ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Видура попита Маитрея: О, брхмае, преди ти говори за синовете на Прчӣнабархи и каза, че удовлетворили Върховната Божествена Личност с една песен, съчинена от Шива. Какво постигнаха те по такъв начин?

ТЕКСТ 2: Скъпи Брхаспатя, какво постигнаха синовете на цар Бархиат, наречени Прачетси, след като срещнаха Шива, който е толкова свиден на Бога, Върховната Личност, дарителя на освобождение. Няма съмнение, че те са заминали за духовния свят, но отделно от това какво постигнаха в материалния свят – в този живот или в някое от следващите си раждания?

ТЕКСТ 3: Великият мъдрец Маитрея каза: Прачетсите, синовете на цар Прчӣнабархи, се подложиха на сурови мъчения и лишения във водите на езерото, за да изпълнят бащината си воля. Като пееха и повтаряха мантрите, дадени им от Шива, те успяха да удовлетворят Бог Виу, Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 4: В края на десетте хиляди години, през които Прачетсите се подлагаха на сурови лишения и доброволни мъчения, Върховната Божествена Личност, в награда за аскетизма им, се появи пред тях в обаятелния си образ. Прачетсите бяха напълно запленени от него и почувстваха, че аскетичните им усилия са пребогато възнаградени.

ТЕКСТ 5: Възседнал Гаруа, Върховният Бог бе като облак, който почива на върха на планината Меру. Трансценденталното му тяло бе облечено с възхитителни жълти одежди, а шията му бе украсена със скъпоценния камък Каустубха-маи. Сиянието, излъчващо се от него, разсейваше целия мрак във вселената.

ТЕКСТ 6: Лицето на Бога беше дивно и възхитително, а главата му, украсена със златни бижута, бе увенчана с блестящ шлем, излъчващ ослепително ярко сияние. Богът имаше осем ръце, във всяка от които държеше определено оръжие. Той бе заобиколен от полубогове, велики мъдреци и други съпровождачи и всички те му отдаваха служене. Гаруа, който носеше Върховния на крилете си, с техния плясък изпълняваше ведически химни във възхвала на Бога. По всичко личеше, че Гаруа е обитател на планетата Киннаралока.

ТЕКСТ 7: От врата на Върховния Бог се спускаше гирлянд от цветя, който стигаше досам коленете му. Увивайки се около осемте му дълги и силни ръце, този гирлянд по красота съперничеше на самата богинята на щастието. Богът ласкаво гледаше синовете на цар Прчӣнабархиат, които му бяха толкова предани, и се обърна към тях с глас, дълбок като гръмотевичен тътен.

ТЕКСТ 8: Върховната Божествена Личност каза: Скъпи принцове, много съм доволен от дружбата между вас. Всички вие се занимавате само с едно – с предано служене. Вашите приятелски отношения ме радват така, че ви благославям с всичко най-хубаво. Сега може да ме помолите за каквото поискате.

ТЕКСТ 9: Богът продължи: Тези, които си спомнят за вас всяка вечер, ще бъдат верни приятели и на своите братя, и на всички останали живи създания.

ТЕКСТ 10: Всички, които сутрин и вечер ме възхваляват с молитвите, съчинени от Шива, ще получат моите благословии. Така те ще могат да изпълнят всичките си желания и в същото време ще се сдобият с истински разум.

ТЕКСТ 11: Вие с радост и от все сърце приехте заръките на своя баща и ги изпълнихте всеотдайно и добросъвестно, затова славата на вашите добродетели ще се разчуе из целия свят.

ТЕКСТ 12: Вие заедно ще създадете забележителен син, който по нищо няма да отстъпва на Брахм. Неговата слава ще се разпространи навсякъде из вселената, а синовете и внуците му ще населят и трите свята.

ТЕКСТ 13: О, синове на цар Прчӣнабархиат, от връзката между мъдреца Кау и апсарта Прамлоч, небесната куртизанка, се роди лотосоока дъщеря. Куртизанката остави детето си на грижите на горските дървета и се върна на райските планети.

ТЕКСТ 14: Не след дълго момиченцето, което бе оставено на грижите на дърветата, огладня и започна да плаче. Тогава господарят на тази гора, който бе и цар на Луната, от състрадание към детето сложи в устата му показалеца си, от който се изливаше сладък нектар. Така, по милостта на владетеля на Луната, бе отгледано това момиченце.

ТЕКСТ 15: Всички вие с готовност се подчинявате на моите заповеди, затова ви моля сега – незабавно се оженете за това достойно момиче, което притежава ценни добродетели и рядко срещана красота. Изпълнявайки волята на баща си, създайте с нея потомство.

ТЕКСТ 16: Вие сте братя и си приличате по характер – всеки от вас е предан на Бога и е покорен син. Тази девойка притежава същите качества и е много предана на вас всички. Следователно и девойката, и вие, синове на Прчӣнабархи, се намирате на едно и също равнище, обединени от общи принципи.

ТЕКСТ 17: Тогава Богът благослови всички Прачетси с думите: Скъпи принцове, по моята милост ще може да се радвате на всички блага както в този свят, така и в райското царство. Наслаждавайте се на тях с пълни сили и без никакви пречки в продължение на един милион небесни години.

ТЕКСТ 18: След това ще постигнете чисто предано служене към мене и напълно ще се освободите от материалните замърсявания. Тогава, лишени от всяка привързаност към материалното наслаждение и на райските планети, и на планетите в ада, вие ще се върнете вкъщи, при Бога.

ТЕКСТ 19: Хората, заети в благотворните дейности на преданото служене, разбират съвършено добре, че Богът, Върховната Личност, е този, който в крайна сметка получава плодовете на всички дела и им се наслаждава. Като съзнават това, те предлагат резултатите от труда си на Върховния Бог и през целия си живот разговарят за него. Дори ако такъв човек е семеен, последиците от дейностите му не оказват влияние върху него.

ТЕКСТ 20: Преданите винаги са заети с дейности в предано служене, затова каквото и да извършват, се чувстват все по-бодри и силни. Благодарение на всезнаещата Свръхдуша, която се намира в сърцата им, те изпитват усещане за непрекъснато обновяване. Следовниците на Абсолютната Истина наричат това състояние „пребиваване в Брахман“. На това освободено равнище (брахма-бхӯта) човек никога не изпада в заблуда. Той нито скърби, нито се радва без мярка. Това са признаците на състоянието, наречено брахма-бхӯта.

ТЕКСТ 21: Великият мъдрец Маитрея каза: След тези думи на Върховния Бог Прачетсите започнаха да му отдават молитви. Богът дарява всички сполуки в живота, Той е върховният благодетел. Той е и най-добрият приятел, който отнема на преданите всички страдания. С треперещ от екстаз глас Прачетсите започнаха да му се молят. Те бяха пречистени от присъствието на Бога, който се намираше лице в лице с тях.

ТЕКСТ 22: Прачетсите казаха следното: Скъпи Господи, Ти унищожаваш всички материални беди и страдания. Възвишените Ти трансцендентални качества и твоето свято име носят благо на всеки. Тази истина е установен факт. Ти се движиш по-бързо от ума и от думите. Ти не можеш да бъдеш възприет с материалните сетива. Ето защо ние отново и отново Ти отдаваме смирени поклони.

ТЕКСТ 23: О, Господи, позволи ни да Ти отдадем почитанията си. Когато съсредоточим умовете си върху тебе, светът на двойственостите, макар и предназначен за сетивни наслади, изглежда безсмислен. Трансценденталната Ти форма е изпълнена с трансцендентално блаженство. Затова отдаваме цялата си почит на тебе. Ти се явяваш в образа на Брахм, Бог Виу и Шива, за да сътворяваш, да поддържаш и да унищожаваш материалния космос.

ТЕКСТ 24: Скъпи Господи, отдаваме Ти смирените си почитания, защото твоето съществуване е напълно неподвластно на материални влияния. Ти постоянно мислиш за своите предани и винаги успяваш да ги спасиш от несгодите и страданията. Под формата на Парамтм Ти се намираш навсякъде и затова те наричат Всудева, а освен това Ти прие Васудева за свой баща. Навсякъде Ти си възславян под името Ка. Ти си толкова милостив, че непрекъснато усилваш влиянието на твоите многобройни отдадени.

ТЕКСТ 25: Скъпи Господи, ние Ти отдаваме смирени поклони, защото от твоя корем изниква лотосът, първоизточник на всички живи създания. Ти винаги си окичен с гирлянд от лотоси, твоите нозе са като лотосов цвят, излъчващ благоухание, а очите Ти са подобни на лотосови листенца. Затова ние винаги Ти отдаваме смирените си поклони.

ТЕКСТ 26: Скъпи Боже, твоите одежди са жълти на цвят като шафрана на лотос, но не са създадени от нищо материално. Ти се намираш в сърцето на всеки и затова си непосредствен свидетел на всички дейности на живите същества. Отново и отново Ти отдаваме смирените си поклони.

ТЕКСТ 27: Скъпи Господи, ние, обусловените души, постоянно тънем в невежество, подчинени на телесната концепция за живота, ето защо винаги предпочитаме жалките условия на материалното съществуване. За да ни избавиш от окаяното ни положение, Ти се яви пред нас в този трансцендентален образ. Това е потвърждение на твоята безкрайна, безпричинна милост към нас, страдащите в материалния свят. Какво да говорим тогава за преданите, към които винаги си толкова благосклонен?

ТЕКСТ 28: Скъпи Господи, Ти унищожаваш всичко неблагоприятно. Ти проявяваш състраданието си към твоите клети поклонници, като се въплъщаваш във вид на арч-виграха. Не може да има и най-малко съмнение, че ние сме твои вечни слуги.

ТЕКСТ 29: Само благодарение на това че с присъщото си състрадание Богът мисли за своите предани, се изпълняват всички желания на предания, който е начинаещ. Богът се намира в сърцето и на най-незначителното живо създание. Той знае всичко за него, включително и всичките му желания. Макар че сме много нищожни, това причина ли е Богът да не познава желанията ни?

ТЕКСТ 30: О, господарю на вселената, Ти си истинският учител в науката за преданото служене. Щастливи сме, че твоя светлост е крайната цел на нашето съществуване и се молим да бъдеш доволен от нас. Това е благословията, за която копнеем. Не желаем нищо друго, освен да се чувстваш напълно доволен.

ТЕКСТ 31: Затова, Господи, ще се молим за твоята благословия, защото Ти си Върховният, отвъд пределите на всичко трансцендентално, и великолепието Ти е безкрайно. Заради тези свои качества Ти се славиш като Ананта.

ТЕКСТ 32: Скъпи Господи, когато пчелата открие небесното дърво приджта, тя никога повече не го напуска, защото не изпитва нужда от нещо друго. Така и ние – за каква по-голяма благословия да те помолим, когато вече сме достигнали твоите лотосови нозе и сме се подслонили при тях?

ТЕКСТ 33: Скъпи Господи, докато се налага да оставаме в материалния свят заради материалните си замърсявания и сменяйки различни тела, да се скитаме из разни планети, нашата молитва е само една: ние се молим да може да общуваме с тези, които разискват твоите забавления. Молим се да имаме тази благословия живот след живот, в която и да е от телесните форми и на която и да е от планетите.

ТЕКСТ 34: Издигането до райските планети или сливането със сиянието Брахман, тоест постигането на пълно освобождение, не може да се сравни дори с един миг общуване с чист предан. За живите същества, които са обречени да напуснат тялото си и да умрат, общуването с чист предан е най-висшата благословия.

ТЕКСТ 35: Винаги, когато се разискват чистите теми, свързани с трансценденталния свят, присъстващите, поне докато слушат, забравят за всичките си материални копнежи. Нещо повече, те престават да си завиждат един другиму и да се измъчват от страхове или тревоги.

ТЕКСТ 36: Нряа, Върховният Бог, лично присъства, когато преданите слушат и възпяват святото име на Върховната Божествена Личност. Той е висшата цел на саннсӣте – тези, които са приели духовния сан на отричане от света, – а всички, които са освободени от материалните замърсявания, почитат Нряа чрез движението на сакӣртана, затова непрекъснато възпяват святото име.

ТЕКСТ 37: Скъпи Господи, твоите лични спътници, преданите, обикалят из целия свят и освещават дори местата за поклонение. Нима е възможно подобна дейност да не носи радост на тези, които наистина се страхуват от материалното съществуване?

ТЕКСТ 38: Скъпи Господи, благодарение на моментното ни общуване с Шива, който Ти е много скъп и е твой най-близък приятел, ние имахме щастието да те постигнем. Ти си най-опитният лекар, способен да излекува човека дори от неизлечимата болест на материалното съществуване. Ние имахме изключителното щастие да приемем подслон в твоите лотосови нозе.

ТЕКСТОВЕ 39 – 40: О, Господи, ние изучавахме Ведите, приехме духовен учител и почитахме брхмаи, издигнати предани и духовно напреднали личности. Ние им отдавахме почитания и не завиждахме никому – нито на нашите братя, нито на приятелите си или другиму. Под водата се подлагахме на суров аскетизъм и дълго време гладувахме. Всички тези духовни постижения ние посвещаваме на тебе, за да те удовлетворим. Това е единствената благословия, за която се молим. Не искаме нищо друго.

ТЕКСТ 41: Скъпи Господи, дори великите мистици и йогӣ, които са много напреднали заради аскетизма и знанието си и чието съществуване е напълно пречистено, а също и великите личности, като Ману, Брахм и Шива, не могат да проумеят докрай славата Ти и да опознаят твоите енергии. Независимо от това те Ти отправят молитви, всеки според способностите си. Така и ние, въпреки че в сравнение с тях заемаме много по-низша позиция, се обръщаме с молитви към тебе, доколкото ни позволяват възможностите.

ТЕКСТ 42: Скъпи Господи, Ти нямаш нито врагове, нито приятели – Ти се отнасяш еднакво към всички. Ти не можеш да бъдеш осквернен от греховните дейности, а твоята трансцендентална форма е винаги отвъд материалното творение. Ти си Върховната Божествена Личност, защото се намираш навсякъде из цялото битие – затова си известен под името Всудева. Отдаваме смирените си поклони на тебе.

ТЕКСТ 43: Скъпи Видура – продължи великият мъдрец Маитрея, – в отговор на възхвалата и преклонението от страна на Прачетсите Богът, Върховната Личност, закрилникът на отдадените души, рече: „Нека се изпълни всичко, за което помолихте“. Като каза това, Върховната Божествена Личност, чието могъщество е ненадминато, ги напусна. Прачетсите не искаха да се разделят с него, защото не се бяха наситили да го гледат.

ТЕКСТ 44: След това Прачетсите изплуваха от водите на езерото и видяха, че всички дървета на сушата са избуяли така високо, сякаш се опитват да препречат пътя към райските планети. Дърветата бяха покрили цялата земна повърхност и това много ядоса Прачетсите.

ТЕКСТ 45: Царю честити, когато дойде време за унищожението, Шива в пристъп на гняв започва да изригва от устата си огън и въздух. Така и Прачетсите започнаха да бълват от устата си огън и въздух, за да разчистят земната повърхност от всички дървета.

ТЕКСТ 46: Когато видя, че синовете на цар Бархимн изпепеляват всички дървета по повърхността на земята, Брахм тутакси пристигна и започна да ги укротява с разумни слова.

ТЕКСТ 47: По съвета на Брахм дърветата, които бяха останали живи, тозчас дадоха на Прачетсите своята дъщеря, защото бяха смъртно уплашени.

ТЕКСТ 48: Изпълнявайки повелението на Брахм, Прачетсите приеха девойката за своя съпруга. Тя даде живот на Дака, сина на Брахм. Дака трябваше да се роди от утробата на Мри, защото бе отказал да се подчини на Махдева (Шива) и се беше отнесъл неуважително с него. Заради това той два пъти трябваше да си смени тялото.

ТЕКСТ 49: Макар че предишното му тяло беше унищожено, същият този Дака, вдъхновен от върховната воля, създаде всички желани живи същества в манвантарата на Чкуа.

ТЕКСТОВЕ 50 – 51: Когато се роди Дака, невижданият блясък, излъчван от тялото му, засенчи великолепието на всички останали. Нарекоха го Дака, „способният“, защото беше много изкусен в плодоносните дейности. По тази причина Брахм му възложи да създава живи същества и да поддържа тяхното съществуване. След време Дака задължи и други Праджпати (прародители) да създават потомство и да се грижат за неговото изхранване.