенската форма на Бог Хари и четиринайсетте планетарни системи са части на тялото му.

ТЕКСТ 53: Върховната Божествена Личност, вир-пуруа, влезе в това златно яйце, което лежеше върху водата, и го раздели на много части.

ТЕКСТ 54: Най-напред в него се появи уста, а след това – органът на речта заедно с полубога на огъня, който управлява този орган. После се появиха две ноздри, а в тях – обонянието и пра, жизненият въздух.

ТЕКСТ 55: След обонянието се появи полубогът на вятъра, който управлява това сетиво. После във вселенската форма се появиха две очи, които дадоха начало на зрението. Заедно със зрението се появи богът на Слънцето, който го управлява. След това във вселенската форма се появиха две уши, в които възникна слухът, а заедно с него – Диг-деватите, божествата, управляващи посоките на света.

ТЕКСТ 56: След това вселенската форма на Бога, вир-пуруа, прояви кожата си и от нея се появиха коси, мустаци и брада. После възникнаха всички треви и лековити билки, а след това се появиха половите органи на Бога.

ТЕКСТ 57: След това се появи семето (способността за създаване на потомство) и полубогът, който управлява водите. После се появиха анусът, отходните органи и полубогът на смъртта, от когото се бои цялата вселена.

ТЕКСТ 58: След това се появиха двете ръце на вселенската форма на Бога, а заедно с тях – способността да се хващат и изпускат предмети, след което възникна полубогът Индра. После се появиха краката и способността за движение, а след това се появи Бог Виу.

ТЕКСТ 59: След това се появиха вените на вселенското тяло и червените телца, или кръвта. Веднага след тях възникнаха реките (божествата, които отговарят за вените), а после и коремът на вселенската форма.

ТЕКСТ 60: След това възникнаха усещанията за глад и жажда и заедно с тях се появиха океаните. После възникна сърцето на вселенската форма, а след него – умът.

ТЕКСТ 61: След ума се появи луната. После възникна интелигентността, а след нея се появи Брахм. След това се появи лъжливото его, след него – Шива, а след Шива възникна съзнанието заедно с управляващото го божество.

ТЕКСТ 62: Когато полубоговете и божествата, управляващи различните сетива, се появиха, те поискаха да събудят създателя си, ала не успяха и затова отново влязоха един по един в тялото на вир-пуруа, за да го събудят от сън.

ТЕКСТ 63: Богът на огъня заедно с органа на речта влезе в устата на вир-пуруа, но не успя да го разбуди. Тогава богът на вятъра заедно с обонянието влезе в ноздрите му, но вир-пуруа пак отказа да се събуди.

ТЕКСТ 64: Богът на Слънцето заедно със зрението влезе в очите на вир-пуруа, но Той пак не се събуди. После божествата, управляващи посоките, заедно със слуха влязоха в ушите му, но и тогава вир-пуруа не се събуди.

ТЕКСТ 65: Божествата, управляващи кожата, билките и подправките, влязоха заедно с косите на тялото в кожата на вир-пуруа, но и тогава Космичното Същество отказа да се събуди. Богът на водата заедно със способността за размножаване влезе в половите му органи, но вир-пуруа продължи да спи.

ТЕКСТ 66: Богът на смъртта заедно с отходния орган влезе в ануса на вир-пуруа, но и той не можа да го пробуди за действие. Индра заедно със способността да се хващат и изпускат предмети влезе в ръцете му, но дори и тогава вир-пуруа не се събуди.

ТЕКСТ 67: Бог Виу заедно със способността за придвижване влезе в краката му, ала дори тогава вир-пуруа отказа да се изправи. Реките заедно с кръвта и кръвообращението влязоха в кръвоносните му съдове, но въпреки това Космичното Същество не се раздвижи.

ТЕКСТ 68: Океанът с чувството за глад и жажда влезе в корема му, но Космичното Същество отново не пожела да се събуди. Богът на Луната заедно с ума влезе в сърцето му, но и той не успя да раздвижи вир-пуруа.

ТЕКСТ 69: Брахм заедно с интелигентността също влезе в сърцето му, но дори той не успя да убеди Космичното Същество да се събуди. В сърцето му влезе и Рудра заедно с егото, но Космичното Същество и тогава не се раздвижи.

ТЕКСТ 70: Но когато вътрешният властител – божеството, което управлява съзнанието – заедно с разума влезе в сърцето му, в същия миг Космичното Същество се надигна от Причинните води.

ТЕКСТ 71: Когато човек спи, нито едно от материалните достояния – нито жизнената енергия, нито сетивата за придобиване на знание, нито сетивата за действие, нито умът, нито интелигентността, нищо не може да го събуди. Той може да се събуди само когато Свръхдушата му помогне.

ТЕКСТ 72: Следователно с помощта на неотклонно предано служене човек трябва да развие преданост, отреченост и духовно знание и така да се съсредоточи върху Свръхдушата, която се намира едновременно в собственото му тяло и извън него.