ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Нрада продължи: Скъпи царю Прчӣнабархиат, после царят на яваните, наречен Страх, започна да обикаля по целия свят, придружаван от воините си, от Праджвра и от Клакан.

ТЕКСТ 2: Веднъж страшните воини на царя на яваните стремително щурмуваха града на Пураджана. Макар че в града имаше всичко необходимо за удоволствието на сетивата, в негова защита се вдигна само старата змия.

ТЕКСТ 3: С помощта на страшните воини Клакан постепенно надви всички обитатели в града на Пураджана и ги направи безпомощни и негодни за нищо.

ТЕКСТ 4: Когато Клакан, дъщерята на Времето, нападна града тяло, страшните воини на Явана-рджа нахлуха в него през различните порти и започнаха жестоко да измъчват всичките обитатели.

ТЕКСТ 5: Когато градът на Пураджана беше нападнат от Клакан и от воините на Явана-рджа, царят изпадна в много трудно положение заради силната привързаност, която изпитваше към семейството си.

ТЕКСТ 6: В прегръдките на Клакан цар Пураджана постепенно загуби цялата си красота. Заради силната си привързаност към секса той се лиши почти напълно от разум и се прости с всичките си богатства. Загубил до едно своите притежания, цар Пураджана падна, съкрушен със сила от гандхарвите и от яваните.

ТЕКСТ 7: Тогава цар Пураджана видя, че навсякъде из града цари хаос и всичките му синове, внуци, слуги и министри един по един му стават противници. От отношението на съпругата му също се излъчваше студенина и безразличие.

ТЕКСТ 8: Когато видя, че всичките му близки, роднини, помощници, слуги, секретари и всички останали са се обърнали против него, цар Пураджана силно се разтревожи. Но понеже бе напълно сломен от Клакан, той с нищо не можеше да промени положението.

ТЕКСТ 9: Под въздействието на Клакан всичко, което по-рано доставяше удоволствие на цар Пураджана, сега стана скучно и безинтересно. Все още разкъсван от похотливи желания, той остана съвсем без нищо и така и не разбра коя е истинската цел на живота. Той продължаваше да изпитва привързаност към съпругата и децата си и се тревожеше за тяхното препитание.

ТЕКСТ 10: Воините гандхарви и явани завладяха града на Пураджана и макар царят да не искаше да го напуска, обстоятелствата го принудиха да стори това, защото целият град бе напълно унищожен от Клакан.

ТЕКСТ 11: След това Праджвра, по-големият брат на Явана-рджа, запали града, за да достави удоволствие на своя по-малък брат, наричан още с името Страх.

ТЕКСТ 12: Когато градът пламна, всички негови жители, слугите на цар Пураджана, както и цялото му семейство – синовете, внуците, съпругите и другите му роднини – се оказаха в пламъците на огъня и това причини непоносима болка на царя.

ТЕКСТ 13: Когато видя, че Клакан напада всички жители на града и че след атаките на яваните пламъците обхващат собствения ѝ дом, змията градоначалник се изпълни със скръб.

ТЕКСТ 14: Както по време на горски пожар змията напуска хралупата си, така змията градоначалник пожела да напусне града, когато той бе обхванат от пламъците.

ТЕКСТ 15: Крайниците на змията, чиято телесна мощ гандхарвите и яваните бяха напълно сломили, също започнаха да отслабват. Змията се опита да напусне града тяло, но враговете ѝ я възпряха и тогава, като видя, че опитите ѝ не успяват, тя започна високо да хлипа.

ТЕКСТ 16: Тогава цар Пураджана започна да мисли за своите дъщери, синове, внуци, снахи, зетьове, слуги и други роднини, както и за дома си, за покъщнината и за своето малко богатство, което бе успял да натрупа.

ТЕКСТ 17: Цар Пураджана беше изключително привързан към семейството си и към схващанията мое и аз. Силното влечение, което изпитваше към съпругата си, правеше положението му наистина незавидно. И когато дойде време да се раздели с всичко това, той беше съсипан от мъка.

ТЕКСТ 18: Цар Пураджана тревожно продължаваше да разсъждава: „Уви, съпругата ми е обременена с толкова много деца. Когато си отида оттук, ще успее ли да ги издържа сама? Ах, тя постоянно ще се измъчва от грижи, как да изхрани семейството“.

ТЕКСТ 19: После той се отдаде на мисли за това, как беше живял със съпругата си. Спомни си, че тя не сядаше да се храни, докато той не се е нахранил, че не отиваше да се къпе, докато той не се е изкъпал, и че любовта ѝ към него бе толкова силна, та когато той беше ядосан и ѝ се караше, тя търпеливо и кротко понасяше грубостта му.

ТЕКСТ 20: Цар Пураджана продължи да си спомня как всеки път, когато беше объркан, неговата съпруга му помагаше с мъдри съвети, а когато го нямаше вкъщи, тя беше унила и тъжна. Въпреки че жена му бе майка на много синове и герои, царят все пак бе изпълнен със страх, че тя няма да се справи сама със семейните задължения.

ТЕКСТ 21: Тревогите на царя не секваха: „Когато си отида от този свят, ще успеят ли синовете и дъщерите ми, които сега изцяло зависят от мене, да се оправят сами? Те ще бъдат като корабокрушенци, озовали се насред океана“.

ТЕКСТ 22: Макар да нямаше смисъл, цар Пураджана продължи да оплаква бъдещата участ на жената и децата си, защото интелигентността му беше скъперническа. И докато той се измъчваше от такива терзания, към него решително се приближи Явана-рджа, чието истинско име е Страх, за да го плени.

ТЕКСТ 23: Слугите от свитата на Пураджана много се нажалиха, когато яваните отведоха царя, завързан като животно. Но докато оплакваха господаря си, те също бяха принудени да го последват.

ТЕКСТ 24: Змията, която вече бе задържана от воините на Явана-рджа и беше отведена вън от града, се присъедини към останалите и последва своя любим господар. Веднага щом те всички напуснаха престолния град, той бе сринат до основи и изравнен със земята.

ТЕКСТ 25: Дори когато един могъщ явана със страшна сила повлече цар Пураджана след себе си, заради дълбокото си невежество царят пак не можа да си спомни за своя приятел и доброжелател, Свръхдушата.

ТЕКСТ 26: В различни жертвоприношения Пураджана, този изключително безмилостен цар, бе умъртвил много животни и сега те, възползвайки се от удобния случай, започнаха да го пронизват с рогата си. Той се чувстваше така, сякаш с брадви го секат на парчета.

ТЕКСТ 27: Заради оскверняващото общуване с жени живото същество за дълги години се лишава от памет и подобно на цар Пураджана вечно остава в мрака на материалното съществуване, където търпи всевъзможни страдания.

ТЕКСТ 28: Докато напускаше своето тяло, цар Пураджана мислеше за жена си, затова се прероди в красива и знатна жена. Той се роди като дъщеря на цар Видарбха и израсна в палата на царя.

ТЕКСТ 29: Беше решено, че Ваидарбхӣ, дъщерята на цар Видарбха, ще сключи брак с един силен герой на име Малаядхваджа от държавата Пу. Той победи другите принцове и се ожени за царската дъщеря.

ТЕКСТ 30: Цар Малаядхваджа се сдоби с дъщеря, която имаше гарвановочерни очи. Освен нея той имаше и седем синове, които по-късно станаха владетели на земите Дравиа. Така страната се управляваше от седем царе.

ТЕКСТ 31: Скъпи царю Прчӣнабархиат, синовете на Малаядхваджа на свой ред създадоха хиляди и хиляди синове, които управляваха целия свят до края на живота на Ману, че дори и след това.

ТЕКСТ 32: Великият мъдрец Агастя се ожени за първородната дъщеря на Малаядхваджа, която бе дала обет да служи на Бог Ка. Тя му роди син на име Дхачюта, а той на свой ред се сдоби с друг син, който се казваше Идхмавха.

ТЕКСТ 33: После великият цар и светец Малаядхваджа раздели цялото царство между синовете си и се оттегли в едно усамотено място, наречено Кулчала, за да се посвети изцяло на поклонение на Бог Ка.

ТЕКСТ 34: Веднага щом цар Малаядхваджа замина за Кулчала, неговата вярна пленителноока съпруга изостави семейните радости и напускайки домашното огнище и всичките си деца, го последва, както лунната светлина неотлъчно следва луната.

ТЕКСТОВЕ 35 – 36: През областта Кулчала течаха реките Чандравас, Тмрапарӣ и Ваодак. Цар Малаядхваджа редовно ходеше до бреговете на тези благотворни реки, къпеше се във водите им и така се пречистваше и външно, и вътрешно. След като се изкъпеше, царят се нахранваше с луковици, семена, листа, цветя, корени, плодове и трева и утоляваше жаждата си с вода. Така той се подлагаше на сурови лишения и с течение на времето много измършавя.

ТЕКСТ 37: Благодарение на своя суров аскетизъм постепенно цар Малаядхваджа започна и с тяло, и с ум да възприема по един и същ начин противоположности като студено и топло, щастие и страдание, вятър и дъжд, жажда и глад, приятно и неприятно. Така той успя да се издигне над всички относителности.

ТЕКСТ 38: Чрез поклонение, аскетизъм и съблюдаване на регулиращите принципи цар Малаядхваджа овладя поривите на сетивата си, жизнения си дъх и съзнанието си. Това му позволи напълно да се съсредоточи върху Върховния Брахман (Ка), който е центърът на цялото съществуване.

ТЕКСТ 39: Така в продължение на сто години по летоброенето на полубоговете царят стоя неподвижен на едно място. Чак тогава той разви в себе си чиста преданост и любов към Върховната Божествена Личност и никога повече не се отклони от тази позиция.

ТЕКСТ 40: Цар Малаядхваджа постигна най-съвършеното знание, защото се научи да различава индивидуалната душа от Свръхдушата. Свръхдушата е вездесъща, а индивидуалната душа е разположена на едно място. Той до съвършенство разбра, че душата не е тъждествена с материалното тяло, а е просто свидетел на дейностите, които материалното тяло извършва.

ТЕКСТ 41: Така цар Малаядхваджа постигна съвършено знание, защото толкова се беше пречистил, че получаваше наставления от самата Върховна Божествена Личност. Озарен от това трансцендентално знание, той бе способен да разбере истинската природа на всяко едно нещо от всички възможни гледни точки.

ТЕКСТ 42: Цар Малаядхваджа ясно виждаше, че Свръхдушата е винаги с него, а той, индивидуалната душа, се намира до нея. И тъй като те двамата винаги бяха един до друг, нямаше нужда интересите им да се разделят, затова царят спря да се стреми към лична изгода.

ТЕКСТ 43: Дъщерята на цар Видарбха почиташе своя издигнат съпруг точно като Върховния. Тя пренебрегна всички сетивни наслади и като се отрече от всичко, последва живота му. Така тя неуморно му служеше.

ТЕКСТ 44: Дъщерята на цар Видарбха се обличаше с вехти, износени дрехи и заради суровите лишения, които поемаше, се съсухри и залиня. Тя не си решеше косите, затова те се сплъстиха и станаха на възли. И макар че постоянно бе до съпруга си, тя беше спокойна и мълчалива, като пламък, непоклащан от вятъра.

ТЕКСТ 45: Дъщерята на Видарбха продължи неизменно да служи на своя съпруг, който бе заел неподвижна поза, докато един ден разбра, че той е издъхнал.

ТЕКСТ 46: Докато разтриваше нозете на своя съпруг, тя усети, че са студени, и разбра, че той е издъхнал. Тогава, останала съвсем сама, царицата почувства силен страх и тревога. Без съпруга си тя страдаше като сърна, отделена от своя елен.

ТЕКСТ 47: Останала в гората съвсем сама, овдовялата дъщеря на Видарбха потъна в скръб и неутешно взе да ридае, а сълзите, които се стичаха от очите ѝ, мокреха нейната гръд.

ТЕКСТ 48: Изправи се, о, най-добър от царете! Стани и погледни този свят, заобиколен от вода и пълен с мошеници и порочни царе. Цялата земя е скована от страх и твой дълг е да я защитаваш.

ТЕКСТ 49: Така тази жена, най-покорна съпруга от всички, падна в нозете на мъртвия си съпруг и жално взе да нарежда в безлюдната горска пустош, а от очите ѝ непрекъснато се лееха сълзи.

ТЕКСТ 50: После тя събра дърва за горене и запали висок огън, в който постави тялото на мъртвия си съпруг. След като свърши това, тя зарида горчиво и се приготви да изгори заедно с него.

ТЕКСТ 51: Скъпи царю, в това време там пристигна един брхмаа, стар приятел на цар Пураджана, и с благи думи започна да утешава царицата.

ТЕКСТ 52: Брхмаът я попита: Коя си ти? Чия дъщеря или съпруга си? Кой е този мъж, който лежи на земята? Доколкото виждам, жалееш за това мъртво тяло. Не ме ли позна? Аз съм твоят вечен приятел. Спомни си, в миналото толкова пъти си се обръщала към мен за съвети.

ТЕКСТ 53: Брхмаът продължи: Скъпа приятелко, дори да не можеш веднага да ме познаеш, не си ли спомняш поне, че някога си имала един много близък приятел? За жалост, ти ме напусна и дойде в материалния свят, за да се наслаждаваш.

ТЕКСТ 54: Добра ми приятелко, двамата с тебе сме като два лебеда. Ние живеем в едно и също сърце, сякаш плуваме заедно в езерото Мнаса. Но макар че сме заедно от хиляди години, ние сме далече от нашия истински дом.

ТЕКСТ 55: Скъпа приятелко, за мене и сега ти си същият приятел, какъвто бе някога. Откакто ме напусна обаче, ти започна да затъваш все по-дълбоко в материализъм и понеже не ме виждаше, се скиташе из различни форми на живот в материалния свят, сътворен от жена.

ТЕКСТ 56: В този град (материалното тяло) има пет градини, девет врати, пазач, три жилища, шест семейства, пет пазарища, пет материални елемента и една жена, която е господарка на дома.

ТЕКСТ 57: Петте градини, скъпа приятелко, са петте обекта на сетивата, а пазачът е жизненият дъх, който минава през деветте порти. Трите жилища пък са основните съставни елементи на тялото – огънят, водата и земята. А шестте семейства са умът и петте сетива.

ТЕКСТ 58: Петте пазарища са петте органа за действие. Те осъществяват функциите си с помощта на петте елемента, които са вечни. В основата на всички тези дейности е душата. Тя е личност и на нея ѝ е присъщо да се наслаждава. Но понеже е скрита в града тяло, тя е лишена от знание.

ТЕКСТ 59: Скъпа приятелко, когато, изпълнена с материални желания, олицетворявани от жената, се озовеш в материалното тяло, ти се отдаваш изцяло на сетивни наслади и забравяш духовното съществуване. Заради материализма, който те е обсебил, ти трябва да минаваш през толкова много страдания.

ТЕКСТ 60: Всъщност ти не си дъщеря на Видарбха, нито този мъж тук, Малаядхваджа, е твой верен съпруг. Ти не беше и съпруг на Пураджанӣ. Ти просто бе пленник в едно тяло с девет врати.

ТЕКСТ 61: Понякога ти се мислиш за мъж, друг път – за вярна жена или пък за евнух. И всичко това е само заради тялото, създадено от илюзорната енергия. Тя е просто една от енергиите ми, а ти и Аз всъщност сме личности, чисто духовни по същност. Постарай се да проумееш това. Опитвам се да ти обясня какво е истинското ни положение.

ТЕКСТ 62: Скъпа приятелко, в качествено отношение между мене, Свръхдушата, и тебе, индивидуалната душа, няма разлика, защото и ти, и Аз сме духовни. В своята истинска същност ти си еднаква с мене по качество. Помисли върху това. Вещите учени, тези, които имат истинско знание, не намират качествена разлика между мене и тебе.

ТЕКСТ 63: Човек не вижда разлика между себе си и своето отражение в огледалото, ала страничният наблюдател вижда две различни тела. По същия начин, има разлика между Бога и живото същество, което е обусловено от материята, едновременно оказваща и неоказваща влияние върху него.

ТЕКСТ 64: Така, заедно, двата лебеда живеят в сърцето. Когато единият получава съвети от другия, той възстановява истинското си положение. Той възвръща първоначалното си съзнание, своето Ка съзнание, което е загубил заради влечението си към материята.

ТЕКСТ 65: Царю Прчӣнабархи, известно е, че Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, може да бъде опозната чрез иносказания. Затова аз ти разказах историята на Пураджана. Тя всъщност е призив за духовно себепознание.